Н а днешния ден Светата православна Църква празнува едно от най-чудесните събития в историята: в лето от сътворението на света 5508 св. Архангел Гавриил благовестил на отроковицата Мария, обручена за праведния дърводелец Йосиф, зачатие от Светия Дух на Божествено Отроче, Което ще именуват Емануил, сиреч „с нас е Бог“. Така Бог Слово ще се въплъти в Богочовека, Син Божи и Син Човечески , Иисус Христос. Светите отци добавят още и това, че доколкото самата дума „Евангелие“ на древногръцки означава Блага Вест, то можем да кажем, че светата Христова Църква днес чества и самото свето Евангелие.

Денят на Благовещението нерядко се считал за начало на църковната, та дори и гражданската година — както на Изток, така и на Запад. Същото може да се каже и за убеждението, че този ден съвпада и с Христовото възкресение, и с датата на самото сътворение на света. Това намира израз и в наименованието на този ден като Кириопасха, както днес се нарича случващото се понякога през годините съвпадение на празниците Пасха Господня и Благовещение.

Сред катакомбните стенописи от II – III в. присъстват и образите на честваното днес събитие. За пръв път за празнуване на този ден научаваме от съчиненията на древните църковни отци Тертулиан и свещеномъченик Иполит Римски. Като съпоставя редица библейски стихове, тълкувани буквално, св . Иполит дори счита, че точно девет месеца след благовещенската дата света Дева Мария ражда Богомладенеца Иисус, а това всичко става 5500 години след сътворението на света. При всички тези свидетелства обаче специалното празнуване на Благовещението се появява не по-рано от IV в.

Когато в началото на IV в. света равноапостолна Елена открива местата, свързани със земния живот на Господ Иисус Христос, и започва да строи там храмове, тогава особено се повишава интересът и към благовещенското събитие. Възможно е именно с това да е свързано установяването на честването му като отделен празник. Така църковният писател Григор Ашаруни (началото на VIII в.) свидетелства, че този празник е установен от св. Кирил Йерусалимски, т.е. в третата четвъртина на IV век. Също и на Запад, сред съчиненията на западните отци на Църквата (блажени Августин, светите Петър Хрисолог и Лъв I, папа Римски и др.), са известни слова, специално посветени на този ден. За специалното му литургично отбелязване свидетелстват църковни документи от времето на папа Сергий I (VII в.).

Всеки християнин познава краткото евангелско описание на честваното днес събитие (Лука 1:26–38). Ала при цялата словесна пестеливост на свети апостол и евангелист Лука то съдържа, по думите на св. Филарет (Амфитеатров) (в схима Теодосий) – Митрополит Киевски и Галицки [1779–1857], една превелика тайна, тайната на благочестието и смирената саможертва — тайната на въплъщението на Бога Слово в Син Божи и Син Човешки, за да бъде спасено падналото човечество. Колкото тази тайна е велика, толкова е и многостранна.

„Тук, казва св. Филарет в своята Беседа за благовещенския празник, има колкото думи — толкова и тайнства.“ Тоест всяка дума съдържа тайнство. Дума по дума, изречение по изречение светителят ни разгръща дълбинните боговдъхновени смисли и значения дори и на наглед най-дребните детайли, обстоятелства и думи от евангелското повествувание. Ето само няколко примера.

Защо например по Божествен промисъл именно на шестия месец след чудесното зачатие на св. Йоан Предтеча в утробата на вече престарялата Елисавета става архангелското благовещение ? Св. Филарет така отговаря на този въпрос: Зачатието на Йоан става през есента; а оттук следва, че Ангелът е изпратен да благовести на Пречистата Дева за въплъщението на Сина Божи половин година по-късно [...] — напролет, през месец март. [...] Не е случаен изборът именно на това годишно време! Като Източник и Подател на нов благодатен живот на всеки, който вярва в Неговото име, Иисус Христос е заченат напролет, когато природата се съживява за нов живот в цялата ѝ красота и великолепие. Също и според боговдъхновеното светоотеческо становище, пак напролет [...] дори и падналото човешко естество се възстановява; то сякаш се пресътворява чрез въплъщаващия се Син Божи. И пак напролет Иисус Христос претърпява страдания и смърт, пак тогава, напролет, Той тридневно възкръсва — все така заради нашето спасение.

Мястото пък, където се извършва това свещено тайнство, също не е избрано случайно. То става в западнало, с нищо незабележително и презряно в очите на повечето юдеи галилейско градче, обитавано не само от бедни юдеи, но и от твърде много езически племена — Назарет, за който безхитростният и простодушен израилтянин Натанаил казва, че от него едва ли може да излезе нещо добро (срв. Йоан 1:46). С този избор Бог иска да покаже, че Той се въплъщава за спасение не само на юдеите, но и на езичниците, изобщо на всички човеци. „Назарет избира Той, без да го смути презрителното прозвище „Назарянин“, и с това още със самото Си пришествие в света Синът Божи разкрива най-дълбоката същина на истинското смирение. Какъв велик урок по смирение за нас — самият Господ, Царят на славата, така се смирява! [...]

