Днес тръгваме на пътешествие, на което обикновените авантюристи и пътешественици така и никога не тръгват. С децата ще „пътуваме“ из тайнствените пътеки на спасителното мълчание. За нас, българите, няма по-подходящ ден от днешния, за да предприемем такова начинание: днес светата Църква чества паметта на преподобни Теодосий Търновски – просиялия в огнена светлина заради молитвата, родена в мълчание на сърцето:

С вълнение се озоваваме във величествения град Търново – столица на Второто българско царство. Именно тук, казват, се родил свети Теодосий. Родителите му били благородни и благочестиви хора, от болярски род. Ала младият Теодосий копнеел не за земни богатства и слава. Негово единствено богатство била пламенната му вяра и любов към Бога. Негова слава била непрестанното славословие и молитви, които отправял към Едничкия славен наш Създател. Той така копнеел да служи на Бога, че се скрил от своите родители, роднини; от всички приятели и познати.

Неизвестен никому, пристигнал в тогавашния град Бдин (днес Видин), където в манастира „Арчар“ бил постриган за монах от игумена Йов. Дълго време прекарал там младият монах, прилежен в послушание и смирение, в пост и всяко въздържание, поучавайки се от добродетелния си духовен отец Йов. Когато игуменът напуснал този свят, Теодосий усърдно се заел да търси духовен наставник из други манастири в България. Както „трудолюбива пчела, която обикаля различни цветя и събира сладък мед“, така и Теодосий търсел „човека, който може да го напъти в духовния живот с личното си благочестие, с непоколебимата си вяра и спазване на божествените правила“. Св. Калист, патр. Цариградски, Житие на св. Теодосий Търновски.

Бог, Който изпълнява всяко добро желание на праведните, устроил по великия Си промисъл и Теодосий да намери търсеното в лицето на богоозарения отец на Църквата – св. Григорий Синаит.

По това време агаряните били опустошили византийските владения на Балканите и свети Григорий Синаит бил принуден да напусне Света Гора и да потърси другаде условия за своето „ангелоподобно житие и добродетелно безмълвие (исихия)“. Такова място Господ предвидил за него в пределите на Българското царство, в местността, наречена Парория, което значи Пригранична. Там, далеч от шума на света, умиротворил своята човешка природа от шума на бурните страсти, свети Григорий бързо започнал да привлича, „както магнит привлича желязо“, боголюбивите души на усърдни както гръцки, така и български монаси, между които бил и свети Теодосий. Богопросветеният ум на свети Григорий веднага възлюбил преданата и неуморно трудеща се душа на Теодосий, съзрял у него Божията благодат и в скоро време търновският монах станал любимец на святия учител. Свети Григорий възлагал най-важните и отговорни задачи на Теодосий, а и в монашеското си безмълвие открил най-верен съмишленик отново у този всеотдайно подвизаващ се български монах. Единствено на него свети Григорий позволил да пребивава в безмълвие в своята килия, защото виждал богодаруваната му сила да се бори с невидимите врагове. Пак на него Синаит възлагал трудната задача да намира средства за създаване и устройване на манастири, необходими за големия брой ученици, които се събрали в кратко време.

Цели четири манастира били създадени от свети Григорий Синаит за малък период от време с мъдрото застъпничество на свети Теодосий пред българския самодържец Иван-Александър. Благочестивият наш цар наредил веднага да бъдат изпратени необходимите средства, добитък; дарил имоти и по всякакъв начин съдействал за съзиждането на манастирските обители. А децата ни са още по-въодушевени и от царя, защото веднага се заеха да нарисуват манастирите върху нашата дъска. И никой вече не ще може да твърди, че не знаем със сигурност къде се намират днес останките от светите обители. Ето ги пред нас, на бялата дъска, и най-важното – грижливо съхранени в паметта на нашите малки потомци:

А свети Теодосий продължавал със старание да следва стъпките на своя велик учител и да придобива добродетел след добродетел. Тук дълго си говорим с децата за свещеното мълчание, което и двамата светци придобили в съвършенство. Какво е за нас мълчанието? Та можем ли ние да замълчим дори само с езика си? Колко пъти сме виждали от собствен опит как трудно е да обуздаеш този мъничък член от човешкото тяло! А свети Григорий Синаит и свети Теодосий пребивавали в мълчание на сърцето! Такова „мълчаливо“ сърце е тихо и мирно, в него не се роят безброй непотребни мисли; в такова сърце има място само за Бога, за чиста и непрекъсната молитва към Твореца на всички твари, към Създателя на всички блага.

Опитвам се да обясня на децата нещо необяснимо и непостижимо за самата мен. Ала въпреки моята неувереност, осъзнавам: чудно! В класната ни стая е настанала пълна тишина. Виждам само съсредоточени погледи, вперени в мен; очакващи да им подам ключа към тайната – спасителната тайна на мълчанието. Не е у мен, мили дечица. А как бих искала да е! Но зная към кого да се обърнем, за да ни научи и да ни учи винаги, до края на земните ни дни:

„В блажено пустинно безмълвие и на съборите, горящ от любов към Бога, си посрамил лукавите бесове и злочестивите еретици. Стоящ на молитва, просиял си в огнена светлина и с твоето преставяне си възвеселил пеещите ангели, Теодосие, наш отче, затова те молим: моли се за нашите души!“. Тропар на преп. Теодосий Търновски.