Стоя до високата мраморна колона в храма и наблюдавам…

Не съм пътешественик, а само наблюдавам Пътя на едничкия Пътешественик, извървял този път в съвършенство. Внимавам във всяка Негова крачка – за да я повторя, когато се наложи, в моя собствен живот.

Колоната ме скрива – срамувам се да се покажа. И цял приличам на Адам. А Господ ме зове през вековете: „Адаме, где си?“.

Защо трепериш, душо моя? Стани дете, стани дете и тихо прошепни: „Тук съм, Господи, мой Господи! Стоя в началото на Великата четиридесетница. Стоя и години наред все не помръдвам. И чакам, Господи, да ми дадеш да Те следвам, макар отдалеч, макар и скрит зад мраморна колона!“.

Заедно с цялата Църква, която през тези свети седмици слуша с благоговение четивата от книга Битие, и ние с децата сме готови да продължим разказа на светия пророк Моисей за сътворението на света и човека. Очакваме да придобием неизмеримо голямо богатство по обещанието на свети Йоан Златоуст:

„Както благовонните вещества, колкото повече ги разтривате с пръсти, толкова повече издават благовоние, така е и с Писанието: колкото повече някой се старае да вниква в него, толкова повече може да вижда скритото в него съкровище и да придобива от него голямо и неизказано богатство.“ Св. Йоан Златоуст, Беседа 13.

Йоана Ф. ни прочита първите стихове на 2-ра глава, също толкова звънливо и ясно, както произнесе в началото на урока пред всички и молитвата „Отче наш“ на църковнославянски: (Как чудно порастват във вярата нашите мънички рожби, скъпи родители!)

В седмия ден Бог си „почина“, т.е. престанал да твори, защото всичко, което било нужно, вече бил създал. Бог благословил този ден и го осветил, което означава – отделил го от другите дни, та и ние да отделяме поне един ден от седмицата само за духовни дела.

Този, Който основал земята върху водите, създал човека от пръст (дори не земя, а пръст – най-лекото от земята). Възкликваме и ние със Златоустия светител: „Какво говориш: като взе земна пръст, Той създаде човека? Това ти се струва необичайно и странно? Но ако помислиш Кой е Творецът, то вече ще престанеш да не вярваш на събитието, а ще се удивиш и преклониш пред могъществото на Създателя“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 12.

Да, тези думи изискват от нас „очи на вярата“. Тези думи са за нас и урок по смирение: „когато си помислим от какво първоначално е образувано тялото ни, то колкото и да въсим вежди – трябва да се снижим, да се смирим“ Св. Йоан Златоуст, Беседа 12. и винаги да помним думите на праведния Йов: „Твоите ръце ме сътвориха и ме създадоха“ (Иов 10:8).

След като приел вдъхването, диханието на живота, създаденият от пръст човек станал жива душа – душа, която оживотворява и управлява тялото; душа благородна и вечна, единствена по рода си сред всички създадени творения, способна да стане жилище на Самия Бог.

Щедрият наш Създател продължил да обсипва с грижа и милост Своето най-ценно създание – човека:

Отново обърнахме внимание, че всяко действие, което се приписва на Бога, не бива да се разглежда в своя буквален смисъл. Така и в тези слова думата „насади“ не означава, че Господ Бог е извършил това човешко действие, а е употребена в смисъл, че Бог заповядал раят да бъде на земята, за да живее човекът в него и всичко тъй прекрасно да му служи за благодарност към Създателя.

Жива и по детски чиста е представата на нашите деца за рая – едни развълнувано я описаха със слово, други предпочетоха да нарисуват своята представа на дъската:

Трети замечтано-усмихнати замълчаха, заслушани в думите на едно шестгодишно дете, които преди време записах и скътах завинаги в сърцето си:

„Цветята ще бъдат оцветени в злато и вярност, а тревата е пълна с радост и любов. Мисля, че облаците ще бъдат сребърни и препълнени в любов. Дворецът е от злато и пълен с благодарност и много мъдри решения.“

Така „човекът живеел на земята като някакъв ангел – бил в тяло, но нямал телесни нужди; като цар, украсен с багреница и диадема и облечен в пурпур, той свободно се наслаждавал на райското жилище, имайки в изобилие всичко“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 13.

Раят не се нуждаел от обработване и пазене, но Бог искал човекът да има макар и малка грижа, за да не би да стане безгрижен и нехаен; и за да знае човекът, че има над себе си Владика, Който заповядва:

Боговдъхновеният Златоуст отново ни идва на помощ да разберем смисъла на стиха: „Сякаш Бог говорел на Адам така: „Аз не искам от теб нищо трудно и тежко; позволявам ти да се ползваш от всички дървета и ти заповядвам да не се докосваш само до това; но и наказание ти определям голямо, за да опазиш, макар и от страх, дадената ти от Мен заповед“. Св. Йоан Златоуст, Беседа 14.

Едничка заповед, а благостта на Бога е безкрайна и Той продължава да обсипва своето творение с промислителна грижа и с чест:

Адам е удостоен да даде имена на животните неслучайно и не без цел, а за да видим с какъв разум го е надарил Бог, че да може да избере най-подходящото име за всяко животно на тази земя, и от това да разберем, че не от незнание и не от липса на разум Адам престъпил след това заповедта.

Сред животните не се намерил за Адам „помощник, нему подобен“ (Бит. 2:20). Какво означава да е подобен нему? Да бъде със същата като неговата природа, достоен за него и с нищо да не е по-долу от него. С очите на вярата видяхме тайнствения сън, който Господ Бог пратил на Адам. Чухме и как сам Адам пророчества за създадената от мъжкото ребро жена: „ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа си“ (Бит. 2:23).

О, величие на първосъздадената чистота у хората!

Днес виждам тази чистота само в детските очи, ала и там преследвана от приближаващото се лукавство на змията… И все пак, несъмнено съществува и у нашите деца така бленуваната чистота. Повярвайте ми! Аз имам живо доказателство – това писмо намерихме поставено прилежно на учителското бюро в Неделното училище:

В извивките на всяка буква открихме тъй много чистота. Защото само чистото сърце успява да е така дълбоко искрено и неподправено, така да трогва и руши добре изгладения ни безличен и формален етикет. И само чистото сърце е тъй способно да обича. Благодарим ви, мънички звездички, огрели остарелите ни в грехове души! Благодарим ви, че с толкоз малко думи успявате да ни научите на толкова неща - на обич, топлота, невинност, простота…

А ние обещаваме – ще тръгнем още днес, нали сме пътешественици, по бледите извивки на всяка ваша дума; ще тръгнем, за да се научим от вашата любов и да вървим нататък заедно – родители, учители и ученици, един от друг приели и предали учението на единствения Божествен Пътешественик, притежаващ „думи за живот вечен“ (Йоан 6:68).

С радост приветстваме днес и двама нови пътешественици: Адриана и Божидар! Добре дошли сред нас!