Н ие с вас, мои деца, обичаме да четем епископ Теофан Затворник. Той така хубаво учи на духовното! Знаем, че без покаяние не можем да се спасим, защото всички много, много грешим. Какво казва епископ Теофан за покаянието? Същината на покаянието е, първо, да дойдеш на себе си, да осъзнаеш греха си; после, да оплачеш греха си, да съжаляваш за него, да се окайваш. Но ако спреш само дотук, ти можеш да изпаднеш в униние, дори в отчаяние. Затова непременно трябва да направиш и следващата крачка – да положиш начало на ново старание, да сключиш завет с Бога за поправяне. Без осъзнаване на греха, без оплакване на греха, без решение за поправяне няма истинско покаяние. Само „прощавай, прощавай!“ не важи, това е все едно: „Матушка, бързам да ти затворя устата, та да не ме изобличаваш, защото аз съм горд човек и не искам да търпя изобличение, не искам да търпя наказание, а искам бързо, бързо да замажа греха си“.

А при истинското покаяние не е така. Истинското покаяние жадува да изкупи вината си, жадува наказание за греха, умива греха със сълзи, с въздишки, с трудове. Вземете например Лествицата. Какви разкази за истинско покаяние има в нея! Спомнете си за тамошните „тъмници“ – местата определени за покаяние; как съгрешилите братя сами са умолявали игумена да ги изпрати в тях, та с подвижнически трудове и плач да умият греховете си. Такова покаяние приближава към Господа. Чели сме и за преп. Мойсей Мурин, за св. Мария Египетска, за Варвар разбойник. От най-големи грешници те толкова са се приближили до Господа, но преди това през какви покайни трудове са преминали, какви сълзи са изплакали!

И всичко това на Господа не е необходимо, необходимо е за самите нас. Когато грехът ни бъде изобличен, това смирява нашата гордост, и самите ние, ако сме умни, като видим колко лесно падаме във всякакви грехове, вече няма да мислим високо за себе си; ще разберем, че сме едно нищо, и ще се смирим. Господ е толкова милостив, че дори чрез собственото ни зло търси пътища да ни спасява – чрез собственото ни зло ни помага да видим страшната си физиономия и да се засрамим, да се смирим. Ето това е необходимо на Господа – да се смирим. Тогава Той ще влезе в сърцата ни и ще ни преобрази. А иначе в тях е такъв змиярник, че Господ не може да обитава там.

Из книгата Православието е правилна вяра и живот според вярата