Камбанен звън отново ни приканва да прекрачим прага на Божия дом. Гласът на църковната камбана се понася в есенния неделен ден над заспалите сгради, над навъсеното притихнало небе, над всеки от нас и в самите нас. Той е гласът на „викащия в пустинята“, той е гласът на Словото Божие – видим и невидим свят, събран в едничък призив: „Елате и вижте колко благ е Господ“.

Приютени в топлата прегръдка на храма, децата чуват този глас и заедно се питаме: Колко ли още чудни начини е предвидил Господ, за да можем да Го познаваме?

На днешния урок, в навечерието на Архангеловден, ни предстои да говорим за най-тайнствените и невидими за нас Божии служители – ангелите. Затова простичко се заслушваме в техния глас чрез една пожълтяла от времето книга на благочестив български писател от миналия век – Станислав Ваклинов:

– Ти, Гошко, си още много малък. Много още трябва да растеш, докато ще можеш сам да определяш постъпките си – та да допринесеш и ти своето животът да стане по-хубав и по-светъл. Сега ти трябва само да слушаш и изпълняваш... Всяко дете като тебе има по едно ангелче. То лети винаги около него, навсякъде го следва, показва му по кой път да върви. Това ангелче не може да се види, но гласът му се чува ясно: той е сладък и приятен – звучи като звъна на сребърна камбанка... Сега ти си лягаш да спиш. Помоли се на Дядо Господа да ти даде крепък и спокоен сън, та утре, като се събудиш и наченеш новия ден, да съсредоточиш вниманието си и да можеш да доловиш гласовете, които достигат до тебе. Но от мене имай този съвет: слушай само ангелчето си! Бъди сигурен, че то никога няма да те посъветва нещо лошо. Слушаш ли го, винаги ще бъдеш весел и доволен. С радост ще склапяш очите си за сън и с нова радост ще ги отваряш на сутринта. Слушай ангелчето! ...

Тъкмо Гошковата майка произнесе последните думи, и Гошко се унесе в сън. Спа кротко през цялата нощ и на сутринта, щом зърна майка си да се приближава към леглото му, за да го поздрави с целувка за новия ден, Гошко си припомни нейния съвет от вечерта и реши през целия ден да не отвлича вниманието си с друго – а да се ослушва само, да чуе какво ще му нашепне ангелчето.

Гошко отиде сутринта на училище, след обяд излезе да поиграе навън с другарите си и вечерта, когато майка му му пожела „лека нощ“, той се обърна към нея:

– Днес, мамо, колкото и да се ослушвах, пак не можах да чуя гласа на ангелчето.

Майка му се усмихна. Тя седна на края на детското легло, пое ръката на Гошко и ласкаво го подкани:

– Чудна работа! Но кажи тогава как прекара днешния ден.

Детето почна да разказва.

– Сутринта, когато отивах към училището, видях едно дете колкото мене, босо, облечено в тънки дрехи, което зъзнеше от студ. То се бе спряло до хлебарницата и гледаше как се отделяше па́рата от току-що извадения хляб. Стана ми мъчно за това дете, помислих си, че е гладно, приближих се до него и му дадох закуската, която ти ми беше приготвила за междучасието. Ти ще ми се сърдиш, че не съм закусил, нали?

Майката все усмихнато гледаше детето си. Тя го помилва по ръката и насърчи:

– Не, не, продължавай!...

Когато отидох в училището, беше още рано. В стаята беше само Петко, момчето на бай Илия бакалина. Петко беше седнал на чина си замислен. Узнах, че си е изгубил буквара и не могъл да си научи урока. Аз извадих моя буквар, седнах при него и му помогнах да научи урока. Докато дойде учителят, Петко беше готов. И на урока отговори много добре. Освен това, обещах му да измоля от татко да му купи друг буквар. А сега не смея да кажа на татко за това. Може да ми се разсърди.

– Няма да ти се сърди, моето момче. Продължавай!

– След обяд, като излязох да играя с другарите, видях Велко ваксаджийчето, което караше Кольо да отиде да открадне от къщи пари и да купи с тях цигари. Кольо тръгна, аз го настигнах и не му дадох да изпълни заръката на Велко. Кольо ме послуша и се върна. Велко като разбра това, настигна ме и ми удари плесница. Но, мамо, аз нищо друго не бях направил!...

– Няма нужда да се оправдаваш, Гошко. Разбирам те.

– Колкото и да не исках да се отвличам, не можах да устоя и така не можах да чуя ангелчето. А то... ти казваш, че имало сладък глас...

По майчините очи блеснаха радостни искри.

– Но ти, мое дете, си чуло днес гласа на ангелчето. То те е посъветвало тъй да постъпиш!

Когато майката издума това, сънят беше вече натегнал върху клепачите на Гошко. Блажена усмивка цъфтеше по устните му. Детето сънуваше: тича по полето, а до него едно златокрило ангелче пърха с крилцата си. И му говори, говори... Гошко чува гласа му – той е ласкав и мек като кадифе и звъни като сребърна камбанка.

***

Дали и ние познаваме гласа на ангелчето? Този въпрос откри за нас неподозирани писателски дарования у децата. Нека се върнем и ние към чистотата на детството чрез техните отговори:

• Звучи като милия глас на мама.
• Не знам.
• Гласът на Ангелчето е крехък и леко силен.
• Звучи като мъжки глас.
• Звучи като силен звън.
• Гласът на Ангелчето е мек и нежен, като пролетно цвете.
• Гласът на Ангелчето е плътен и чудесен, като вятъра по пшеничното поле.
• Звучи като звън на медено звънче.
• Звучи много нежно и красиво.
• Звучи като нежен звън.
• Моят Ангел има нежен глас като (братчето ми) Иван.
• Звучи хубаво.
• Звучи като вятър и вода.

