Н ие искаме да бъдем предани на Господа и Го обичаме. Но даже ако нямаме истинска любов към Господа, трябва да насилваме себе си да я придобием. Господ приема и най-малкото ни старание, а за всяко наше отклонение от Него трябва веднага със сърце и ум да реагираме: „Не! Това не го искам!“

Ще ви посъветвам да четете от Евангелието на Матея проповедта на планината – 5, 6 и 7 глава. Вие всичко това го четете и не само го четете, но го знаете наизуст, обаче полза няма, защото го четете механично. А сега четете така, че прочетеното да попадне в сърцето ви и вие да се трудите над него. Много е полезно: прочитате нещо и после цял ден се упражнявате в това, което сте прочели – било да не осъждаме, било да вършим доброто тайно...

Ако вземете светото Евангелие, на мен ми се струва, че на всяка крачка ще ви боде съвестта: ето тази заповед не изпълнявам напълно, тази заповед също не изпълнявам, тази заповед само наполовина. И така съвестта все ще ни подсеща, а ние трябва да се трудим, защото ако не сме изпълнили заповедите на Господа, ние не можем да бъдем с Него. Това трябва да се постигне с труд, с постоянство, а Господ ще помага, стига само да се стараем.

И ще ви кажа, че Господ ще ви обикне, ще ви кажа, че Господ ще ви дава благодат, ще ви кажа също, че колкото повече се стараете, толкова повече бесът ще ви напада. Но от това съвсем не се смущавайте, защото той нищо не може да ни направи, ако не го приемаме – Господ не му дава власт. Ако му даде власт, дяволът всички ще ни смаже, защото мечтата му е и ние, и целият човешки род да отидем с него в ада. Но Господ го държи вързан: „Не! Може само толкова, колкото е нужно за възпитаването на Моите деца!“ И бесът ще напада, ще напада, а ние ще укрепваме в борбата.