Днес с дечицата си припомнихме стиховете от Свещеното писание:

Сатаната вижда на земята човека – земен ангел, а хитрата змия му служи като средство, за да „говори“ чрез нея. Да, злото винаги се прикрива и не обича да действа открито. Дяволът измислил цялата лъжа поради завист към човека и пристъпил с лукавия въпрос:

„Истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?“ – „Каква тънка хитрост“, удивляваме се и ние заедно със свети Йоан Златоуст, „онова, което Бог не е говорил, дяволът предлага като въпрос и съвет, като че ли е загрижен“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 16. А всъщност само иска да узнае точната заповед.

Жената трябвало да се досети, че лукавият говори неистини, и да прекрати разговора. Колко пагубно е да споделяме Божиите слова и заповеди така лековато, както сторила жената. И колко много ни се иска тя да беше казала в онзи момент предложеното от Златоустия духоносец: „Махни се оттук, ти си лъжец. Не знаеш нито силата на дадената ми заповед, нито величието на Твореца, нито изобилието на Божиите дарове към нас!“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 16.

Най-разочарована от поведението на нашите праотци е Моника:
— Как може да са такива?! Ако аз бях на тяхно място, никога нямаше да се хвана на толкова плитка лъжа!

Ех, мила и добричка Мони, да знаеш само колко често всички ние „се хващаме“, защото… искаме да бъдем хванати.

Но нека чуем:

Ето я цялата примамка! С тези думи дяволът се опълчва срещу Божиите слова и започва да клевети, че Бог е уж завистлив, та затова не дава на хората да ядат от дървото.

А нима жената не разбира, не разсъждава, не вижда? Не, тя вече е увлечена от надеждата за равенство с Бога, замечтала високо за себе си, вперила поглед само в обещаното – да бъдат като богове. „Такива са уловките на врага: той въздига с лъжите си на голяма висота, после блъска надолу в дълбоката бездна.“ Св. Йоан Златоуст, Беседа 16.

Започваме да осъзнаваме колко необходимо ни е да разсъждаваме върху всяка случка в собствения ни живот. Колко внимание и бдителност ни е нужна, за да можем да избираме доброто вместо злото, за да не се оставяме нещо на вид прекрасно да заслепява разсъдъка ни. Но прелъстената жена вече нищо друго не виждала и не искала, освен да вкуси от плода. Не пожелала да остане в достойнството, дадено ѝ от Бога, а с действията си признала врага на нашето спасение за по-достоен за доверие, отколкото кротките Божии слова.

„Какво направи ти, жено? – питаме със светителя. – Змията е подчинено на твоето достойнство създание, а ти послуша нейния съвет? Толкова ли си ненаситна, че не се задоволи с всички останали плодове в рая? Нека да е така, но защо въвлече и мъжа за участник в същата беда?“ Св. Йоан Златоуст, Беседа 16.

Нима не било достатъчно, че всичко видимо се намирало под тяхна власт?

Голямо е безгрижието и на мъжа. Поне той да не бе отстъпил от своя Създател и Подател на всички блага. Защо и той не опазил такава „лесна“ заповед?

Защото също се увлякъл от лъжливото обещание. Как силен е стремежът на човека да бъде съвършен – Сам Творецът Бог го е вложил у нас, за да се стремим непрекъснато към съвършенство и добродетели и така да изпълняваме своето предназначение – да послужим за обиталище на Светия Дух.

И двамата не опазили заповедта. И двамата били подложени на наказание от Човеколюбивия Бог.

Нима не виждали и преди вкусването? С телесните си очи те виждали, а с чистите невинни очи на ума си те виждали само доброто и Божията слава. Но когато вкусили от забранения плод, Адам и Ева се лишили от покривалото на небесната слава и очите им се отворили. „Когато чуваш, че „се отвориха очите и на двамата“ – пояснява свети Йоан Златоуст, – разбирай, че Бог им е дал да почувстват своята голота и лишението от оная божествена слава, която са имали преди вкусването.“ Почувствали срам, та поне така да осъзнаят в каква беда са попаднали.

Адам бил създаден със свободна воля и разум – иначе не би търпял наказание за това, че не е спазил заповедта, както и не би очаквал награда, ако беше я спазил.

Защо тогава дървото се нарича „дърво за познаване добро и зло“? Има мнозина, които твърдят, че едва след вкусването от дървото Адам можел да различава добро и зло. Но нали именно Адам нарекъл имената на всички животни по света, нали той пророчествал ясно за жената, взета от плътта му? И както мъдро произнасял името, съответстващо на нрава на всяко едно животно, така ясно Адам можел да различава добро от зло.

Дървото било наречено така не защото предава такова познание, а защото Бог знаел, че именно при това дърво нашите прародители ще изберат дали да нарушат, или да спазят дадената им от Него заповед. Така дървото за познаване добро и зло сякаш съдържало в себе си упражнение в послушание или непослушание, във внимание или невнимателност, в пожелаване на всеки плод или въздържане от него, във вяра или недоверие, в добродетел или греховна страст…

Упражнение, чрез което човекът бил призван да избере участта си…