В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Скъпи в Господа братя и сестри!

Днес сме се събрали да отдадем поклонение пред светия наш отец Климент Охридски чудотворец, верен ученик на равноапостолните просветители Кирил и Методий. От житието на светителя знаем, че той още от юношески години е последвал светите солунски братя в техните мисионерски трудове и страдания, подети за просвещаване на славянските народи. След разгрома на делото им в Моравия заедно с други техни ученици св. Климент намира пристан в пределите на Българската държава, първо за кратко в столицата Преслав, а сетне е изпратен от светия равноапостолен княз Борис-Михаил в нейните югозападни области, за да сее семената на книжовната просвета, които дават обилен словесен плод сред тамошните жители. Какъв е този плод? Свети Климент прави достъпно за всички познанието на светата вяра. Това става възможно чрез проповедта на тази вяра на разбираем за местните хора език. Светителят полага основите на Охридската книжовна школа при манастира „св. Пантелеймон“ в едноименния град. С подкрепата на свети княз Борис и сина му цар Симеон Охридската книжовна школа, заедно с школата в столицата Преслав, основана от преп. Наум, развива делото на свети Кирил и Методий, умножава писменото богатство на старобългарския език и го прави основа за просвещаването на други славянски страни и народи.

Да, свети Климент е забележителен книжовник, плодовит просветител. Той успява да подготви 3500 богословски образовани ученици, които да заменят гръцкото духовенство в страната. Но онова, което се губи в научния анализ на културно-просветното значение на светителя, е неговата лична святост.

Ние знаем, че духовно просвещение може да даде човек, който самият е духовно просветен. А да просвети толкова много хора, може човек, който самият излъчва сиянието на светостта.

Искрено вярващото сърце притежава усет, с който възприема светостта на светците. Става дума за топло усещане на близост, привързаност към тях. Това е така, понеже светците са живи у Бога и Бог предразполага сърцата на вярващите към тях. И така, всички ние обичаме свети Климент, и то не само заради това, че е просветил народа със словото за Живия Бог, но и защото продължава, с благодатта, дадена му от Бога, да огрява сърцата ни с топлината на Христовата вяра. Бог го прославя, понеже съкровеният му живот е бил всецяло отдаден на Бога. Какво означава това? Всички ние сме самолюбиви в една или друга степен и искаме да бъдем почитани. Когато сами се хвалим или правим така, че други да ни хвалят или се услаждаме, когато ни почитат, с това си присвояваме слава, която не ни се полага. Слава подобава на Бога, Който ни е сътворил и ни е дарил всичко онова, което смятаме за свое. Споменахме самолюбието, а колко още производни на гордостта са загнездени в сърцето ни и ни отдалечават от Бога? И това е при условие, че самите ние нямаме някакви особени дарования. А какво да кажем за хората, които имат ярки дарби и цял живот бягат от славата, която тези дарби привлича към тях? Това е подвиг на истинското смирение, проява на дълбока вярност на Господа. В Евангелието според св. евангелист Матей (Мат. 19:22) се говори за благочестивия, но богат юноша, който не се решил да раздаде богатството си и да последва Христа. Спасителят казва по този повод, че „богат мъчно ще влезе в царството небесно“ (Мат. 19:23). Уви, земното богатство има голяма власт над човешкото сърце. А гордостта, особено когато е подплатена със забележителни дарби и способности, има още по-голяма власт над сърцето.

Оттук е видно, че колкото по-богат е човек, дали със земни придобивки, или с душевни дарования, толкова по-трудно му е в смирение да посвети всичко свое на Бога. Лесно ни е да осъждаме такива хора, понеже сме усетливи към чуждите слабости, но трябва да знаем, че тяхната борба е много по-тежка от нашата. А преборят ли се те със себе си, подвигът им е драгоценен в Божиите очи, понеже жертвата им е голяма.

Свети Климент всичко свое изцяло е посветил на Бога. От житието му знаем, че той е бил дълбоко смирен, бил е дълбоко чужд на желание да придобива богатство, бил е щедър и милостив. Още приживе Бог е дал чудотворна сила на молитвата му. Всички свои таланти е употребил за това със слово да преподава на хората истините на вярата и с примера на светия си живот да ги води към Небесното Царство. Добрият пастир се грижи за словесните си овци, дава живота си за тях и те слушат гласа му, защото му се доверяват и го обичат.

Да молим нашия просветител свети Климент да огрее с топлината на вярата нашите хладни сърца, та да се борим с гордостта, сребролюбието и равнодушието си към духовния живот. По молитвите на Пресвета Богородица, на свети Климент и всички светци да ни удостои Бог с Небесното Царство, където да прославяме вечно Пресветата Троица Отец, Син и Дух Свети, сега и винаги и във вечните векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим

---