Х ората, които мислят за себе си високо и се считат за истински верни Божии служители, често се разпалват от плътска, душевна ревност, започват зорко да следят околните и да изобличават в тях различни нравствени грехове, грехове против църковното благочиние и ред. „Неблагоразумните ревнители, измамени от такова лъжливо разбиране за ревността, мислят, че предавайки се на нея, подражават на светите отци и мъчениците, като забравят, че те, ревнителите, не са светци, а грешници. Светците са изобличавали съгрешаващите и нечестивите по Божия заповед, а не по внушение на своите страсти и на демоните. Онзи, който се реши доброволно да изобличава своя брат или да му прави забележка, ясно разкрива и доказва, че смята себе си за по-благоразумен и по-добродетелен от изобличавания от него, че действа увлечен от страстта и прелъстен от демонски помисли“ Епископ Игнатий (Брянчанинов). Собрание сочинений. Т. 5. Приношение..., гл. 36. О ревности душевной и духовной. .

Във всеки от нас много дълбоко е загнезден духът на осъждането: от гордост, самомнение, високомерие, от злоба и други страстни подбуди ние постоянно търсим и намираме у ближния си много недостатъци, грешки, неизправности. И ако започнем да се оправдаваме с ревност по благочестието, то си даваме свобода да действаме според тези страсти, започваме разгорещено да разкрасяваме картината на немощите и недостатъците на ближния, да рисуваме неговите грехове в най-неприятен вид, като разпалваме в себе си и в другите негодувание, гняв, нетърпелив стремеж да го поправим, да го изобличим, стремим се да го научим на ум и разум, дори да го унижим, като мислим, че сме движени към това от благочестие. Такава лъжлива, разпалена ревност винаги води до подозрителност, мнителност, клевета, жестокост, ненавист и душевна вреда.

Забелязано е, че когато ближният не приема изобличението, то такава сляпа ревност събужда злопаметство и отмъстителност спрямо него, а когато ближният се покори, тя поражда тщеславно самодоволство.

Голямо зло е, когато разгорещените ревнители дръзват да се намесват в църковните дела, когато увлечени от страстното си сърце и разпаления си ум мислят да поправят това, което може да бъде поправено само от особено действие на Божията благодат чрез най-достойните и святи хора, на които е открит Божият промисъл. Колко много бедствия в духовния живот са предизвикани от такава мнима, болезнена загриженост за благочестието на ближните, от дръзко опекунство над духовното състояние на вярващите около нас, когато самите ние съвсем не сме изправни, нямаме мир в душата си и сме далеч от любовта към Бога и ближния.

Из книгата За скритите недъзи на душата