В манастира навсякъде трябва да бъде чисто, но най-важното е тук, в сърцето да бъде чисто. Затова, докато чистиш по двора, казвай си: „Господи, заради Тебе правя всичко! А Ти ми очисти душата, защото душата ми е мръсна, а пък аз нямам сили...“ Все така се молете и Господ ще ви помага. Молитвата е велико и трудно дело, но трябва да се стараем в нея с Божията помощ.

Дори да изметеш целия двор сама – това е играчка в сравнение с очистването на сърцето и съединяването с Господа чрез молитва. Защото бесовете все се въртят около нас и всячески ни отклоняват, щом вземем да се стараем. Но трябва да ги разпознаваш и да реагираш веднага. Когато реагираш веднага, борбата е по-лесна. А когато ги приемеш, после по-трудно върви. Понякога не сте достатъчно внимателни и не проследявате бесовските хитрини. А бесът е толкова лукав – вече хиляди години се бори с хората и знае всеки един от нас наизуст. Знае с кого как да действува, но нищо не може да ни направи, ако Господ не допусне. А Господ допуска неговите нападения, за да можем да проявим вярност към Господа. Когато дяволът те изкушава, ти проявяваш свободната си воля. Проявяваш я във всеки един миг от живота си и това е решаващо за твоето спасение.

Има и такива между нас, които започват борба, но най-напред ще приемат бесовския помисъл и ще побеседват с него. Побеседват, побеседват, разтурят си душата от това общуване с дявола и чак тогава започват да се борят. А много е важно борбата да започне още в първия момент на изкушението. Иначе в душата остават следи, а те не се заличават така лесно. Те се заличават с голям, голям труд. Трябва отдън душата си да викаш с чувство на вина: „Господи, прости на мен, мерзката, гнусната! Аз Те предадох, оскърбих Те, бях с Твоите предатели и убийци!“ Тогава Господ заглажда всичко и не остава следа. Това е изключително важно! А ако някой само с половин уста каже: „Господи, прости!“ и след това пак продължи да съизволява, такова покаяние няма сила.

Трябва дълбоко покаяние, дълбоко чувство за вина пред Господа. Ние получаваме такава милост Божия, която дори не съзнаваме. Господ ни е създал, направил ни е по Свой образ, дал ни е свободна воля, а човекът Му е изневерил, поискал е сам да стане като бог. Тази дяволска гордост за съжаление у всички нас я има. И с нея трябва огнено да се борим. От гордостта идват нахалство, дързост, разпуснатост, осъждане и всички други мерзости, с които ние сме много богати.

Ала Господ не само ни е създал, но след като съгрешихме, Той дойде на земята. Можете ли да си представите? Бог, Творецът, взе нашата човешка природа, облече се в нея, даде ни пример как да живеем и понесе страшни страдания, за да изкупи греховете ни. Той отвори царството Небесно за нас и казва: „Влезте! Само изпълнете заповедите Ми. Очистете сърцата си!“ Без чисто сърце в царството Небесно не се влиза. Как ще общуваме с Всесъвършения Господ, ако сме пълни с мерзости?! Но ако се трудим да изкореняваме мръсотията от себе си, то Господ всичко ще очисти; а ние сами нищо не можем. От нас се иска произволение, произволение и труд.

Всеки ден, всеки път когато нагрешите, молете Господа за прошка. Прошката е много хубаво лекарство, само че не трябва да молим механично. Защото всяко нещо има свой двойник. Например, може да искаш прошка от сърце, за да се смириш и да изплатиш греха си, а може ей-така, формално да кажеш: „Е, прощавай!“, като по навик. Истинската молба за прошка трябва да бъде съпътствана с чувство за вина, винаги себе си да чувствуваме виновни. А ние все мислим, че другите са виновни, че обстоятелствата са виновни, само ние не сме. А трябва да молим за прошка и да се стремим да придобием смирение, защото смирението е основа на всички добродетели. Без смирение никоя добродетел няма цена. Трябва истински да почувствуваме колко сме виновни пред Господа, Нашия Творец, как сме прекарали живота си – какво сме вършили, какво сме мислили – и да окайваме себе си като най-лоши, най-грешни. Това е много голям труд. Нашето самочувствие все ни пречи, но вие умолявайте Господа, умолявайте Божията Майка, Която е безкрайно милостива: „Майко Божия, помогни ми да се справя със себе си!“ Значи, умоляваш Я не срещу този, който те е обидил, а срещу самия себе си. „Помогни ми, защото сама не мога да се справя!“ Като се молиш така, ще получиш помощ и винаги ще получаваш, ако веднага се каеш. И после, нали знаете какво става – покаял си се, смирил си се и ти става много хубаво на душата. Тогава и молитвата започва да върви. А дяволът е толкова лукав, че известно време не те закача и ти малко по малко започваш да се отпускаш. Тогава той отново започва своите нападения, и то лукаво, хитро, отдалече, за да не забележиш.

Затова трябва непрестанно да се трудим. Останалото ще допълни Господ. От нас се иска произволение, а без Господа нищо не става. Господ казва: „Без Мене не можете да вършите нищо“ и наистина сами нищо не можем, но трябва да даваме нашето произволение.

Има и такива неразумни хора, които, като натрупат грехове, казват: “От мен нищо не излиза, аз съм безнадеждна...“. Това е един голям, голям духовен мързел. Защо? Защото когато съгрешиш, трябва да скочиш и веднага да започнеш да се стараеш сто пъти по-усърдно от преди. Но това е по-трудното. Много по-лесно е да кажеш: „Аз съм безнадеждна“ и нищо да не правиш. Има хора, които постъпват така и това е истинско безумие, защото времето, което ни е дадено, е много, много малко. Животът прелита така бързо... А мнозина от вас просто си губят времето. Ще ми кажете: “Ама как си губим времето? Ние и градината чистим, и сняг чистим, и жито чистим, толкова работа имаме и даже много се изморяваме. Как така си губим времето?!“ А пък аз ще ви кажа: който не води духовен живот, който не чисти сърцето си, който не насилва себе си да бъде постоянно с Господа – той си губи времето. Призовавам ви особено сега, когато наближава Великият пост (а Великият пост е време за очистване) да си очистим душите, нашите мръсни души, и да се подготвим да посрещнем най-радостното събитие – Възкресението на нашия Господ. И затова, мои дечица На руски език „деточки“ – изпълнено с особена топлота и любов обръщение на Матушка към сестрите. , ви подканвам към нещо много радостно и хубаво – потрудете се да се покаете искрено и дълбоко. Всяка да каже за себе си: „Аз съм най-грешната, най-отвратителната“. Всяка дълбоко да осъзнае това за себе си, всяка да принесе голямо покаяние и да умолява Господа за прошка. Който дълбоко се покае – Господ ей-така го прегръща и това е толкова утешително, защото, ако няма покаяние, как изобщо ще можем да се спасим? С нашата мерзост и постоянство в лошотията не бихме могли да се спасим. Обаче Господ е толкова милостив!...