Днешното ни пътешествие започна с чудна изненада: пред вратата на неделното училище ни чакаше Сашко Давидов, нетърпелив да покаже своята рисунка:

И така, прекрачихме прага на класната стая с образа на Спасителя в ръце, запечатахме Го в сърцата си, за да можем дръзновено да говорим отново за тайнството Покаяние.

Разказахме си историята за богатия пътник, който дълго търсил подслон в едно селце. Той искал да възнагради богато онзи, който го приеме достойно. Но... едни живеели под един покрив със свинете, други насъсквали кучета срещу него, при трети царял безпорядък... Едва на края на селото пътникът намерил търсения покой – стопаните на тази бедна къщичка били усмихнати и приветливи, стаите блестели от чистота, навсякъде царял мир и ред...

Зададохме си един-единствен въпрос: Ако Господ поиска да посети нашата тайна стаичка – сърцето – в какво състояние ще я намери? Кое ни помага да я „почистим“? Децата вече знаеха по-простичкия отговор: „сълзите“. А за великото тайнство на изповедта днес им разказа нашият скъп гост – отец Христо. От увлекателния разказ децата разбраха:

• как трябва да се готвим за тайнството Изповед;
• как се държим по време на самата изповед;
• кой тайнствено и невидимо присъства;
• колко важно е да бъдем искрени и да не крием нищо от свещеника;
• докога трябва да изповядваме един и същи грях и необходимо ли е това, след като веднъж сме го изповядали;
• осъзнахме, че няма грях, който да е по-голям от Божието милосърдие към нас;
• говорихме за срама – колко спасителен е когато ни пази от нови грешки, и колко ненужен е, когато ни спира да си признаем грешка;
• за силата на опростителната молитва и как чрез свещеника Сам Господ опрощава греховете ни в този миг, при условие, че сме се изповядали искрено и сме принесли чистосърдечно покаяние;

• накрая разбрахме - без покаяние няма спасение! Отец Христо даде впечатляващ пример за покаянието на цял един град - Ниневия, където бил изпратен свети пророк Йона;
• вторият много важен извод от днешния ни урок беше: човек непрекъснато пада и става в живота си и борба на християнина с злото и греха продължава до самия ни край;

Благодарни за искрения разговор на отец Христо с децата, обещахме си това да не е единствената ни среща, защото така децата ни усетиха живо колко голяма подкрепа за всеки от нас е свещеникът и колко важно е да търсим неговите духовни съвети в стремежа си да водим християнски живот.

Въпроси, които ни вълнуваха:

– Децата зададоха много и интересни въпроси, свързани с изповедта, които описахме по-горе. Прави впечатление, че основната тема, която ги вълнува, е темата за изпитвания срам и как да го преодоляват.
– По какво разбираме, че сме сгрешили? – кой е този помощник вътре в нас се сети първа Серафима Заркова – „съвестта“.
– Какво означава безпорядък?