Радвай се! – благовести Ангелът на поселилата се в Назарет Приснодева Мария, бъдещата Майка Божия. Защото от теб ще бликне несекващият пресладък Извор на радост за всички жадуващи Евини чеда, който ще унищожи горчилката на греха, произтекла от греха и разляла се върху целия човешки род.

Радвай се, Благодатна! Защото от теб се ражда Подателят на всяка благодат, Който ще върне на човечеството благодатта Божия, изгубена в резултат от прародителското непослушание.

Господ е с тебе! Защото Избавителят и Спасителят Господ, Комуто ти се молиш, е толкова близо до теб, че самият Той ще се посели в пресветата ти утроба, като съедини Своето Божество с човешкото естество...

Благословена си сред жените! Защото от теб ще поникне обещаното на праотците благословено „Семе на жената“ (Бит. 3:15) и ще бъде поразена главата на змията съблазнителка, ще се премахне проклятието и върху Евините потомци ще се излее обилният Извор на всяко благословение на Небесния Отец“.

„Радвай се, Благодатна!“ за тази преблага вест, отправена от Бога чрез Архангела до човечеството в лицето на Пресвета Дева Мария, също и св. Андрей Критски (VII – VIII в.) тържествено говори в празничното си благовещенско слово така: „Радвай се, оръдие на радостта, чрез което се унищожава оръдието на проклятието и ни се възвръща правото да се радваме! Радвай се, препрославена, радвай се, най-украсеното светилище на Божията благодат! [...]

Благословена си сред жените! Ти, която си определена да бъдеш Майка на своя Създател, единствена от всички майки не ще изпиташ онова, що е присъщо на всяка майка: майчинството и раждането не ще нарушат чистото ти девство. Ти едничка си истински благословена, защото ще бъдеш наречена Майка на Благословения Син, Когото всички народи ще възхваляват с поздрава „Благословен грядый во имя Господне!“.

„Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти!“ Колко необятна е силата на тези смирени слова! Като преминават през Небесата, те ги накланят и така довеждат Сина Божи на земята. „И Словото стана плът (Йоан 1:14).“

По думите на св. Григорий Палама, Архиепископ Солунски (XIII – XIV в.), дори и след като благовестието се сбъдва, то пак си остава тайна. Не в смисъл на това дали се е сбъднало, или не (защото то се е сбъднало и е факт), но е тайна, що се отнася до начина, по който то се сбъдва. Тази Божествена тайна никой човешки ум не може да проумее, защото Божествените тайни не подлежат нито на доказване, нито на опровержение – в тях просто трябва да вярваме. Не става дума за преходни научни понятия, дело на блуждаещия сред „относителни“ понятия поразен от ръждата на скепсиса човешки ум, а за Божествени тайни, които са абсолютни и вечни, сиреч са отвъд всяко време, непреходни, винаги верни и истинни. Затова светителят казва: „Ние вярваме, но не знаем; покланяме се, но не се стремим да разбираме; и се покланяме и вярваме само чрез Духа Божи. „Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух“ (1 Кор. 2:11). Именно чрез Него ние се покланяме и чрез Него се молим, — както казва Апостолът“.

В същото време, уточнява светителят, при целия си Божествен източник Боговъплъщението не би имало място без човешката съпричастност, в случая — без свободното човешко съгласие на Божията Майка. Тук се срещат и се прегръщат всесътворяващата воля Божия и дарената пак от Него свободна воля на човека. Защото чрез нея Бог се въчовечава, а като Богочовек, чрез земните си лишения, страдания, кръстна смърт и тридневно възкресение, Той примирява човешкото, земното, с Божието, Небесното. Както е предрекъл светият Псалмопевец: „Истината ще изникне от земята и правдата ще надникне от небесата“ (Пс. 84:12). Чрез въплъщението и раждането Си, чрез Богочовека Иисус Христос (Който е Самата Истина, по собственото Му Божие свидетелство — Йоан 14:6) Бог наистина е пак с нас. В Тълкуванията на Псалтира се казва: „Когато Христос възсиява от земята, след раждането Си на земята, подир което разрушава всяка лъжа и измама, тогава Отец, Който е най-висшата правда, надниква от небето към земята, тъй като преди това Той се отвръщал от нас заради обхваналата цялата земя лъжа. И така висшето и небесното се примирява с низшето и земното“.

Тъкмо в този ден сред цялото човечество се открива заветният кивот, свещеният съсъд, който да побере това абсолютно чудо; а това става възможно, защото Дева Мария с цялото си същество, с цялото си сърце, душа и ум, с цялото си велико смирение абсолютно се доверява докрай на Бога — без да изпада в съмнение, без да се изпълва с недоверие, без да пита и разпитва. Това неразделно, но не и абсолютно слято единение на Божественото и човешкото е наистина велика тайна! Можем само смирено да ѝ вярваме и ѝ се покланяме — така, както пресветата отроковица се е поклонила и прегърнала волята Божия.

