Л юбовта към ближния обаче не идва така лесно, а трябва да се развива! И тука вече за нас става много трудно, защото у нас има един голям духовен мързел: в градината хвърчим, за какви ли не земни работи тичаме, а тука – съвсем ни няма. А светите отци казват така: „Ако нямаш любов, върши дела на любовта и ще придобиеш любов.“ Значи, трябва да се трудим, да се упражняваме. Някой ще си помисли – дела на любовта, значи сигурно трябва да правим някакви много велики дела. Пази Боже да си помислим такова нещо! Такова нещо може да ти внушава само дяволът. Какво тогава трябва да правим ние? Ами най-обикновени неща. Например, не ти се иска да услужиш на някоя своя сестра – егоисти сме, а ти се насилѝ, отиди и ѝ услужи; виждаш, че ѝ е трудно – веднага ѝ помогни; виждаш, че е разстроена – утеши я; ако поиска да прочете някоя книга, която и ти желаеш, веднага с радост ѝ я отстъпи, и то така, от все сърце, а не с крива физиономия. Една на друга винаги си отстъпвайте – това е истинска проява на любов: да пожертвуваш своето удобство, своето желание, своето спокойствие. Винаги предпочитайте да е по-удобно на другия, да се даде по-хубавото на другия... Но така ли постъпваме ние? Виждаме някого разстроен и бързаме да му кажем и ние нещо, та съвсем да го разстроим. Знай, ако не можеш да утешиш човека, поне си замълчи и се помоли за него, а не наливай още масло в огъня... В такива случаи дядо владика Серафим напомняше думите на св. Антоний Велики: „Който огорчава ближния, е подобен на дявола, а който го утешава, е подобен на ангел“. Помислете си какви сме тогава ние.

Или случи се друго: подарят обувки или дрешка, и всеки поглежда дали няма да му ги дадат на него, особено ако са по-лекички, по-удобни... Даже изведнъж ставаме „естети“ – искаме да е „хубаво“. А би трябвало точно обратното – за себе си да искаш по-лошото, по-неудобното, по-грозното, а хубавото да оставяш за другия. Това „На мене! На мене!“ Боже пази да го има при вас. Който иска да придобие любов, трябва да маха това нещо далече от себе си. Ако наистина тази вещ ти е нужна и няма да ти навреди на душата, Господ ще внуши на сестрата, която раздава, да ти я даде. Но хайде да кажем, че ти си немощна (а ние всички сме такива) и нямаш толкова силна вяра в Божия промисъл. Тогава можеш със скромен глас да помолиш: „Ако тази дрешка не трябва на друга сестра, то аз имам нужда от нея, но моля първо да се задоволи нуждата на другите“. И ако я получиш, благодари на Бога, ако ли не я получиш, не се огорчавай, не се сърди, а пак благодари на Бога, защото Той те лекува от земните ти пристрастия.

Из книгата Православието е правилна вяра и живот според вярата