Пристъпваме с децата, готови да продължим да изследваме тайните на сътворението. Вълнуващо и страшно е това пътешествие – смисълът на цялото човешко съществуване се крие между цветчетата на земните цветя, сред блясъка на звездното небе, сред плисъка на укротените морета, водопади и океани. Вълнуващо е да разбираш, че цялата земна красота е създадена за теб – човека, едничък стоплен от божествено дихание – дихание за вечен живот. И страшно е да усещаш допира на съвършената Любов до ожесточените и изпонаранени от греховни пориви сърца... С децата не е така. Те могат да ни научат на чистота и простота. Те по-лесно „подават ръка“ и тръгват, водени от призива на св. Василий Велики:

„Но пристъпете! Както в градовете взимат за ръка хора, които никога не са били там, и ги развеждат навсякъде, така и аз ще ви въведа в скритите чудеса на този велик град… Щом временното е такова, то какво ли е вечното? И щом видимото е така прекрасно, то какво ли е невидимото?“ Св. Василий Велики, Шестоднев, Беседа 6.

Щом Бог открил лицето на земята и водите се събрали на определените места, повелението на Твореца побързало да я украси с подобаващо благолепие. Словото Божие за миг изпълнило цялата земна повърхност с цялото разнообразие на треви, цветя, дървета, храсти. И не били нужни месеци и години, за да достигне всяко растение своя съвършен вид, а по дадената заповед всичко се явило в пълна завършеност – дърветата, натежали от плодове; треви и храсти запълнили долини и хълмове; цветя „украсили лицето на земята като с някаква чудна мантия“. Св. Йоан Златоуст.

Ето как и нашата дъска побра любимите растения на децата:

Колко радост може да предизвика в сърцето появата на жито на бялата дъска! Благодарим на Филип за неочакваната утеха – на нашата бяла дъска-земя първо се появи житото. Чудесно! Да видим, Таисия също иска да нарисува своето любимо растение. Рисува дърво… след това се сеща, че нейният любим плод е банан. Ех, късно е за палма! Затова на дървото се появяват ябълки. Цялата пищност на растителния свят в един миг. И нищо не е сътворено напразно, без полза – всяка извивка на нежна орхидея, всяка малка клонка от величествената корона на престарял дъб. Удивени възкликваме заедно със свети Василий: „Какво да кажа и за какво да премълча?… Една тревичка или едно стръкче е достатъчно, за да изпълни целия ти ум с размисли за изкуството, с което е сътворено… И веднага планинските върхове се покрили с къдрици, появили се градини и бреговете на реките се украсили с хиляди видове растения“.

На земята още нямало нито животни, нито човек, нито слънце…

Бог създава слънцето на четвъртия ден, за да не помислим, че то е причина за живота на земята и да не започнат хората да боготворят творението вместо Твореца.

В пълна хармония и последователност слънце, луна и звезди осветляват земята и до днес. Но защо казваме „да осветляват земята“? Нали вече била създадена първоначалната светлина? Да, „но тогава било сътворено самото естество на светлината, а сега се приготвя слънчевото и лунното тяло, за да служат сякаш за колесница на първоначалната светлина. Защото едно е светилникът, а друго е самата светлина, която свети от светилника“. Св. Василий Велики, Шестоднев, Беседа 6.

„Да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години“ – слънцето и луната, както и звездите ни дават знание за времената и смяната на годишните сезони и можем добре да се ориентираме по тях. Те служели на мореплавателите да намират пътя, а на земеделците – да приберат по-добра реколта. И колко много се заблуждават съвременните халдейци – астролозите – когато твърдят, че това се отнася до зодиите. Но уви, още в първите векове мнозина се оплитали в мрежите на красиво подредените звезди в небесната шир. А ние размисляме върху основателния въпрос на свети Василий Велики, който мъдро пита: „Защо царството се пада по наследство от баща цар, след като звездата определя дали си се родил под царска, или робска звезда? А ако постъпките ни не зависят от нас, а от звездата, под която сме родени, то тогава нито крадецът, нито убиецът щяха да бъдат виновни“. Св. Василий Велики, Шестоднев, Беседа 6.

Слънцето, луната и звездите са величествени. Но като гледаме красотата на сътворения свят, нека се учим да издигаме мисълта си към нашия Създател и да се запитаме: „Щом това подлежащо на разрушение слънце е така прекрасно, представлява сякаш светло око, украсяващо творението, и щом зрението не може да му се насити, то какво ли е по красота Слънцето на правдата?“. Св. Василий Велики, Шестоднев, Беседа 6.

Как чудно Господ ни приближава стих след стих към познаване на тайнството на Света Троица:

„Рече Бог: да бъдат светила. И създаде Бог двете големи светила.“ (Бит. 1:14,16) „Кой казал и Кой създал? Не съзираш ли в това двучислеността на Лицата? Навсякъде с разказа тайнствено е посят този догмат на богословието.“ Св. Василий Велики, Шестоднев, Беседа 6. – догмата за Света Троица, който е вплетен в празнувания през изтеклата седмица велик Господски празник – Богоявление.

В уютната ни класна стая само за едно занятие израснаха безброй растения, дървета, цветове. Слънце и луна, заедно с трептящите звезди осветиха всяко кътче. Пред изумените ни погледи израсна цял млад свят. Душата се вълнува, вихрушка от въпроси се задава… Изглежда, е време да спрем, за да изпълним и последното указание на нашите боговдъхновени водачи светите Василий Велики и Йоан Златоуст:

„А ти бъди в Божия дом като зеленееща се маслина (виж Пс. 51:10) и никога не събличай надеждата, а винаги имай в себе си цъфтящо спасение, придобивано чрез вяра… Като опознаваш великото в малкото, непрестанно увеличавай удивлението си и израствай в любовта към Твореца!“

Амин!