Н якои от вас сигурно са чели за руските новомъченици, а някои малко знаят за тях. Новомъчениците са дивни. Толкова много православни християни са били избити по най-жесток, нечовешки начин. Но как са отвръщали те? Отвръщали са само с кротост и с добро. Днес се празнува Киевският митрополит Владимир – първият новомъченик от архиереите. Когато го убивали, той благословил с архиерейско благословение своите убийци, които така грубо се държали с него. Значи, няма озлобление, няма зли чувства, а напротив – благословение. И когато открили мощите му, ръката му била свита за архиерейско благословение и нетленна! Имало и такъв случай – войниците стрелят, стрелят, но нищо не става. Тогава те казват на мъченика: „Батюшка, благослови!“ Той ги благославя, отново стрелят и го убиват. Това се е случило с Петроградския митрополит Вениамин (Казански – † 13 август (31 юли, ст. ст.) 1922 г.).

Царското семейство също е било разстреляно. Преди това най-голямата дъщеря Олга писала на свои близки: „Баща ми моли никой да не отмъщава за него. Той на всички всичко е простил.“ Никаква злоба, никакви лоши чувства, а напротив – опрощение. Ето го истинското християнство на мъчениците! А мъченията били страшни! Например, един архиерей Пермският и Соликамски епископ Теофан (Илмински – † 24 декември (11 декември, ст. ст.) 1918 г.). посред лютата зима го завели при замръзналата река, пробили леда, за да го хвърлят във водата. И какво правят за подигравка? Сплитат му косите (като духовно лице той бил с дълги коси) и през тях слагат желязо, на което да увисне. И след това мъчителите застават от двете страни и, както е закачен за косите, спускат го в дупката и го изваждат, спускат го и го изваждат... По него се образува два пръста лед и в края на краищата той умира... На нас ни е разказвала една добра жена изкуствоведка, че нейният духовен отец бил изпратен на много тежка работа в Сибир – рязали дървета. И ето, един от лагерниците се разболява, но не го освобождават от работа. А ако той не изпълни нормата, следва страшно наказание... Тогава нейният духовен отец, като видял, че другият изнемогва, изпълнил и неговия наряд. И след като се прибрал в лагера, в бараката, прекръстил се, легнал, сложил си ръцете на гърдите и се поминал. Значи извършил саможертва – без никакво озлобление, без никаква обида, без никаква дързост към никого.

Това ви казвам, защото случва се някои от вас да задържат в себе си злоба. Ние говорихме по-рано, че най-късно до вечерта трябва в сърцето си напълно да изтребите всичко лошо! А вие понякога я задържате повечко... Аз обаче бих ви казала – не до вечерта, а веднага щом се появи злобата, махайте я. Гледай като на враг не на този, който те е обидил, а на лошото чувство в сърцето си, на дявола, който те върти, и на себе си – че си такава, че се обиждаш, че се сърдиш. А за пример имайте новомъчениците, цялото тяхно множество – как са приемали смъртта, и то мъченическа, без никаква злоба. Но преди това те са живеели богоугодно и затова Господ им е дал сили да изповядат вярата си... Пък у вас понякога има злоба. За такива деца като вас, мили мои дечица, които са дошли да служат на Господа и да си оправят душите, е нещо нормално, напълно нормално да нямат никакви лоши чувства, а само добри. И аз ви призовавам към това, защото тогава ще бъдете щастливи. Но това иска борба, борба и молитва. Щом се появи нещо лошо: „Не, не и не!“

Трябва дълбоко да се каем, горчиво, горчиво да плачем, че Господ ни е дал толкова много, че е приготвил за нас царство Небесно, а ние като блудния син пропиляхме всичко в какви ли не страсти, всичко продадохме! Но Господ ни е дал и покаяние, с което колкото и да си гнусен и отвратителен и колкото и много грехове да си извършил – всичко може да ти се прости. Блудният син само грехове вършел, обаче като решил да се покае, Господ го изпреварил с милостта Си. Така да бъде и с нас. Призовавам ви да се трудите, да се стараете, да се каете и тогава Господ ще ви изпреварва с помощта Си. Той няма да остави нито една душа, която се кае, нито една!