И гумения Серафима (в света Олга Андреевна Ливен) е родена в Москва на 16 ноември (ст. ст.) 1913 г. в семейството на светлейшия княз Андрей Александрович Ливен, човек с висока духовност, жив ум и всестранни дарования. Майка ѝ София Александровна (с моминска фамилия Стахович) е вярна помощница на своя съпруг в трудния житейски път на семейството. През 1920 г., след нахлуването на червената армия в Крим – последния къс свободна руска земя – тя отплава от Новоросийск за Константинопол с трите си невръстни деца Александър, Олга и Дария, вземайки само малко ръчен багаж. Андрей Александрович остава в Сочи почти до превземането му от болшевики­те. С привичното си благородство той отстъпва на умоляващи го хора мястото си в от­плаващия параход, считан за последен. Ала по-късно в пристанището акостира още един кораб, с който и Адрей Александрович напуска родината си. Милостивият Божи промисъл отвежда бежанците от този кораб на остров Антигона в Мраморно море, където преди време е попаднала и София Александровна с децата му.

През 1921 г. цялото семейство се установява в България. През същата година тук за управляващ руските православните общини е назначен епископ Серафим (Соболев), архиерей с праведен живот, отличаващ се с пламенна любов към Бога и ближните, със смирение, кротост, но същевременно и с гореща ревност за запазване чистотата на светата православна вяра. Андрей Александрович се запознава със светителя и става негов предан духовен син. През 1924 г. приема чрез ръцете му благодатта на свещеническото служение. Заедно с отец Андрей и останалите членове на семейството стават духовни чеда на светител Серафим. Едва седемгодишна, Олга казва на родителите си, че е послушница на владика Серафим и че ще стане монахиня.

Първоначално тя учи в руската гимназия „Въздвижение на светия Кръст“ в гр. Пещера, но през 1926 г. се появява възможност да продължи безплатно образованието си в новооткрития руски девически пансион до Париж. Момичетата там са възпитавани в православен дух и висока нравственост. За петте години, прекарани във Франция, Олга нито веднъж не се връща в България поради липса на средства, но през цялото време мисълта за монашество не я напуска. Израстването далеч от родителските грижи ѝ помага да развие ценни качества – силно чувство на отговорност, съчувствие и грижовност. Тя ги проявява не само към своите сестри Дария и Елена, изпратени да учат в същото училище, но и към останалите си съученички.

През 1930 г. Олга се връща в България. Под благодатното ръководство на светител Серафим за нея настъпва време на духовно съзидание. Тя започва да черпи от духовното съкровище, което е намерила в лицето на праведния си авва, и използва всяка възможност да се назидава от живота и наставленията му, усвоявайки ги с голямо проникновение. През 1932 г. постъпва в Богословския факултет на Софийския университет, където се дипломира. От 1940 г. до 1945 г. е учителка по вероучение, а след премахването на този предмет от учебната програма около две години и половина преподава руски език.

През цялото това време Олга Ливен отговорно се подготвя за бъдещото си духовно служение, за което я подготвя и самият светител Серафим. Той отдавна има желание да основе манастир, където да събере стремящи се към монашество девойки и да ги повери на нейното духовно ръководство. Втората световна война обаче отлага почти с десетилетие изпъл­нението на това негово желание. Въпреки настъпилото неблагоприятно време, на 6 март (н. ст.) 1948 г. светител Серафим постригва в монашество Олга Ливен и духовно близката с нея Надежда Ястребова, като дава и на двете името Серафима в чест на преп. Серафим Саровски. С това той полага началото на девическия манастир „Покров на Пресвета Богородица“, чието официално откриване става след две години. Междувременно на 26 февруари (н. ст.) 1950 г. светител Серафим се преставя в Господа. В човешки план сестрите осиротяват, но сред постигащите ги скърби се уверяват, че в негово лице са придобили небесен застъпник. Година по-късно, на 25 февруари (н. ст.) 1951 г. монахиня Серафима (Ливен) е възведена в игуменски сан. Така се сбъдват думите на светител Серафим, казани през 1930 г. на 16-годишната Олга Ливен: „Ти ще бъдеш игуменка на моя манастир и ще носиш три кръста.“ Смисълът на тези знаменателни думи откриваме в едно от словата на светител Теофан Затворник, любим на владика Серафим духовен писател. Действително до сетния си дъх игумения Серафима носи с достойнство три кръста – кръста на тежките външни скърби, кръста на вътрешния духовен подвиг и кръста на пълно себеотрицание и преданост на Господ Иисус Христос, с който се удостояват малцина.

Подпомагана от своята сподвижница монахиня Серафима (Ястребова) и от събралото се сестринство, игумения Серафима повече от половин столетие духовно и материално гради манастира „Покров на Пресвета Богородица“ с непоколебима вяра, молитвен подвиг и неуморен труд. Нерядко ѝ се налага да превъзмогва тежки препятствия от страна на тоталитарния режим и на послушната му църковна власт, но въпреки всичко обителта възраства като живо свидетелство за небесното застъпничество на светител Серафим. В дългия си житейски път игумения Серафима се отличава с кротост, смирение, състрадателност към ближните и с духовна разсъдителност. Търпелива, деликатна и мъдра, тя успява да посее семената на православната вяра в сърцата на много хора, за които духовните беседи с нея остават незабравими.

През 1968 г. духовните чеда на светителя са изправени пред ново тежко изпитание. Като израз на своите официално заявени „икуменически стремежи“ висшата управа на Българската патриаршия налага провеждането на църковно-календарна реформа. Игумения Серафима, архимандрит Пантелеймон (Старицки), архимандрит Серафим (Алексиев), архимандрит Сергий (Язаджиев), йеромонах Серафим (Дмитриевски) и сестрите на Покровската обител, в изпълнение на завета на светител Серафим да нямат нищо общо с ереста на икуменизма, отказват да приемат реформата и преминават към катакомбен богослужебен живот. След падането на комунистическия режим християните от образувалата се около обителта църковна общност получават възможност за открито служение. През 1993 г. тя е оглавена от духовния син на игумения Серафима, Триадицкия епископ Фотий. Изпълнена с плодовете на Духа, матушка Серафима се преставя в Господа на 5 юни (н. ст.) 2004 г., в нощта срещу Неделята на Всички светии, оставяйки след себе си светла и неизгладима памет.

От издателите на книгата „Православието е правилната вяра и живот според вярата“.