Отново ви приветстваме от прага на Неделното училище!

Отново зашумява детска глъч и всички пристъпваме с трепет и вълнение. Измина доста време от последното ни занятие. Светът около нас се промени и продължава да се променя бързо-бързо.

А ние? Дали този стремглав поток на времето повлече и промени всеки един от нас? Колебливо се взирам в себе си, за да потърся отговор, а широко отворената врата на Неделното училище сякаш ме приканва. Влизам и вече зная всички отговори. Прочитам ги в очите на децата:

Най-нетърпелив и развълнуван е Кристиян (може би затова заедно с Алекс С. „изписаха“ своите листове за рисуване с игри на морски шах). Най-пораснал пък, но не само на ръст, е Алекс Д.; Маги и Ани са се превърнали в красиви девойки, а двете мънички Йоанки ни гледат твърде задълбочено, за да си позволим отново да ги наричаме „мънички“. Дори Филип е сериозен третокласник – само големите му любопитни очи са си все същите.

Припламват стари приятелства и веднага се пораждат нови. Имаме трима нови ученици, нетърпеливи да поемем заедно към вълнуващи пътешествия – кроткият Иван, неговата малка сестричка – сияйната Сияна, и прелюбознателният Делян.

На добър час, дечица!

Да започваме!

Но преди да „потеглим“ на първото ни пътешествие, с децата се опитахме да поставим основите на нашата обща постройка, наречена „Неделно училище“. А добра основа се поставя, ако имаме ясна цел какво искаме да постигнем. И така, зададохме си въпроса „Каква е най-важната цел на постигането на знания въобще?“.

Скъпи родители, бихме искали да споделим и с вас тази първа основа, та с Божия помощ да създадем у нашите деца добра мотивация по отношение на необходимостта от учене и знания. Нека послушаме как говори за това най-мъдрият сред хората – цар Соломон:

„Премъдростта е светла и не повяхва, и които я обичат, лесно я виждат, които я търсят, намират я; тя дори преваря ония, които искат да я познаят. Който я търси от ранно утро, няма да се умори, защото ще я намери да седи пред вратата му. Да се мисли за нея вече е съвършенство на разума, и който стои буден заради нея, скоро ще се освободи от грижи, защото тя сама обикаля и търси достойните за нея и благосклонно им се явява на пътищата, и при всяка мисъл се среща с тях.

Нейно начало е най-искреното желание да се учиш, а грижата да се учиш е любов; любовта пък е да пазиш законите ѝ; а да пазиш законите е залог за безсмъртие, а безсмъртието приближава към Бога; затова стремеж към премъдрост възвежда до царство. И аз съм човек смъртен, подобен на всички, потомък на първосъздадения, земнородения. И аз бидох образуван в плът у майчина утроба през десет месеца. И аз, като се родих, задишах общия въздух и паднах на тая същата земя, първи глас издадох с плач, както всички; отхраниха ме в пелени и с грижи, защото ни един цар другояче не се е родил: един за всички е входът в живота, и еднакъв е изходът. Затова се молих – и биде ми даруван разум, виках – и слезе върху ми дух на премъдрост. Аз предпочетох мъдростта пред скиптри и престоли и богатството смятах за нищо пред нея; драгоценния камък не сравних с нея, защото пред нея всичкото злато е нищожен пясък, а среброто е кал в сравнение с нея. Аз я обикнах повече от здраве и хубост и в избора предпочетох нея пред светлината, защото нейната светлина не угасва. А заедно с нея дойдоха при мене всички блага и безбройно богатство чрез ръцете ѝ; аз се радвах на всички тия блага, защото премъдростта ме ръководеше, ала не знаех, че тя е тяхна виновница. Без хитрост се научих, и без завист предавам, не скривам богатството ѝ, защото тя е неизчерпно съкровище за людете; ползвайки се от нея, те влизат в съдружие с Бога чрез даровете на учението.

Дано Бог ми дадеше да говоря, според както разбирам, и да мисля достойно за даруваното, понеже Той е ръководител към мъдрост и изправител на мъдрите. Защото в Негова ръка сме и ние, и нашите думи, и всяко разбиране и изкуство да се работи. Сам Той ми дарува истинско познание на това, що съществува, за да позная строежа на света и действието на стихиите, началото, края и средата на времената, повратните смени и измененията на времената, годишните кръгове и положението на звездите, природата на животните и свойствата на зверовете, стремежа на ветровете и мислите на людете, отликите на растенията и силата на корените. Познах всичко, и скрито и явно, защото ме научи премъдростта, художница на всичко.

Тя е дух разумен, свет, единороден, многочастен, тънък, лесноподвижен, светъл, чист, ясен, безвреден, добролюбив, бърз, неудържим, благодетелен, човеколюбив, твърд, непоколебим, спокоен, безпечален, всевиждащ и проникващ всички умни, чисти, най-тънки духове. Защото премъдростта е по-подвижна от всяко движение, и поради своята чистота през всичко преминава и прониква. Тя е дихание на Божията сила и чист излив на славата Вседържителева, затова нищо осквернено не ще влезе в нея. Tя е образ на вечната светлина, чисто огледало на действието на Бога и образ на благостта Му. Едничка е тя, но всичко може и, пребъдвайки сама в себе си, всичко подновява и, минавайки от рода в род у светите души, приготвя Божиите приятели и пророци; защото Бог никого не обича, освен оногова, който живее с премъдростта. Тя е по-хубава от слънцето и превъзхожда множеството звезди; в сравнение със светлината тя е по-горе; защото светлината се сменя с нощта, а на премъдростта не надвива злобата“ (Прем. Соломон. 6:12-7:30).

Ето как Соломон, ползвайки се от Премъдростта, е влязъл „в съдружие с Бога чрез даровете на учението“. Да даде Господ и нашите деца да постигнат поне частичка от тези дарове, за да знаят защо учат и да вникнат в смисъла на светогорската поговорка: „Знай, за да вярваш; вярвай, за да знаеш!“.

Поискахме и децата да напишат каква е тяхната цел за предстоящата учебна година. Ще споделим с вас най-вълнуващия от всички отговори: „С молитвата ми да се справя добре“.

Нека това искрено желание на съзерцателната Йоана Ф. да бъде и нашето пожелание към всички вас.

Идва краят на нашата първа среща. Вече съм отвъд прага на входната врата и със сигурност знам – каквито и промени и превратности да ни чакат отвън, тук, в уютната стая, на Неделното училище времето не упражнява своята безпощадна власт, а ние – деца и учители, се променяме не заради условностите на времето, а заради непреодолимото ни желание да опознаем своя Творец и Създател, да узнаем всичко необходимо за нашето спасение, за да Го обичаме и славим сега и винаги, и в безкрайността на бъдещия век. Научи ни, Господи!