Слово за празника на свети 26 Зографски мъченици
Произнесено в сливенския храм „Св. мчк Димитър Сливенски“, 23 октомври (10 октомври ст. ст.) 2022 г.
В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Скъпи в Господа братя и сестри!
Днес в прочетеното житие на Зографските свети мъченици чухме повествованието за техния страдалчески подвиг, подет от тях в защита на Христовата истина. Чухме как Тома, игуменът на Зографския манастир, заедно с още 25 монаси и миряни, посреща с открито лице насилниците латинци, богословски обосновава отказа си да приеме латинската вяра, да влезе в църковно общение с униатите, изобличава техните еретически заблуди и отклонения от учението и правилата на Христовата Църква и заедно с останалите свои сподвижници приема мъченическа смърт заради верността си към светото Православие.
Известно е, че представителите на папата идват във Византия като нови господари. Император Михаил VIII Палеолог и Константинополският патриарх Йоан Век се съгласяват с всички условия на римските папи, основното от които е приемането на латинската вероизповед и църковно подчинение на Константинополската патриаршия на Римския престол. Империята е смутена и объркана. Разбира се, унията има много противници във Византия, но техният глас все още е слаб и бива потушаван от държавната и църковната власт.
Какво става на Света гора Атон? Монашеството и църковният народ са традиционните пазители на Православието. Заедно с игумена и монасите на Зографския манастир, и други манастири и килии отказват да се подчинят на латинските домогвания. Но на Атон има манастири, които предпочитат да проявят лоялност на императора, Божия помазаник, да проявят послушание към патриарха и църковната власт и да склонят глава пред Рим и по силата на това да приемат църковното учение на латинската църква, да изменят на догматическото, каноническото и литургическото предание на Православната Църква и да влязат в църковно общение с латинците.
Навярно конформистите от тези манастири са укорявали монасите, предпочели да останат верни на Православието, че са горди, че не проявяват смирение, послушание, любов, широта, че са непокорни, фанатични, тесногръди, упорити, прекалено самоуверени поради собствената си ограниченост, че не проявяват мъдрост да спечелят опонентите си с тактичност и любов, че с противенето си на богоустановената власт и Божия помазаник те се противят на Божия промисъл, че безразсъдно рискуват да бъдат мъчени и убити и така обричат монашеството в манастирите си на физическо унищожение. И обратно – навярно са им внушавали, че ако запазят живота си, ще принасят полза на Църквата, че с неподчинението си към патриарха и църковната власт те се оказват извън Църквата, стават разколници и си навличат вечно осъждане, че истинският подвиг извършват тези, които мъдро правят компромиси, понеже въпреки презрението на непокорните те спасяват Църквата и държавата от физическо унищожение...
Може би сте чували подобни обвинения и оправдания и в наше време, ще ги чуваме и в бъдеще. Уви, лукавството на падналия човек е било едно и също във всичките времена на човешката история. През двадесети век, по времето на едно от най-напрегнатите противостояния между верните на Христа и Неговите противници, хората с подобна изврътлива приспособленска нагласа са наречени сергиани, по името на печално известния Московски митрополит Сергий (Страгородски), а наборът от техните лукави доводи, оформен като псевдоцърковно учение, се нарича сергианство.
Защо тези лукави доводи намират привърженици, които потъпкват съвестта си и предпочитат да бъдат излъгани и подведени? Защото както на кукичката на рибаря има храна, така и в тези лукави доводи има, макар и преиначена, но все пак истина. Да, вярно е, че във всеки човек, независимо дали той е наш приятел, или враг, инославен или дори иноверец, трябва да виждаме наш ближен и да се отнасяме към него с широта, жертвеност, тактичност, любов, защото такъв е духът на Новия завет, защото Бог ни е заповядал така в светото Евангелие. Ние проявяваме любов към всеки наш ближен в Божие име. Но ако откритостта, общителността, любовта двусмислено ни поставят в положение, с което ние малодушно компрометираме своята вярност на Христа, своята вярност на Православието, църковната си позиция, тогава такава любов не е в Божие име, противна е на Бога и ние следва да я сменим с отношение, което съхранява целомъдрието ни във вярата. Ние не наричаме фанатизъм, а прославяме като подвиг постъпката на старозаветния Йосиф, съблазняван от жената на Потифар.
Безспорно, призвани сме да се подчиняваме на държавните власти, на законите, когато те не ни принуждават да вършим неща, несъвместими с Христовата вяра. Но ако управниците целят да ни отдалечат от Бога, от светото Православие, ако ни насилват да потъпкваме съвестта си, тогава, по примера на светите мъченици, ние сме длъжни да пренебрегнем разпорежданията на светската власт и според апостолските думи „да се подчиняваме повече на Бога, отколкото на човеци“ (Деян. 5:29).
Ние сме длъжни да оказваме синовно послушание на каноничната църковна власт, но ако тази власт изневерява на светото Православие, изопачава учението на Православната Църква, тогава според самите канони (15-о правило на Двукратния събор) ние сме призвани да не бъдем съучастници в отклонението на такава църковна власт от истината на Църквата, следва да прекратим църковно общение с нея.
Но трябва да си признаем, че понякога даваме основание да ни обвиняват в гордост, тесногръдие, самоувереност, фанатичност. Нашият най-добър отговор ще бъде да бъдем честни и когато укорите са основателни, да се каем, а не да браним мнимия си авторитет. Ако пък ни клеветят, да се смирим и да не осъждаме злословещите. Ние желаем да сме верни на истината, но я държим с нечисти ръце, според думите на приснопаметната игумения Серафима (Ливен). Да се стремим да бъдем верни на истината, като се каем за неверността си и се борим с нечистотата си. И да не забравяме, че верността към светото Православие не е придържане към идеологическа конструкция и законническо спазване на набор от религиозни норми, а отново по думите на приснопаметната игумения Серафима, се изразява в правилна вяра и живот според тази вяра.
Да ни укрепят със застъпничеството си светите двадесет и шест Зографски мъченици, та според силите си да следваме техния пример на вярност към Христа, към светото Православие, към Христовата Църква с надежда да получим и ние място в Небесните обители, където да славим Пресветата, православно почитаната Единосъщна Троица, Отец, Син и Дух Свети, сега и винаги и във вечни векове. Амин!
† Созополски епископ Серафим