В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Скъпи в Господа братя и сестри!

Днес празнуваме раждането в този свят на девицата Мариам, на която предстои в девство да роди въплътеното Слово, Второто Лице на Пресвета Троица, нашия Господ Иисус Христос. Днес се радваме с родителите на Божията Майка, праведните Йоаким и Анна, които до старини носили укора на безплодието, но в праведността, скръбта и надеждата си очистили сърцата си и се удостоили от Бога с преславната чест да родят Пресвета Богородица и да бъдат наречени богоотци. Днес почитаме и потомците на свети Давид – славния цар и кроткия пророк. Неговите потомци, които във времето, поколение след поколение, за света са ставали все по-бедни, скромни и незначителни, но за Бога са възраствали в духовното величие на вярата, надеждата и любовта.

Светът не е могъл да забележи и оцени праведността на богоотците Йоаким и Анна, те не са били изкусени от преходната човешка слава. Бог ги е смирил с неплодие и бедност, така че те не са били изкусени от измамното доволство на земното благополучие. Праведността, чистотата, благочестието израстват у смирените и кротките, у тези, които смятат себе си недостойни за Божията милост, но за които в същото време не е достоен целият свят.

Разбира се, не всички бедни и немощни са праведни и благочестиви. Свидетели сме как житейските неблагополучия често предизвикват озлобление, грубост, завист, ропот, отмъстителност. Кога става това? Когато е слаб или съвсем липсва стремежът към духовен живот и единение с Бога. Когато желанието да придобиваме е по-силно от желанието да даваме.

Когато в сърцата и умовете ни ценностите и критериите на този свят надделяват над ценностите и критериите, за които ни говори Евангелието. Когато гордостта и самолюбието не ни дават да простим. Когато искаме да налагаме своята воля. Когато не сме правдиви с човеците, когато лукавим пред съвестта си. С една дума, когато сме в плен на страстите и не се борим, за да се освободим от тях, тогава житейските неблагополучия разклащат устоите ни, стъпили в пясъка на земното благоденствие.

Ако обаче правим макар и малки усилия да водим духовен живот, да се противим на греховните склонности, да се упражняваме в добродетели, тогава земното, светът със своите начала и критерии, закотвени в греха, губи власт над ума и сърцето. Ако ние съзнателно се стремим да придобием кротост и смирение, тогава външните изпитания ни помагат в това.

Ако придобивката е за слава Божия, тогава и загубата ще е за слава Божия. Какво означава придобивката да е за Божия слава? Да посвещаваме онова, което е повече от насъщното за живота ни, на дела на милосърдие. Колкото и малко да е то. Ако се обогатяваме – да не забравяме да благотворим. Ако обедняваме, да придобиваме скромност, да предоставим Бог да устрои всичко според волята Си и да благотворим с молитва и доброта.

Ако честта е за слава Божия, тогава и безчестието ще бъде за Божия слава. Какво означава това? Ако ни хвалят за сторено добро, да приписваме това добро на Божията помощ и да не забравяме за недостатъците си. Ако ни хулят заслужено, то е защото Бог е допуснал да сгрешим, за да не забравяме за своята слабост. Ако ли пък ни укоряват и обиждат незаслужено, да си припомняме с какво сме съгрешили и не сме принесли покаяние. Ако са постъпили с нас непочтено, да си припомним дали самите ние не сме били нечестни пред Бога и пред хората.

Ако силата и здравето са за слава Божия, то и немощта и болестта да бъдат за Божия слава. Какво означава това? Всички виждаме, че животът е кратък, че силата и здравето днес ги има, утре – вече не. Често съвсем неочаквано ни настига болест и всички наши планове и надежди се разрушават. Здравето и силата са благословение, когато ги посвещаваме на дела, за които благоволи Бог. Да служим на хората около нас, да подпомагаме църковната дейност, да помагаме на ближните в нужда. Ако използваме здравето и силите си само да угаждаме на себе си, да удовлетворяваме греховни влечения, тогава здравето няма да ни бъде за благословение, а за трупане на духовна болест и когато го загубим, душата ни остава празна, животът ни се струва тягостен и дори безсмислен. Да, вярно е, че старостта и болестта ни носят болки, трудности, мъка, но за този, който се стреми да търси Небесното царство, да се готви за него, старостта е полезна подготовка на душата за преминаването ѝ отвъд. Време за размисъл, време за покаяние, време за милосърдие, време за упражняване в любов, кротост и смирение. Тогава старостта и немощта служат за Божия слава. У възрастните хора, упражнявали се в добродетели, духовното им благородство с годините придобива зрялост и пълнота, каквато едва ли можем да намерим у младите и силните.

Нека светостта на праведните Йоаким и Анна да бъдат пример за нас. На възрастните да дават надежда за спасение и подкрепа в носенето на теготите на старостта. На младите да им напомнят да посвещават силата на младостта на служение на Бога и ближните. Така във всичко случващо се в живота – било то благополучие или несполука според житейските измерения, да бъдем готови с надежда, кротост, вяра, любов да въздадем слава на Бога, да получим обилна духовна полза в този и в бъдещия свят, където по молитвите на светите праведни Йоаким и Анна, на преблагословената им дъщеря – Пречистата Богородица и Приснодева Мария, да възхваляваме Пресветата Троица, Отец и Син и Дух Свети във вечните векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим

---