Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“, 4 декември (21 ноември ст. ст.) 2022 г.
В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Скъпи в Господа братя и сестри!
Днес ставаме свидетели на необичайното шествие на тригодишната девица Мариам, която напуска своя роден дом и се отправя към Божия храм и дори към най-святата негова част – Святая Святих, в която старозаветният първосвещеник влизал само веднъж в годината. Днес изпращаме с праведните Йоаким и Анна тяхната единствена дъщеря, която те въвеждат в Божия храм, за да започне служението си на Господа. Днес заедно с отроковицата Мариам се прощаваме с родителите ѝ и прекрачваме прага на новия ѝ дом. Днес е ден на раздяла, но в богослужебните текстове няма и помен от тъга. В тях се говори за радост. Говори се за радостта на праведните Йоаким и Анна, за ликуването на девицата Мариам, за радостта на съпровождащите я девойки и на всички, съпричастни на това празнично тържество. Това е така, понеже освен ден на раздяла, днес е и ден на среща, ден, в който Бог приема трилетната девица в Своя дом. Ден, за който са се готвили богоотците Йоаким и Анна от самото ѝ раждане, ден, в който те, родилите и откърмилите дарената им от Бога дъщеря, я връщат на Бога, за да възрастне тя в служение Нему, да се изпълни с Божията благодат, самата тя да стане Майка на въплътеното второ Лице на Пресветата Троица и да удостои своите родители с честта да бъдат наречени богоотци. Светите Йоаким и Анна предават дъщеря си на Бога, за да я получат отново във вечния живот не като една от еврейските жени, а като пресвята и преблагословена Майка на Богочовека Христос. Така и всички ние, давайки на Бога от своето земно временно благо, което всъщност Той ни е дарил, ще го получим обратно във вечния живот като небесно, вечно благо.
Земното, вещественото носи рани от греховете на човешкия род. Но когато ние, земните и облечени в плът човеци, пожелаем да се избавим от оковите на греха, когато жертваме земното, вещественото, преходното заради Бога, тогава Бог ни освобождава от пристрастие към тях и ни дарява Своя Дух, приобщава ни към Своята благодат, осиява ни с отблясък на изгубения рай, който сме призвани отново да придобием.
Духовният живот, църковният живот, Божието домостроителство се състоят в това да преобразяват земното в небесно. Земните камък и пръст, когато бъдат пожертвани за Бога, се превръщат в Божии храмове и домове на милосърдие. Когато пожертваме в служба на Бога част от трудовете и уменията, с които добиваме насъщния си хляб, те се превръщат в църковен градеж, под свода на който се спасяват душите на хората. Земното изкуство, когато е посветено на Бога, се преобразява в херувимска прослава на Пресветата Троица. Благотворим ли милосърдно в Божието име, уподобяваме се на Самия Бог, Който в милостта Си обилно дарява щедри блага. Жертваме ли част от времето на този живот за Бога в служение и молитва, придобиваме начатъците на вечния живот. Посветилите себе си на църковно служение се уподобяват на ангелските чинове. Посветилите себе си на свещено служение стават Божии съсъди, от които вярващите черпят спасение. И накрая – стремим ли се да отсечем от себе си с решимост страстите и похотите си, да се откажем от тях, да ги възненавидим, Бог ще ни утеши с неизразимата Си милост.
Днес е празник на целия наш живот в Христа. Живот, в който сме призвани да не се привързваме към земните си жилища, да насочваме стъпките си към Божия храм, да правим Божия дом наше жилище и сами да се преобразяваме в храм на Живия Бог. В Божия дом земното се среща с небесното, времето се докосва до вечността. По молитвите на всепречистата Божия Майка, на богоотците Йоаким и Анна нашият Творец и Спасител да ни удостои да Го прославяме и в този, и в бъдещия живот, и в ръкотворните Негови храмове тук, и в неръкотворния храм на Неговото Царство сега и всякога и във вечните векове. Амин!
† Созополски епископ Серафим