Също и тук светите отци и техни православни следовници доизясняват още една съкровена тайна. Наистина, днес спасението е благовестено, казва за днешния празник основателят на „Руския Атон“, св. Инокентий (Борисов), архиеп. Херсонски и Таврически (XIX в.); но дали наистина всички ние, които празнуваме на днешния ден, сме спасени? „Ах, спасението е благовестено за всички, но още Самият Спасител предупреждава в притчата Си за брачния пир: Мнозина са звани, малцина са избрани (срв. Мат. 22:1–14; Лука 14:16–24). Всъщност спасение е предназначено за всички човеци, ала може да се окаже, че ние с вас можем да останем непричастни към него. Това, което за всички други е начало на спасението [Божественото Архангелско благовестие], за нас може да се окаже начална или даже окончателна присъда. [...] Как да разберем, значи, дали и ние принадлежим към спасените?“.

Спасението, обяснява св. Инокентий, не е просто дума от всекидневието, не е и рационално понятие — нещо, за което е достатъчно просто да бъде обяснено, та да го разберем. Не, да се спасим ще рече не просто да знаем, но и най-вече да се освободим – от злото, с всичките носени от него беди.

За кое зло тук иде реч? За какви беди? Ето какви:
1) умопомрачението, в което сме изпаднали в резултат от първото грехопадение и постоянно продължаваме пак да тънем, защото продължаваме пак и пак да падаме;
2) нашата развратена воля, която след падението уж естествено ни скланя към зло [което всъщност е нещо съвсем противно на всяка естественост просто защото грехът е нещо крайно противоестествено]; след отпадането ни от Бога тази наша воля не знае отдих, тя все жадува всичко да погълне и подчини — и природата, и обществото, и самия човек — под игото на злото;
3) покварата на сърцето и на чувствата, които ни прелъстяват със земни блага и ни отвръщат от Извора на едничкото истинско Благо, от Бога;
4) крехкият земен живот, т.е. смъртта — в болки родени, през целия си живот се влачим сред недъзи, за да се върнем накрая пак в пръстта — подобно на жалки насекоми. Прочее, всеки вярващ християнин следва неуморно да се труди върху нивата на душата си, да носи кръста си достойно за Христовия Кръст, а значи да се стреми да бъде удостоен и с Архангелския глас на благовестието.

В своето слово, посветено на днешния празник, и св. Серафим, Архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец (1881 – 1950) мъдро сочи, че „в самия момент на Благовещението човекът само се възсъединява с Бога; а към райското блаженство човекът започва да се приобщава едва след като на земята се създава Христовата Църква. В нея, в светата Православна Църква, за нас постоянно извира блаженство от многобройни благодатни извори — от църковните молитвословия и богослужения, от думите на Божественото Писание и на светите Отци, от житията на светите Божии угодници, а особено от свещените Църковни Тайнства. [...] Защото чрез светините Божествената радост се влива в сърцата на онези вярващи, които са в общение със светата Църква и светите ѝ Тайнства[...]. Разбира се, това райско блаженство е достояние на онези, които вървят по пътя на твърдо и постоянно спазване на Божиите заповеди и сами се стремят към райското блаженство. Защото, както чрез нарушаването на Божията заповед райското блаженство е било изгубено, така чрез спазването на Божиите заповеди ние пак си го връщаме — с помощта на благодатта на Светия Дух“.

Значи трябва да се смирим, подобно на Пречистата Богоотроковица, и да се отречем от греха, подобно на многото спасени от Господа Негови угодници, т.е. да заживеем в трепет и неотслабващ страх Божи — в дълбоко покаяние.

Нека винаги се вслушваме в гласа на светите Божии угодници. Св. Инокентий на днешния празник така увещава вярващия народ: „Нека днес вземем непоколебимо решение да изоставим най-сетне греха, да строшим оковаващите ни страсти, нека положим начало на живота за Бога [и в Бога], да повярваме с цялото си сърце в Изкупителя, да живеем и действаме така, както ни учи Евангелието и светата Православна Църква. Едва тогава днешният ден ще стане истинско начало и на нашето с вас спасение. Това пък ще рече, че от днес нататък всеки път когато пак празнуваме празника Благовещение, ще можем истински чистосърдечно да възхваляваме съборно с цялата Христова Църква: Днесь спасения нашего главизна! („Днес е началото на нашето спасение!“). Едва тогава този празник ще бъде за всеки вярващ не просто някакво формално отбелязване на едно събитие, имало място в древна Галилея, а пълнокръвна Блага Вест за цялото човечество; едва тогава празникът Благовещение ще бъде действително празник за всички и на всички! Тогава още тук, на земята, ще можем да усетим поне малка частица от благовестеното на днешния ден вечно блаженство“.

Богу нашему слава! Амин!