Произнесено в храм „Св. блаж. Ксения Петербургска“ в гр. Варна, 13 ноември (31 октомври ст. ст.) 2022 г.
В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Скъпи в Господа братя и сестри!
В един от тропарите на канона в чест на свещеномъченик Борис четем: „Още от юношеските си години си предсказал: „Пътят на моя живот е път към Голгота“ и си бил увенчан с мъченически венец. Заради това ангелите се възрадваха на твоето възшествие на небесата“.
Всеки от нас, който се е запознал с духовния лик на свещеномъченик Борис – след като е чел неговия житиепис, след като му се е молил, е усетил в някаква степен духовното благоухание на светостта на богоносната му душа, бил е привлечен от тях. Божията благодат, обитаваща у светите хора, има свойството както да привлича, така и да освещава онези, които са се докоснали до тях духовно. Привлечените от светостта пожелават да подражават, да се приобщят към смирението на истински смирените, към вярата на истински вярващите, към мъжеството на непоколебимите, към кротостта на кротките и към любовта на онези, които истински са възлюбили Бога и ближните си. С една реч, привлечените от светостта пожелават да станат съпричастници на светостта. Вярата в Бога и евангелската истина не могат да бъдат внушавани, налагани, натрапвани. Вярата в Бога, в евангелската истина могат да бъдат преподавани и разпространявани само чрез примера на личното убеждение, на личния живот, на личната святост. Само животът, устремен към святост, осиява, облагоухава, стопля, умиротворява душата и бащински я привлича Христовата вяра.
Какво е запалило огъня на любовта към Бога у малкия Вангел, бъдещия свещеномъченик митрополит Борис? Без съмнение семейното и народното благочестие, сред което е расъл в село Гявато, между градовете Ресен и Битоля.
Този огън на любов към Създателя се е разгарял под благодатния покров на близките охридски светилници – светите Климент, Наум и Еразъм. Семето на народното благочестие е намерило добра почва и е попаднало дълбоко в проницателното, будно и решително сърце на малкия Евангел и е започнало да принася добър плод. Плод на вяра и духовно усърдие, които със съдействието на Божията благодат са изградили ред подир ред благолепен храм на Светия Дух в душата на бъдещия митрополит свещеномъченик.
Закърмен и отгледан със словата на светото Евангелие, младият Евангел посвещава живота си на служение на Христа и Неговата Църква. Духовният му живот е пламенен, борбата му със страстите е решителна, посвещението му на Бога е всецяло. За това свидетелства служението му на Църквата като духовник, служението му на просветител сред повереното му паство. За такъв просветител е зажадняла духовната нива в България. Народът е изтерзан от социални сътресения, слаб е във вярата си, немощен в завяхващото си народно благочестие. За такова служение не са достатъчни забележителните интелектуални качества и разностранни дарби на свещеномъченик Борис. Служението му е плодотворно, то въодушевява, събужда духовно, защото е основано на дълбок духовен живот, който извира от недрата на вярващото му сърце. И мнозина верни поемат в себе си семето на църковната проповед, дават обилен плод, откликват на призива за църковен градеж, възраждат църковния живот навсякъде, където Бог поставя добрия пастир.
Уви, църковното дело не намира отклик у закоравелите сърца, чужди на евангелската проповед. Колкото по-силно звучи призивът за духовно освестяване и за живот в Христа, толкова по-силно нараства враждата срещу този призив. След Деветосептемврийския преврат богоборството се облича във власт и от идеен противник на Църквата става неин гонител със силата на репресивната държавна машина. Насилието ражда страх у малодушните, но у твърдите във вярата разпаля решимост за вярност на Христа. Решимост, която се изпитва с изповедничество, решимост, която се увенчава с мъченичество. Самият светител е известѐн от Бога за предстоящата му мъченическа смърт, бил е спокоен и се е готвил за нея, защото за него, според думите на свети апостол Павел до християните в град Фѝлипи, „Животът е Христос, а смъртта – придобивка“ (Фил. 1:21).
Вярващият народ не може да бъде излъган от лукавството на безбожниците. В съзнанието на хората техният митрополит е мъченик, убит от гонителите на Църквата заради верността си към Христа. Вярност, която малцина духовници в онова време са способни да проявят.
Нека се върнем към пророческите думи на свещеномъченик Борис: „Моят път е път към Голгота“. Това е духовно прозрение на богоозарената му душа. Още на младини той осъзнава, че онзи, който желае да се спаси, трябва да следва светоевангелския път в живота си. Земният живот на Христа изобразява духовния път на всеки един от нас. Този път минава през Витлеем на раждането на вярата в кротост, смирение; през Назарет – място на труд, скромност и послушание; през кръщението в Йордан, когато даваме обет за вярност към Бога; през духовното странничество в този свят, в което душата страни от суетата на света; през Таворската планина, осветяваща мрака и укрепваща надеждата ни; през Йерусалим, който посреща с палмови клонки, а изпраща с предателство, през Сионската горница на обещанието да получим сила свише, през Гетсиманската градина на решимостта да извървим духовния си път докрай, през двора на Анна и Каиафа , през преторията и поруганието, до Голгота на страданието, самотата и смъртта.
Но без Голгота няма Възкресение. Затова верните на Христа не се боят от Голгота, а се боят да не би слабостта и малодушието да ги отклонят от нея. Боят се не от кръста и разпятието, а се боят от това поради страх и нерешителност да слязат от кръста. Всички ние имаме своя кръст и нека го носим със съзнанието, че докато сме на кръста, Бог е с нас, а слезем ли от кръста, оставаме сами със себе си.
Живеем в Бога и за Бога, ако изпълваме живота си с добродетели, ако се стремим да бъдем живи за Църквата, която е тяло Христово. Живеем за Бога и за Църквата толкова по-пълно, колкото по-решително умираме за греха. От смъртта за греха, за гордостта, за празната слава на този свят ще се родят възкресението и вечният живот с Христа Бога, с Пречистата Му Майка, с ликовете на безплътните сили и на всички светци, с който да удостои Бог и нас по молитвите на Своя свят свещеномъченик Борис. Амин!
† Созополски епископ Серафим