КАК ДА ПОСТЪПВАМЕ, КОГАТО НИ Е ТРУДНО

В сичко трябва да се търпи и в никакъв случай не бива да се ядосваш, а следва да благодариш на Господа, че е изпратил тази трудност и да Го молиш да оправи всичко. Ако се обърнеш към Него кротко, с покорност, а не като даваш на Господа съвети: „Господи, така направи! Господи, така устрой!“, ала скромно, като просяк попросиш помощ, Господ може по дивен начин и най-голямата каша да оправи... Как става това ли? Ами Господ е Всемогъщ и ако се обърнем към Него, Той може всичко да устрои. Ако пък се огорчаваме или се разстройваме, то с това угаждаме на дявола. Затова колкото и да е трудно – търпи, търпи, търпи... Защото ако се трудиш заради Господа, то ще получиш награда и ще се очистят много от греховете ти, а ако се огорчаваш, то сама разваляш работата. Забелязала съм, че ако например, художничка рисува, намирайки се в лошо настроение – това веднага се отразява на образа и образът става не както трябва. Така ако правим нещо нечисто, тоест не с Бога, а с бесовете – с раздразняване, с недоволство, с осъждане, то и работата се разваля... А ако я извършваме с търпение и пълна покорност на Бога, знаейки, че Господ постоянно допуска всякакви скърби и трудности с цел да ги приемаме по Бога, това е спасително. Какво означава „да ги приемаме по Бога“? Означава веднага да си кажеш: „Господ ми е изпратил това заради греховете ми и с това ме чисти. Господи, благодаря Ти! Господи, ако Ти е угодно, по Твоята милост, разреши този въпрос, обаче да бъде Твоята свята воля!“ И така при всяка трудност това трябва да бъде неизменен завършек – отдън душа да кажеш: „Твоята свята воля да бъде!“ И ако трудността се усили, щом Господ го е допуснал, значи трябва да се претърпи, и то с благодарност. А ако пожелае, Господ може да оправи всичко по идеален начин, дори за една минута.

Много е важно да знаем това, защото ако го възприемем, ако постъпваме така, ще видим колко ще олекне животът ни. Въпреки че скърбите ще продължават, няма да спрат. Защото някои си мислят, че щом се помолиш, Господ трябва непременно да махне скърбите и повече не следва да има скърби. В Свещеното Писание се казва: През много скърби трябва да влезем в царството Божие (Деян. 14:22). Следователно щем, не щем, това е духовен закон. „През много скърби“ – не е казано с една скръб, с две скърби, а „през много скърби трябва да влезем в царството Божие“. Ето защо, когато приемаме скърбите като Божие лечение, с благодарност – е, ако още не можем с благодарност, то поне с покорност – то Господ посредством тия скърби ни лекува и очиства чрез тях греховете ни.