Т рябва да приемаме с радост онова, което Господ ни изпраща, колкото и горчиво да е то. Никой да не си мисли, че получава по-голямо изпитание, отколкото трябва, защото е безумие да мислим, че Господ не може точно да пресметне. Господ е пресметнал как да създаде цялата вселена, значи най-добре и най-точно знае за всеки един от нас какво е нужно, какво трябва да претърпим и какво можем да претърпим. Защото един може да претърпи повече – по-мъжествен е, а друг не може. Но Господ знае кому и какво да изпрати. Той иска от нас смирено да претърпим, а ние, като не искаме да се смирим, започваме да се самосъжаляваме или да роптаем. А трябва да благодарим на Господа, когато ни изпрати нещо за претърпяване, особено клевета. Толкова е хубаво да претърпиш клевета и да си кажеш: „Господ ми е изпратил това заради моите грехове! Заслужавам много повече!“ И да го приемеш дълбоко в сърцето си с благодарност към Господа, да имаш пълна преданост на волята Божия, да искаш само волята Божия: „Да бъде не както аз искам, а както Господ!“ Онзи, който се е предал на Господа, за всичко казва: „Господи, да бъде Твоята свята воля!“