Слабичко, чернооко момче тичешком изкачва стъпалата, водещи към неделното училище. Застава пред нас запъхтяно и с вълнение изрича: „Аз съм се подготвил много добре за днес!“ Очите светят, озарявани от срамежлива усмивка, а аз си мисля: „Дали мога да повторя тези детски думи именно на днешния ден? Готова ли съм да прекрача прага на светата Четиридесетница със спокойно и чисто сърце? Готова ли съм да простя? Или поне да имам жаждата на това дете да се науча“?

Векове наред светата ни Църква е съхранявала живия опит на всички светии, просияли на грешната ни земя, та този опит да ни води, вдъхновява и учи на всичко потребно за нашето спасение. И ето днес избираме за наш водач и пример този, който може да ни изведе от египетската земя; този, който се удостоил да види Бога и да беседва с Него – боговдъхновения пророк, човека Божи Моисей.

Пренасяме се почти 2000 години преди Рождество Христово, в Египет. Колкото отдалечено във времето ни се струва събитието, толкова близък и скъп на сърцата ни е свети Моисей. Оказа се, че това е любимият светец на поне две деца от училището. И събитие след събитие пред нас наистина засиява един завладяващ образ. Децата разказваха, а ние само допълвахме картината. Първият любим на всички момент е самото раждане на младенеца Моисей и неговото чудно осиновяване от фараоновата дъщеря.

Проследихме как расте младият принц, обучен на цялата египетска мъдрост, но не приел в сърцето си египетското нечестие. Четиридесет години живял Моисей в царския дворец. Когато разбрал, че е израилтянин, познал истинския Бог и се погнусил от идолослужението на египтяните. Децата с интерес разгледаха и какво представляват идолите.

Обърнахме внимание колко важно е за всеки човек да използва дадената ни от Бога разсъдливост – именно разсъждавайки кое е добро и кое зло, как живеят неговите братя евреи и как се отнасят към тях египтяните, Моисей могъл да види колко онеправдани са израилтяните и колко несправедливо постъпват с тях египетските им господари. Така стигнахме и до онзи повратен момент в живота на великия пророк, в който видял как един египтянин бие евреин. Моисей защитил сънародника си и убил побойника, но след това му се наложило да бяга от египетската земя.

Отгледаният в разкош и блясък син на фараоновата дъщеря Моисей станал овчар на стадата на своя тъст свещеника Йотор и водел чергарски живот в мадиамската страна. Веднъж той откарал стадото си далече в пустинята и дошъл на Божията планина Хорив. И там, смиреният Моисей видял велико явление: „И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън и не изгаря“ (Изх. 3:2). Вечносъществуващият се явява, за да призове и изпрати Своя верен раб: „Видях страданието на Моя народ... и отивам да го избавя от ръцете на египтяни... и да го въведа в земя пространна, дето тече мед и мляко... И тъй, върви: ще те пратя при фараона... и изведи от Египет Моя народ“ (Изх. 3:7-10). „Как така гори и не изгаря?“ – недоумяват децата. Но ето че днешната планина Синай е съхранила спомен за онова тайнствено и велико събитие от времето на Моисей.

С благословението на скъпия ни дядо владика Фотий показваме на децата камък от същата тази планина, донесен като дар от поклонник. Разглеждан отвън камъкът е почти невзрачен Но ако се счупи, в сърцевината си, той крие ясен спомен за великото чудо – сякаш прецизна ръка на изящен художник е изрисувала къпинов храст. Децата са без думи. Всеки камък на Божията планина и до днес ревниво пази спомена за чудото!

Вдъхновени и укрепени от видяното, продължаваме да вървим по Моисеевия път. Със затаен дъх следим всяко чудо, което Моисей и неговият брат Аарон извършват пред очите на фараона и на цял Египет. Децата отново знаят в пълни подробности извършените знамения. За наша радост знаят дори реда, в който се случват:

• Аарон хвърля жезъла по заповед на Моисей и жезълът се превръща в змия;
• удря с жезъла по речната вода и тя става на кръв, а рибата измира;
• цялата египетска земя се напълва с жаби;
• насекоми нападат хората и добитъка;
• песи мухи люто хапят египтяните и животните;
• мор по добитъка;
• гнойни възпалени циреи по хора и добитък;
• силен град, примесен с огън – казват, че това бил южният палещ вятър „хамсин“, който унищожава всичко по пътя си;
• скакалци и гъсеници унищожили цялата растителност;
• три дни Египет потънал в такъв мрак, че никой не можел да стане дори от леглото си.

И всички тези бедствия не накарали египетския фараон да отстъпи и да пусне евреите да принесат жертва на своя Бог. Защото сърцето на египетския владетел се било ожесточило! Милостивият Бог изпратил толкова много, но не толкова страшни сами по себе си наказания. Фараонът не се вразумил. Накрая Господ изпратил най-тежкото наказание – смъртта на всяко първородно дете (и на хора, и на добитък) в Египет.

Пасха от еврейски означава „отминаване, преминаване през нещо, избавление“.

600 000 синове Израилеви се избавят от гнета на робството и тръгват по дългия път към Обещаната земя, водени от свети пророк Моисей. Твърде крехки били и вярата, и надеждата на измъчените от неволи евреи. Трябвал им наистина силен и съвършен мъж, за да ги води. И Моисей бил верният Божий избраник – силен на дело и съвършен в молитвите си към Господа. От него и ние се учим как трябва да „викаме“ към Господа! Първоначално децата си мислеха, че това означава да обърнеш поглед към небето. Сега знаят, че човек може „да вика към Господа“ и в пълна тишина, но молейки се искрено в сърцето си. Такава била молитвата на Моисей на брега на Червено море. Неговите братя евреи вече виждали своята смърт в пустинята, а той ги ободрявал с думи, пък със сърце се молел. Толкова силна била молитвата му, че „рече Господ на Моисея: Що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят; а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо“ (Изх. 14:15-16). А фараонът и всичките му служители, заедно с колесниците били потопени от водната стихия.

Еврейският народ толкова се уплашил от чудото, което извършил Бог чрез своя пророк Моисей, че най-сетне повярвал „на Господа и на Неговия служител Моисея“. Но Моисей не търси своята слава, а продължава да ги учи как достойно да се покланят на Господа и да Го възхваляват. И ние си пожелахме, по примера на светия пророк Моисей и на Църквата, винаги да пеем на Господа победна песен: „да възпеем Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето. Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог и ще Го прославя; Бог на баща ми и ще Го превъзнеса“ (Изх. 15:1-2).

Утре е първият ден на Великия пост. От устата на боговдъхновения пророк Моисей към нас отново ще потекат живителните слова на книга Битие. Нека се вслушаме във всяка дума на пророка как „Бог сътвори небето и земята...“ (Бит. 1:1).

Въпроси, които ни вълнуваха:

– Какво е идол – пита Кристиян. Това ни даде повод да поговорим и за мартениците.
– Доколко са верни фактите, представени в различните екранизации за живота на свети пророк Моисей? – този въпрос ни занимаваше през цялото време, за да се научим да се доверяваме напълно само на факти, описани в Свещеното Писание.