Слово на Архангеловден

Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“, 21 ноември (8 ноември ст. ст.) 2022 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Скъпи в Господа братя и сестри!

В един от тропарите от канона на днешния празник четем:
„Дойдете да съставим хор и да възхвалим ликовете на безплътните чинове, понеже са Божии служители, които се молят непрестанно за нашето спасение и се радват за нашето покаяние.“

Светите ангелски чинове, в своята стройна йерархия, са създадени за служение на Бога в най-възвишения смисъл на понятието и на нас, хората, които сме създадени за вечен живот и спасение, според посланието на свети апостол Павел до евреите (Евр. 1:14), дето те са наречени „духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение“. За нас ангелското служение е тайна, но без съмнение всичко, допринасящо за нашето спасение, става с тяхното дейно участие.

Ангелите предстоят пред престола на Славата и бъдейки осиявани от нетварната светлина на Единосъщната Троица, донасят това сияние сред нас. Светите ангели пребъдват в несекващо съзерцание на Божията слава, непрестанно славят Триединия Бог. Те подбуждат, наставляват, укрепяват в молитвата и нас, човеците. Пребъдвайки в свято, радостно служение и послушание, ангелите подбуждат и нас да простираме ръцете и сърцата си на служение един на друг, на послушание към Божиите повели, към гласа на съвестта, към призива на Църквата за спасение. Защо е важно за нас служението на ближните и защо то е свята добродетел? Чрез служение ние дейно се упражняваме в смирение. Чрез служение ние превъзмогваме гордостта си, принасяме своето в полза на ближния.

Чрез служение жертваме средства, сили, време, все блага, които Бог ни е дал, но които най-често смятаме погрешно за свои и с които обичайно обслужваме своята себичност. Служението ни учи дейно да насочваме волята си към добротворство. Волята ни, която често ни влече надолу, към низкото, към себичното, чрез служение се лекува и привиква да изпълнява делата на благочестието. Служението е едновременно и пост, и храна за душата. Пост, понеже ограничава самоугаждането, храна, понеже добротворството дава сили и съживява душата, разкрива я за Бога и за ближните. Чрез служение се упражняваме в любов, която разширява сърцата ни, учи ни да вместваме в тях своя ближен, а заедно с него да приемаме и Бога.

Ангелите ни учат и на нещо, което не е присъщо на тях. Учат ни на покаяние. Самите те не се каят, понеже след падението на Сатанаил са избрали доброто веднъж завинаги и цялото им същество е устремено към Бога, преизпълнено е с любов към Него, пламти с нетварната светлина на Божията благодат. Те са преизпълнени и с любов към човека, отразявайки в пълната мяра на своята природа Божията любов към човешкия род. Тяхното отношение към хората, обладани от греха, е отношение на състрадание и грижа. Те всецяло са устремени да изпълняват Божия промисъл, Божията грижа към поразяваните от жилото на греха, човеците, като се стремят да събудят у тях покаяние.

Ние, грехопадналите човеци, сме принудени непрестанно да обновяваме избора си за доброто. Вършим ли го, упражняваме ли се в делата, към които ни зове Бог, ще ставаме способни да откликваме на невидимата помощ на нашите Ангели пазители, на светите безплътни Сили, които непрестанно ни служат, за да можем да се спасим. Нека според силите си вземаме пример от тях. Когато се молим, да си припомняме как те с любов и трепет предстоят пред Божия престол и възпяват Божието величие. Когато служим на ближните си, да не забравяме, че ангели служат на самите нас. Нека се каем и в покаянието си да съумеем да ставаме по-усетливи за болката и страданията на ближните, та когато видим че грешат, да се молим за тях чистосърдечно и да не ги осъждаме. Така заедно, един с друг, със застъпничеството на светите ангели, по молитвите на всички светии, да извършваме и ние своето спасение за слава на Светата, Единосъщна и Неразделима Троица, Отец и Син и Дух Свети, сега и винаги и във вечните векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим