Г оспод казва: По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си (Йоан 14:35). Значи, любовта е главният признак, по който се познават истинските Христови ученици. Спомняте си как един законник, като изкушавал Господа, попитал Го коя е най-голямата заповед в закона и Господ му отговорил: Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си... (Мат. 22:36–40). А на Прощалната вечеря, преди да тръгне на доброволни страдания и кръстна смърт, Господ Иисус Христос казва на своите ученици: Ако ме любите, опазете Моите заповеди (Йоан 14:15) и после им заръчва като завет: Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих (Иоан 15:12). Ето колко тясно са свързани тези две заповеди – любовта към Бога и любовта към ближния. Едната не може без другата – двете се събират в едно. Затова който иска да обича Господа от цялото си сърце, той най-напред трябва да обикне своя ближен.

Господ Иисус Христос е за нас най-великият пример на истинска любов. Помнете, мои дечица, винаги помнете каква непостижима любов е проявил и проявява Господ Иисус Христос към нас. Той е самата въплътена Божествена Любов. Бог е Любов (1 Йоан 4:16). Когато първосъздаденият човек съгрешил, Господ по Своята Божествена правда го наказал, лишил го от рая. Но после, за да го изправи, за да му възвърне благодатта и да го спаси, Той приема човешко естество, ражда се най-смирено в бедни ясли и понася кръстна смърт, за да изкупи нашите грехове и да ни отвори вратите към Царството небесно. Значи, нашият Творец, нашият Спасител, нашият Изкупител има непостижима за земния ни ум любов към човеците! А на Тайната вечеря Той заръчва, дава ни завет да имаме и ние такава любов помежду си: Да любите, казва Той, един другиго, както Аз ви възлюбих (Йоан 15:12) – значи не с каква да е любов, а с любов съвършена, истинска, одухотворена, любов заради Бога, заради образа Божий, който е в ближния.

Да, ние говорим за Божията любов, искаме да имаме такава любов, но как да ни се запалят сърцата, та да обикнем истински Господа и ближния? Чухме какво казва Господ: Ако ме любите, опазете Моите заповеди (Йоан 14:15). Значи трябва да се стараем за изпълняваме заповедите Му. Нашият дядо владика Серафим, който беше олицетворение на отеческата любов и целият беше изпълнен с любов, често ни напомняше тези думи на Господа. Той много държеше духовните му чеда да имат дух на смирение и любов. Като говореше за основните заповеди на Господа, дадени в проповедта на планината, дядо Серафим обясняваше каква е зависимостта между различните добродетели – смирението, покаянието, кротостта и другите. Защото при тях има постепенност и те се подпомагат една друга. Смирението, казваше дядо Владика, е основата, върху която се изграждат всички добродетели, а любовта е техният завършeк. Ако няма смирение, добродетелите пропадат, а любовта е, която ги прави съвършени и ги обединява помежду им, защото те всички трябва да се вършат от любов към Бога, а тази любов, от своя страна, ги възвисява, одухотворява. Виждате тогава, мои дечица, колко важно нещо е за нас любовта – без нея ние просто не можем да бъдем християни.

Из книгата Православието е правилна вяра и живот според вярата