Лед е сковал всички улици, водещи към храма, а днешното ни пътешествие ще ни отведе в сърцевината на Мала Азия. Дали ще можем да стоплим нашите премръзнали сърца в тази далечна област? Децата все още не знаят, че именно там ни очаква „огнен стълб, стигащ от земята до небето“; оттам струи „непресъхващ извор“, който напоява с проникновените си слова краищата на вселената, очиства и милва всяка християнска душа с непобедимата животворна сила на истината; там ни очаква един истински цар – наречен промислително от своите родители с царското име „Василий“, което именно и означава „цар“ на гръцки – „василевс“, ала цар не само по име, но и по вечно достойнство:

В столицата на древната област Кападокия, по времето на светия император Константин Велики, в красивия град Кесария (днешния гр. Кайсери, Турция), се родил честваният днес велик учител на Църквата – свети Василий Велики. Останки от предишното величие на града вълнуват и днес пътешественици от близо и далеч. Причудливите скални форми около някогашната кападокийска столица приютили в своите извивки православни храмове и манастири, изникнали още в първите векове на християнството:

Ала за децата много по-силен пример за благочестието на кесарийските жители е семейството на свети Василий. И кой не би се удивил? Благочестиви и достолепни, богати и знатни, родителите на светителя – Василий и Емелия – били благословени с раждането на десет деца – пет момчета и пет момичета. От момчетата две си отишли рано от този свят, а останалите трима се наредили сред най-почитаните и плодотворни светители на Църквата – свети Василий Велики, свети Григорий, епископ на Ниса, и свети Петър, епископ на Севастия. Сред девойките най-голямата сестра Макрина приела монашество. Ето го истинското благословение! Ето го желаното семейно съкровище!

Богат по род и благочестие, свети Василий от малък проявявал още един благодатен дар на Духа. Той притежавал изключителна острота на ума. Мнозина претендират и днес, че имат този дар. Ала колцина могат да заявят, че в желанието си за придобиване на знание забравят дори и хляба си да ядат? И готови ли са да търсят истината навред по света, както сторил свети Василий? Било в Константинопол при оратора Ливаний, било в древна Атина, където посещавал три различни школи едновременно, изучавайки в съвършенство граматика, риторика, астрономия, философия, физика, медицина, великият Василий търсел и желаел само едно – да опознае напълно истината.

В това напрегнато, неотстъпно желание; в тази изгаряща жажда и любов към истината у младия Василий с децата съзряхме първите сякаш искрици на онзи буен пламък, който предстоял да се разпали и да гори безспирно, докато свят светува. Пламъкът на любовта към Бога, пламъкът на един живот, принесен в жертва на Бога. Такъв живот твори чудеса. Пред изумените ни погледи се зареждат случки от житието на свети Василий, които не се поддават на описание от бедното човешко слово и не се се вписват в тясната ни мяра за възможното. Коя да спомена и коя от тях да пропусна?

• Внезапно падналата върху кръщаващия се във водите на река Йордан Василий огнена мълния, от която се появил гълъб, раздвижил с крилете си водата и отлетял на небето?
• Небесната светлина над олтара, когато служел великият Василий, или светлите мъже в бели ризи, които го обкръжавали по време на архиерейското му служение?
• Гълъбът от чисто злато, който потрепервал три пъти по време на службата или откровението, според което свети Василий наредил пред олтара да се постави завеса и преграда, предшественици на днешния иконостас?
• Пламенната молитва на свети Василий към Пресвета Богородица и изобразения в нозете ѝ свети воин Меркурий, който станал невидим върху иконата за известно време, а сетне отново се появил с окървавено копие. Свети Василий се молел Юлиян Отстъпник, този страшен враг на Църквата, да не се завърне от войната с персите. В същия миг, казват, Юлиян бил пронизан на бойното поле от непознат воин.
• „Ефрем, Ефрем! Какъвто е този огнен стълб, такъв е и Василий.“ – чул глас от небето учителят на покаянието свети Ефрем Сириец, когато се молил Господ да му покаже какъв е духовният ръст на прочутия Василий.

И ние с децата сме убедени: огнен стълб е свети Василий! Дори на някои икони изглежда така, сякаш полето не може да побере величавата му фигура. „Може би наистина е бил толкова висок?“ – чуди се Моника. Наистина, мило дете, по-висок, отколкото може да го изобрази четка на художник; по-висок от най-високото слово за светител Василий.