Чистите детски сетива знаят как да доловят чистотата. А ние, възрастните, сме добри само в разказването на истории, от които децата научиха: Празникът на св. архистратиг Михаил и другите Небесни безплътни Сили е установен по време на Лаодикийския църковен събор (около 320 г.) при св. Силвестър, папа Римски; Необходимо било да се утвърди у хората правилно почитане на ангелите – като Божии служители и пазители на човешкия род. (Защото още от апостолски времена много хора се заблуждавали и ги почитали като богове и създатели на света.)

Неслучайно бил избран и месец ноември, в който да се почита празникът. Месец ноември е деветият месец от Сътворението на света, а според свидетелството на св. Дионисий Ареопагит ангелите също имат девет чина на служение.

Децата проявиха любопитство кои са тези множества (сонмове) небесни сили. За целта на нашата дъска се появи човече, нарисувано от умелата ръка на Иван К.:

А сетне децата видяха колко много и различни ангели служат на Бога в съвършена хармония и ред:

• Серафими (евр. 'горящ') – те горят от любов към Бога и подбуждат и нас да проявяваме любов. На тях се молим да смекчи Господ ожесточените ни сърца и да се научим да прощаваме;
• Херувими (евр. 'разбиране, проникване') – чрез тях ни се преподава мъдрост да познаваме Бога, затова ги молим да насочват ума ни, за да приемем небесната премъдрост;
• Богоносните престоли – на тях като на престол неизказано почива Бог и в същото време те тайнствено и непостижимо носят в себе си Бога. Престолите служат на Божието правосъдие. На тях се молим да ни научат на кротостта и смирението на нашия Господ Иисус Христос, да ни даруват простота и чисто око;
• Господства – владеят над по-нисшите чинове от средната йерархия, помагат и на земните царе да владеят мъдро и разумно, най-сетне помагат и на всеки от нас да владее чувствата и волята, затова ги молим да ни изпълнят с вяра, надежда и любов;
• Силите – изпълнени с Божията мощ, те незабавно изпълняват волята на Господа; чрез тях светиите вършат чудеса, чрез тях всеки от нас носи своя кръст и понася всичко с търпение. На тях се молим в нас да действа Божията благодат;
• Властите – имат власт над дявола и не позволяват той да причини повече вреда, отколкото Господ е допуснал. Молим ги и да придобием ум чист, ясен, молитвен;
• Начала – поверено им е управлението на Вселената. Всеки народ има свой ангел – закрилник и управител на страната. Те закрилят и нас да положим добро начало на нашето покаяние.
• Архангели – това са великите благовестници, чрез които Бог разкрива Своя промисъл за спасението на човешкия род. Те укрепяват в нас светата вяра, като просвещават ума със светото Евангелие и откриват тайните на вярата. Всички деца знаеха името на началника на архангелите:
  • Михаил (евр. – 'Кой е като Бог?') – победителят на демоните. А ето и останалите огнени служители архангели:
  • Гавриил (евр. – 'мъж Божи, крепост Божия') – благовестилият на Пресвета Богородица зачатието на Божия Син;
  • Рафаил (евр. – 'изцеление, помощ Божия') – пътеводителят, лекарят и целителят;
  • Уриил (евр. – 'огън Божи') – озарен от Божията светлина, просвещаващ ума и сърцето и водещ ни към покаяние;
  • Салатиил (евр. – 'молитва към Бога') – преподава молитва на молещия се и моли Бога за вярващите хора;
  • Йехудиил (евр. – 'славещ Бога') – вдъхновителят да прославяме Света Троица с дух и истина;
  • Варахиил (евр. – 'благословен от Бога') – носещ и на нас благословение от Господа, за да поставим на прав път стъпките си;
  • Йеремиил (евр. – 'въздигане към Бога') – даващ сълзи на каещия се

Йерархия след йерархия пред удивения ни поглед се подрежда цялата божествена картина – как премъдро е устроил Господ не само видимото, но и невидимото творение! Как разумно стигат до разумната човешка душа божествените послания, изречени за нас от най-малкия сред ангелските чинове:

• Ангели (гр. 'вестители') – всеки християнин има ангел – пазител още от деня на своето кръщение. Този хранител на нашата душа ни възвестява Божиите тайни и намерения, свързани лично с нас. И като вярна стража и верен Божи служител, е винаги близо до нас, стига ние съзнателно да не го прогоним с лоши мисли, намерения и дела.

Урокът ни е към своя край. В този момент Сава ме дърпа за ръкава на дрехата и учудено пита: „Защо камбаната бие?“. И ние, големите, се питаме често, мъничък Сава. Разбираме ли защо наистина бие камбаната? Останало ли е поне частичка място в сърцето, където нейният глас да отеква и да руши добре подредените ни светски разбирания? Може ли нейният метален глас да събуди нашите закоравели души? Можем ли чрез нейния звън да чуем и други звуци, които не познаваме, и да си кажем:

„Време е! Камбаната бие. Камбана – глас на ангел, изпратен лично до моята душа!“

Честит Архангеловден на всички!