„Защото не можем да изброим твоите преславни деяния, по-многобройни от морския пясък и множеството звезди, и обзети от недоумение, зовем към Бога: Алилуия.“ Акатист на св. Николай Чудотворец, кондак 12.

Опитните пътешественици се научават с времето да отговарят на всякакви загадки и въпроси. Затова и ние често започваме нашето пътешествие с въпрос. Този път молим децата да ни кажат кой светец е изобразен на иконата:

Напрегнато мълчание, в което децата трескаво обмислят възможния отговор… Секунда, втора… „Свети Николай!“ – в един глас извикват двете Йоани. Тиха радост се излъчва от двете момичета, а погледите им сякаш казват: „Ние добре познаваме свети Николай!“.

Така е. Кой от нас не е бил свидетел на чудесата на великия светилник на Църквата – не прочетени, не преразказани, а изпитани от всеки един от нас в личните, съкровени тайни на собствения ни живот? И кой от нас не би възкликнал с радост: „Да, аз зная този светец“.

Но можем ли достойно да се погледнем в това „съвършено огледало на всички добродетели“, каквото е за нас великият архипастир Николай, и да открием тайната на вървенето на една човешка душа право към Бога в съвършено изпълнение на всички Божии заповеди?

С радост и мир в сърцата тръгваме на това чудно пътешествие, макар да знаем, че не можем да изследваме докрай дълбочината на един тъй свят живот. Макар да знаем, че не можем да „съберем разпръснатите капки, да съживим изсъхналите цветя, да отворим заключените хранилища и да изведем оттам затворените ветрове“ Срв. ІІІ Eздра 5:36,37. , но знаем също, че светител Николай ще разтвори за нас всяка полезна книга, ще поучи с благо слово и дело всяка жадна душа, ще ни води с любов към нашия Господ Иисус Христос.

Чудо след чудо, добродетел след добродетел пред децата се разкрива малка част от величието на Божия угодник Николай, чийто живот прилича толкова много на приказка. Та нали сме свикнали само в приказките да се случват неизброими чудеса:

• Светителят удивил и родителите си със своето раждане – майка му веднага се освободила от болките, а младенецът се хранел само от дясната гърда на блажената си родителка, като в сряда и петък отказвал да приема мляко, предвъзвестил сякаш с това бъдещите свои постнически подвизи.
• В купела на кръщението, бидейки още младенец и неможещ да ходи, стоял на краката си цели три часа, отдавайки достойна похвала на Отец, Син и Свети Дух, Троица Неразделна и Единосъщна, точно както щял да го прави през целия си живот и по ревност да надмине останалите свети отци, като единствен дръзнал да удари публично плесница на еретика Арий.
• С кротост и смирение изпълнявал всяко свое служение на майката Църква и милвал човешката окаяност и бедност с щедрата ръка на милосърдието. Децата научиха за великия пример на тайно добротворство, съхранен от далечния за нас IV в. – за изпадналия в бедност баща, който мислел да обрече на блуден грях своите красиви дъщери. На три пъти свети Николай подхвърлял тайно в дома на отчаялия се човек кесии със златни монети. И трите дъщери били щастливо задомени, а бащата спасил от погибел не само честта на семейството, но и вечната си душа, благодарение на човеколюбивата постъпка на свети Николай.
• Колко чудно бил избран този истински пастир и поставен на митрополитския светилник на град Мира в Ликийската страна, за да се поучат и спасят много човешки души. И което е чудно за ангели и хора – Сам Господ беседвал със Своя избраник като с близък приятел.
• Паството обиквало все повече своя верен архипастир, а славата му се носела далеч отвъд пределите на гр. Мира. Св. Николай помагал на всеки, който го призовавал за помощ – изтръгвал надвиснал над главата меч от ръката на палача; успявал да накара виновника да изповяда своя грях; явявал се насън и наяве, където и когато е необходимо – пред царя в царските палати, при управителя в неговите владения, при бедния човек в присъщата му нищета, при знатни воини, изпаднали в беда, при погиващите в морските вълни моряци, при патриарха или при обикновени хора насред грохота на вилнеещата морска буря…

След всеки следващ разказ, пълен с чудеса, ликът на свети Николай става все по-ярък, пламенен, вдъхновяващ, смел, животрептящ и… познат!

С благодарни сърца поглеждаме към този любящ и кротък образ и виждаме как върху него сияят всички добродетели:

Камъчетата от нашата скромна „съкровищница на добродетелите“ не са достатъчни, за да онагледят напълно съвършенството и дарованията на свети-Николаевата душа. Ето ги пред нас – безбройни чудеса, които е творил, твори и днес светият Мирликийски чудотворец! Скъпият образ от иконата сякаш оживява от блясъка на малките камъчета-добродетели, всяко придаващо ѝ своето отражение и цветно сияние. И неволно се питаме: „Ако малката икона е способна да отрази по такъв начин святата душа на всеотдайния архипастир свети Николай, то какво ли е да го познаваш отблизо? Можем ли и ние да погледнем отвъд стените на комфортната ни себичност и да усетим колко нужен ни е просветителят от град Мира Ликийска и да поискаме да го познаем?“.

Свети Николай, моли се горещо за нашите окаменели сърца! Ти, който чрез смирение и кротост стана „добър кормчия на плаващите в морските дълбини“ Акатист на св. Николай Чудотворец, икос 7. ; ти, който чрез милосърдие и богопознание стана „нетленна храна на гладните за правда и неизчерпаемо питие на жадните за живот“ Акатист на св. Николай Чудотворец, икос 10. , научи и нас как да придобиваме, като скъпоценни бисери, добродетели за обеднялата ни душа, та да израсте и на нашата земя „плод, достоен за покаяние“.

„Образец на вярата“, научи ни как достойно да те честваме!

На днешното занятие два лични празника станаха общи за всички ни – малкият Сава празнува имен ден, а Марина навършва 10 години навръх празника на свети Николай. Да бъдат много послушни, разумни и щастливи деца им пожелахме от сърце!

А Иван К., който продължава да се радва колко съвършено твори Господ, попита дали камъкът аметист е истински?