Е, да, чудотворството винаги стои по-високо от обикновените дела, ще каже някой. При свети Василий Велики, обаче, и всекидневните дела биват извършвани с такъв плам и устрем, че придобиват величието на чудеса.

Осем години, шест месеца и шестнадесет дни – толкова време Господ отредил на свети Василий Велики да ръководи повереното му паство.

Осем години, шест месеца и шестнадесет дни били достатъчни на великия Василий да съумее да положи такава грижа за словесното стадо, че и ние, далечните за него бъдещи поколения, да се чувстваме обгрижени от съзиждащото му слово и благодарно да повтаряме заедно с най-близкия негов духовен събрат свети Григорий, наречен Богослов:

„Навсякъде една и съща велика наслада – това са писанията и творенията на Василий. След него писателите нямат нужда от друго богатство, освен неговите писания – единствен той станал достатъчен за образованието на учещите се… Кой повече от Василий се е просветил със светлината на знанието, прозрял е дълбочината на Духа и с Бога е изследвал всичко, което се знае за Бога?“. Св. Григорий, „Надгробно слово“.

Пет века по-късно, още един боговдъхновен учител на Църквата, Константинополският патриарх свети Фотий, ще възкликне: „Във всичките си слова свети Василий е превъзходен. Той особено добре владее чистия и изящен, величествен език; в реда на мислите той заема първо място. Той съчетава убедителността с приятност и яснота“. Жития на светиите, 1-ви януари, Житие на св. Василий Велики.

Като гръмогласна тръба отеква Василиевото слово до краищата на вселената. Но и това не е пределът на неговото безпримерно съвършенство. Защитник на всички обидени и онеправдани, закрилник на бедни, сираци и вдовици, свети Василий полага забележителни усилия за строежа на множество болници, приюти и сиропиталища по всички градове на епархията, поставяйки с това начало на обществената благотворителност. И до днес на някои икони с житийни сцени ликът на свети Василий е окръжен от множество свидетелства за неговото застъпничество и помощ към нищите:

Могъщество и сила сякаш струи от всяко дело на свети Василий. И трудно е да си представим, че вършейки всички тези дела на благочестието, светецът бил немощен и болен телом. Както сам пише до свои близки: „Непрестанните и силни трески така са изнурили тялото ми, че съм станал подобен на паяжина. Всеки път за мен е непроходим, всяко духане на вятър е по-опасно, отколкото морското вълнение за плувците… При мене болестите следват една след друга“.

Още един носител на Светия Дух, подобен на първовърховния апостол Павел, чиято „сила се в немощ проявява“. Крехкото здраве на свети Василий не му попречило да засвидетелства истината пред царе и управници и да говори така дръзновено, че тогавашният епарх на целия Изток Модест заявил пред император Валент, който бил привърженик на арианската ерес: „Царю, ние сме победени…Този мъж стои по-високо от заплахите, по-твърд е от доводите, по-силен от убежденията“.

А към свети Василий Модест се обърнал с думите:

— Никой досега не е говорил толкова дръзновено с мене!
— Да – отвърнал светецът, – защото преди не ти се е случвало да говориш с епископ.

Такъв е отговорът на истинското царствено свещенство. Такъв е гласът на смирения, но непоклатим във вярата архипастир.

Глас, който разтърсва пустини…

Глас, от който блика силата на истината. Стига само да го послушаме:

„Наистина, днес много хора ни слушат и ни задават въпроси, но е много трудно да се срещне любознателна душа, която търси истината… Тъй като истината се улавя трудно, трябва да я издирваме навсякъде.“ Св. Василий Велики, Творения, Том III.

Дечицата седят на чиновете си и не помръдват. Време е да отидем в храма и да се поклоним пред иконата на станалия толкова скъп на сърцата ни свети Василий Велики. Но никой не иска да си тръгва. (Да си призная, аз също!) Просто седим и мълчим. Свети Василий ни привлича неудържимо към себе си. С какво ни плени така? Мисля, че се досещам: навикнали на пътешествия, нашите деца безпогрешно разпознаха у свети Василий пламенния водач, когото са готови да последват навсякъде и във всичко.

Свети Василий, молим те и ние, любознателни души, търсещи истината, научи ни да я следваме винаги! Колкото и трудно да се улавя. Колкото и далече да се наложи да я издирваме.