Вече три недели нашата майка Църквата ни показва различни начини, по които да достигнем сигурното пристанище на покаянието. А за тези, чиято душа все още спи безгрижно, днес предупреждава: „Идва час, когато време за покаяние няма да има – часът на Страшния съд“.

Ние, възрастните, отчаяно се нуждаем от това пробуждане и освестяване. Но децата? Откъде ли започва едно такова пътешествие в техните очи? Можем ли да сме достатъчно убедителни, така че едно невинно дете да почувства трепета на грешника, изправен пред Съдията на живите и мъртвите?

Аз със сигурност не мога.

Нуждаем се от опитен водач, затова избираме този светец, който днес най-ясно чува нашите молитви: свети Порфирий, епископ Газки, води ни в деня на твоята памет!

Роден от богати родители в красивия Солун, свети Порфирий обикнал повече доброволната нищета и нерадостните пустини на Египет и Йордан, където в продължение на десет години се трудил в монашески подвизи.

Ето че Господ изпратил тежка болест на Своя избраник. Свети Порфирий дотолкова изнемогнал, че не можел да ходи без чужда помощ. Мислейки, че идва краят на земните му дни, той взел своя ученик Марк и двамата заминали за Йерусалим, за да се поклонят на светите места. Там го застигнала вестта за кончината на родителите му и светецът изпратил монах Марк в Солун, за да се погрижи за наследеното имущество. Ученикът скоро се върнал, носейки със себе си 4400 таланта злато, скъпи дрехи и сребро. Тези дарове свети Порфирий веднага се погрижил да бъдат раздадени като милостиня за бедните . А Господ, виждайки намерението на сърцето му, вече го бил дарил с Божествен дар – възвърнал здравето му по чуден начин. Повечето деца нарисуваха в своите дневници дивното излекуване на свети Порфирий на Голгота:

Да, наистина, вълнуващо е да слушаш как Господ изцелил болния Порфирий. Явил му се на кръста, на който пострадал за всички нас. А заедно с Него отдясно бил и благоразумният разбойник.

Още по-вълнуващо е да знаеш, че всеки, който вика към Господа с думите на разбойника: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“, бива изцеряван от Божия Син – и душевно, и телесно. А за мен най-вълнуващи са думите, които Сам Спасителят казал на свети Порфирий, подавайки му кръста: „Приеми това дърво и го пази“. Три години по-късно свети Порфирий бил назначен от Йерусалимския патриарх за пазител на честния и животворящ кръст Господен:

Колко често и по колко различни начини и всеки един от нас чува Господния призив: „Приеми това дърво и го пази“. А колко ли го следваме ?

Свети Порфирий съхранявал съвестно и непорочно повереното му. Затова Господ скоро го избрал да послужи за просвещението на мнозина, поискал да го съчетае с невеста, бедна и отхвърлена от хората, но добронравна – епископската катедра на древния град Газа. Само едно от децата е чувало за печално известната в наши дни ивица Газа. Мъничка ивица земя – огромно огнище на раздори.

По времето на свети Порфирий град Газа бил богат търговски център, с изключителна важност за империята. Жителите обаче били основно езичници, които усърдно се покланяли на идолите и ненавиждали всеки с вяра, различна от тяхната. Какво ли не претърпял свети Порфирий от нечестивците?

• Застилали пътищата, откъдето ще мине, с тръни; копаели ями, пълнели ги с вонящ тор и ги запалвали. А светецът търпеливо вървял към тях – не просто с крачки, а с чудеса и слово. Така постепенно обърнал множество неверници към истинската Христова вяра.
• Затваряли портите на града, когато светецът правел молитвени шествия около него, и не искали да го пуснат вътре. А той се молел за тях – по неговите молитви Господ изпратил дъжд по време на голяма суша и така верни и неверни били спасени от глад и жажда.
• Пребивали до смърт най-верните му служители, а те по молитвите на светеца оживявали.
• Омразата им от ден на ден растяла, а любовта на свети Порфирий към тях крепнела.

Решен да спаси колкото е възможно повече човешки души, светецът предприел трудно пътешествие до столицата Константинопол. Там измолил от императора и императрицата невъзможното – всички идолски капища и главният идолски храм в Газа да бъдат разрушени.

Когато свети Порфирий се завърнал в града, мраморният идол на Венера сам паднал и се разбил на парчета. Мнозина повярвали, а невярващите уплашени избягали от града. Изпратената от императора войска унищожила всички капища на бесовете. Накрая разрушили и огромния главен храм на идола Марнас. На негово място за пет години били построени прекрасна църква и странноприемница. Така свети Порфирий употребил златото, дарено му от императрица Евдоксия.

Пред очите ни е величавата постройка на храма – една от трите най-стари запазени църкви в света. Тази рожба на свети Порфирий е оцеляла от началото на пети век, когато била построена, през епохата на кръстоносните походи, когато била отново възстановена, до наши дни. Храмът принадлежи на Гръцката православна църква и е посветен на виновника за първоначалното му съществуване – свети Порфирий.

Каква по-голяма милост от тази да въздигнеш молитвен дом за Христовите братя и сестри?

Днес, в Неделя на Страшния съд, светите отци на Църквата ни призовават: „Да проявим милост към себе си, братя, като проявим милост към братята!“. св. Григорий Палама, Беседи върху Постния триод, Омилия 4.

Да нахраним гладния и да напоим жадния; да приберем странника и да облечем голия; болния и онзи, който е в тъмница, да споходим, за да наследим царството, за да бъдем от благословеното стадо на Царя.

Заради нас самите. Защото „Бог не иска нищо от нас за Себе Си; на Него нищо не Му трябва. Не може да остане гладен Онзи, Който е сътворил хляба; нито пък може да ожаднее Онзи, Който е сътворил водата; нито да оголее Онзи, Който е облякъл цялото Свое творение; нито да се разболее Онзи, Който е Господ над господарите. Но Той иска от нас милостиня, та чрез нея да смекчи и облагороди нашите сърца – чуждото страдание да почувстваме като свое страдание…, та така да осъзнаем братството и единството на всички хора по земята“. свт. Николай (Велимирович), „Неделни и празнични проповеди“, Неделя на Страшния съд.

Свети Порфирий претърпял всякакви скърби от езичниците, но им отвърнал с любов.

Нечестивите виждали с очите си тази любов, но винаги отвръщали с омраза.

Дясна и лява страна. Овци и кози. Мир и война…

Неделя на Страшния съд – да се пробудиш за вечен живот или безгрижно да спиш.