1. Никой от благоразумните, както мисля, не ще противоречи на това, че от омразата и злопаметността се ражда злословието. И тъй, по ред, след неговите родоначалници, предлагам самото него.

2. Злословието е изчадие на омразата, тънък недъг; голяма скрита и спотайваща се пиявица, която изсмуква и унищожава кръвта на любовта; то е лицемерие под предлог на любов, причина за оскверняване и отежняване на сърцето; то е погубване на чистотата.

3. Някои девойки грешат безсрамно, а други тайно и срамежливо, но се предават на още по-тежки пороци, отколкото първите. Същото може да се види и в страстите на безчестието. Много са тайно лукавите девойки като: лицемерието, лукавството, скръбта, злопаметността и сърдечната клевета, които видимо представят едно, а вътрешно гледат на друго.

4. Като чух, че някои злословят против своите ближни, аз им забраних; а ония, които вършеха това зло, за извинение ми отговориха, че го вършат от любов и грижа за злословения. Но аз им казах: „оставете такава любов“, за да не излезе лъжа казаното: оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня (Пс. 100:5). Ако ти истински обичаш своя ближен, както казваш, то не го осмивай, а се моли за него тайно; защото тоя начин на любов е приятен на Бога. Ще започнеш да се пазиш да осъждаш ония, които грешат, ако винаги помниш, че Юда беше в сонма на Христовите ученици, а разбойникът – в числото на убийците: но за един миг с тях стана чудна промяна.

5. Koйто иска да победи духа на злословието, такъв нека приписва вина не на оногова, който греши, но на подстрекаващия го бяс. Защото никой не желае да греши против Бога, макар че всеки от нас греши не по принуда.

6. Видях как някой, който бе съгрешил явно, се разкая тайно; и този именно, когото осъдих като блудник, беше вече целомъдрен пред Бога, като Го умилостиви с чистосърдечно покаяние.

7. Никога не се срамувай и не мълчи пред оногова, който пред тебе злослови своя ближен; но по-добре кажи му: „Престани, братко! Аз всеки ден падам в много по-тежки грехове и как мога да го осъждам?“ Така ти ще извършиш две добрини и с един пластир ще излекуваш и себе си и ближния. Това е един от най-кратките пътища да получиш опрощение на греховете, т.е. никого да не осъждаш. Защото е казано: не съдете и няма да бъдете съдени (Лука 6:37).

8. Както огънят е противен на водата, така и за онзи, който се кае, не е свойствено да осъжда. Ако ти би видял някого да греши дори в предсмъртния си час, то и тогава не го осъждай; защото Божият съд е неизвестен за хората. Някои явно падаха в големи грехове, но тайно придобиха големи добродетели; и ония, които обичаха да ги осмиват, се излъгаха, като тичаха след пушека, а не виждаха слънцето.

9. Послушайте, послушайте ме, зли съдници на чуждите дела: ако е истина това (както в действителност е истина), че с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени (Мат. 7:2), то, разбира се, за каквито грехове – телесни или душевни – съдим ближния, сами падаме в тях; инак не може да бъде.

10. Тези, които бързо и строго съдят съгрешенията на ближния, затова именно страдат от тоя порок, защото нямат съвършен и постоянен спомен и грижа за собствените си съгрешения. Защото ако човек би могъл да види своите зли дела ясно, без покривалото на себелюбието, той не би се грижил вече за нищо друго, което се отнася до земния живот, понеже ще размишлява, че не би му стигнало време да оплаче дори самия себе си, макар да преживее и сто години и да пролее из очите си сълзи колкото цялата река Йордан. Наблюдавах плача на истинското покаяние и не намерих в него и следа от злословене и осъждане.

11. Бесовете човекоубийци ни подбуждат или да грешим, или, когато не грешим, да осъждаме ония, които грешат, та с второто да оскверняваме първото.

12. Знай, че и това е признак на злопаметния и завистлив човек, ако той лесно, с удоволствие, порицава учението, делата и добродетелите на ближния, бидейки обхванат от духа на омразата.

13. Виждал съм такива хора, които тайно и скрито извършваха тежки грехове, а същевременно, считайки себе си за по-добри от другите, безжалостно нападаха ония, които ги увличаха в леки, но явни простъпки.

14. Да съдим значи безсрамно да си присвояваме Божието достойнство; а да осъждаме означава да погубваме душата си.

15. Както превъзнасянето, и без друга страст, силно вреди на човека, така и осъждането само по себе си може да ни погуби напълно, защото и фарисеят за това бе осъден.

16. Както добрият градинар вкусва само зрели зърна, а зелените оставя, така и благоразумният и разсъдлив ум старателно обръща внимание на добродетелите, които вижда у някого; а безумният човек открива пороците и недостатъците. За него именно е казано: дирят неправди, правят разследване подир разследване (Пс. 63:7).

17. Макар и с очите си да видиш някого да греши – не осъждай; защото често очите се лъжат.

Десето стъпало. Който е възлязъл на него, той става подвижник на любовта или на плача.

Из книгата Лествица