Днес ни предстои наистина дълго пътешествие. Пред нас е Ханаанската земя. Там живее Иаков с дванадесетте си синове. Там пасат стадата му. Там животът следва своя ред в радост и скръб – шарен и необикновен, също като дрехата, която патриархът прави за малкия Йосиф. Тази дреха приковава погледите ни сега – всяка шарка по нея изобразява добродетелите на единствения човек от древност, просиял с името Прекрасни.

Йосиф Прекрасни – вяра, твърда като диамант, и сърце, всецяло отдадено на Бога – само те са способни да следват неотклонно Божиите заповеди и при най-големите изпитания. Мразен дори до смърт и продаден от братята си в робство:

Сред нечестието в Египет Господ „благослови дома на египтянина поради Йосифа“ (Бит. 39:5). И следва ново изпитание, за да се разкрие целомъдрието на Прекрасния Йосиф: „И хвърли око върху Йосифа жената на господаря му“ (Бит. 39:7). Безсрамната и отмъстителна жена лъже своя съпруг, а Йосиф, несправедливо обвинен, мисли само за едно – как да не отстъпи от Божия закон: „Как прочее ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога?“ (Бит. 39:9). Разгневеният Потифар хвърля праведника в затвора. И там ден и нощ Йосиф понася всичко с твърдост на духа и дълбоко смирение. В „утеснението Ти ми даваше простор“ можел да запее той заедно с Псалмопевеца. Все гонен, Господ го приемал и утешавал с високи дарования – с Божията помощ Йосиф разтълкувал сънищата на главния виночерпец и главния хлебар, които били осъдени от царя и лежали в същата тъмница. В езическата египетска земя Йосиф останал верен на Бога – кротко, но твърдо отстоявал той своята вяра. Затова Господ го прославил – Йосиф разтълкувал знаменателните сънища на фараона. „И го постави над цялата Египетска земя... И фараонът нарече Йосифа с име Цафнат–панеах (от египетски Знаещ съкровеното)“ (Бит. 41:39-45).

Облечен в царска власт, но много повече в мъдрост, Йосиф се прочува и извън пределите на Египет. И ето, родните му братя идват да търсят храна, за да не умрат от глад. Милосърдният Йосиф се разкрива на братята си и ги кани в земята на фараона. Накрая децата, също запленени от прекрасния образ на Йосиф, с облекчение видяха и пълното възтържествуване на правдата: Продаденият в робство става цар, пред преследвания коленичи целият народ, изстрадалият син се радва, че вижда отново престарелия си родител. Сега разбираме какво означава да се понасят благодушно изпитанията. Йосиф, уповавайки се на Бога, понасял скърбите с търпение; търпението го направило опитен, той станал твърд в надеждата си и надеждата не го посрамила.

А ние с децата се зачудихме: Как да останем верни на истината?

• Колко необходимо ни е да обичаме Господа, защото без Него сме слаби и „не можем да вършим нищо“ (Иоан 15:5). Човекът е силен само когато е във връзка с Всесилния. „Тази връзка ни дава молитвата“, се досети Алекс Н.
• Да проявяваме твърдост и постоянство и в радости, и в скърби, по думите на св. Йоан Златоуст: „Този наш живот е пътешествие, по време на което трябва да понасяме и хубавото, и лошото“.
• Да понасяме подигравките в училище и в живота въобще.
• Правдата е скромна, кротка, твърда – никога никого не предизвиква.
• Да не искаме постоянно да ни хвалят, защото нашият Спасител Господ Иисус Христос е казал:

Защо да е лошо да говорят добре за нас? „Ахаа, разбирам, тук нещата са някак наобратно“ – вече започва да се досеща Алекс Н. Няма нищо лошо в искрената любезност към другите. Когато казваме мили думи от сърце, за да утешим някого или да го подкрепим, това носи мир и радост в душата. Но колко често чуваме неискрени думи за нас или ние самите изричаме такива в желанието си да бъдем харесвани? Тогава загърбваме Божията правда и се стараем да угодим само на човек. Но и Господ отвръща лице от лицемерието. Лицемерецът руши Божия образ в самия себе си и накрая се губи в море от лъжи. Св. Василий Велики дава едно от най-ярките описания за лицемерите: „Мнозина в този свят, като в театър, играят като че чужда роля в своя живот: едно носят в сърцето си, а друго изнасят на показ пред хората“. Затова трябва да отстояваме истината дори с цената на жертви и унижения. Да не сме празни ласкатели, а да говорим истината – кротко и твърдо. И така да изпълним заръката в посланието на св. ап. Павел към ефесяни: „Като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си“ (Еф. 4:25).