В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Скъпи в Господа братя и сестри!

В кондака на свети Николай четем:

„В [град] Мира, светецо, бе прочут като свещенодеец, защото, преподобни, като изпълни Христовото Евангелие, положи душата си за твоите люде и спаси от смърт невинните; затова се освети като велик тайнослужител на Божията благодат.“

Всички ние обичаме свети Николай. Почитаме го и му се молим, понеже е велик Божи светец, наш помощник и застъпник. Този свят храм е посветен на него и цялата енория се намира под закрилата на светеца. Да, свети Николай подкрепя в духовния живот, наставлява, вразумява, утешава, помага в трудни житейски ситуации, застъпва се с дръзновената си молитва пред Бога за всички, които с вяра и обич прибягват към него. Затова подобава да му благодарим и да му се молим. Но най-вече ни е потребно да се учим да следваме в нашата мяра примера на свети Николай. Започнем ли да го правим с желание и усърдие, свети Николай ще ни настави и подкрепи. Ако истински обичаме светеца, у нас ще се зароди стремеж да подражаваме на добродетелите му. Кои са те? На първо място смирението му. За това говорихме на празника на пренасянето на мощите му през лятото. Други негови добродетели, към които бих искал да насоча вниманието ви днес, е неговото милосърдие, а също неговата мъжественост в защитата на справедливостта.

Кои случаи от житието на светителя говорят за милосърдието му? Първо, след кончината на родителите си той раздава цялото си имущество на нуждаещите се. Вторият добре известен случай е, когато помага на обеднелия баща да спаси дъщерите си от безчестие. Да, ние всички се радваме да помогнем, когато можем. Но колко от нас са готови да дадат на изпадналия в нужда от недоимъка, след което сами могат да се окажат нуждаещи се? Това е абсурдно от гледище на обичайната житейска логика, която гласи: аз съм длъжен да обезпеча себе си и семейството си, а за другите не нося отговорност. Напротив. Всички ние носим отговорност да помогнем на всеки един наш ближен в нужда, с когото ни среща Бог. Разбира се, не трябва да допускаме някой да злоупотребява с нашето милосърдие, трябва добре да обмисляме кой е най-добрият начин за помощ, но когато е ясно, че нуждата е истинска и знаем как и можем да помогнем, трябва да бързаме да изпълним Божия зов, с който Той ни приканва да изпълним Неговата воля. Става дума както за материална помощ, така и за духовна милостиня, изразяваща се в искрено съпричастие, в любов, милост, състрадание. Лесно е да сме грижовни и внимателни, когато се чувстваме добре и сме добронамерени. Нерядко и самолюбието и пустославието ни помагат в това. Но когато сме угнетени, раздразнени, притеснени, не ни е до това да проявим любов? Вярно, че е трудно, но именно в такъв момент би следвало, с Божия помощ, да направим усилие, да вземем от своята сърдечна оскъдица и да дадем на ближния.

Вършенето на дела на любовта може да се уподоби на слагане на дърва в огън, около който се топлим ние, топлят се и ближните ни. Спрем ли да го правим, огънят угасва, въглените се превръщат в пепел и ние започваме да усещаме студ. Глупаво е да мръзнем, но да чакаме другите да запалят огъня. „Защо винаги ние трябва да го правим, нали и другите се греят около него?!“ – ако отхвърлим този глас на мнима справедливост, ще разровим оцелелите въглени, ще сложим разпалки и внимателно ще разпалим огъня. Възможно е да се опарим, да вдишаме лютив дим, но важното е огънят да се разгори и да стоплим ближните и себе си. Нужно е усилие, да надмогнем уязвеното свое „аз“, но Бог ще помогне. Ето това е проява на безкористна любов към хората около нас. Ако те не я оценят, тогава сам Бог ще съгрее сърцето ни.

Освен на милосърдие свети Николай ни учи да защитаваме истината, а оттам и справедливостта, така както той се е застъпвал за онеправданите. Добре знаем, че едно от проявленията на греха у хората е склонността им към насилие и лъжа. Гласът на съвестта е вложен в сърцето на всеки човек и той му помага да различава доброто от злото. Но Божият свят закон, Божията истина е открита на нас, християните, и ние би трябвало да бъдем особено усетливи към истината и справедливостта. За съжаление, грехът понякога замъглява у нас гласа на Божията истина, трезвия глас на съвестта ни. В заслепението си можем да стигнем дори дотам, че когато не сме прави, да си послужим с лъжа или насилие, за да защитим неправдата си, която възприемаме превратно като мнима правота. Насилието може да не е само физическо. Ако сме със силен характер или сме по-сръчни в спор, може да надвием съперника си с лукаво самооправдание, с безочливо обвинение. Ако имаме власт, независимо каква, можем да злоупотребим с нея и да постъпим неправедно. Това са грехове, които духовенството трябва решително да изобличава и лекува дори и ако му се наложи да пострада заради истината и правдата. Както знаем, Мирският светител безстрашно е изобличавал неправедните властници. Уви, този дух на вярност към истината и правдата често ни липсва – може би най-често поради малодушие и човекоугодие. Безпринципността, приспособленчеството, угодническото съобразяване със силните на деня може да подбуди висши църковни сановници, призовани да бъдат светилници на светото Православие, ужасяващо да го поругават, като вместо – подобно на свети Николай – да защитават жертвите на безчовечни репресии, понесли ужасни морални и телесни страдания, да оправдават и ласкаят техните насилници и палачи. Да хвалят престъпните властници като благодетели на Църквата, а лицемерно да укоряват жертвите в гордост и непослушание.

За съжаление, всички ние имаме своите духовни недъзи, които могат да ни доведат до неправилно разбиране на християнството. Затова да се придържаме към Преданието и съборния духовен опит на Църквата. Да молим свети Николай, заедно с всички свети поборници за Христовата истина и правда, да ни просвещава и укрепява в стремежа ни да бъдем верни на Христа. По неговите молитви да ни удостои Господ Бог с Небесното Царство на милостта и правдата, където да славим Пресветата Троица, Отец и Син и Свети Дух във вечните векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим

---