В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Скъпи в Господа братя и сестри!

Днес светата Църква ни зове да се поклоним пред Кръста, на който бе разпънат и прие смърт с човешкото Си естество нашият Господ и Бог Иисус Христос, въплътеното второ лице на Пресветата Троица. Днес Църквата ни зове да се преклоним пред тайнството на Божието самоумаляване и на Божията саможертва. Днес се покланяме пред тайнството на Христовите страдания, непостижими за никой тварен ум. Без кръстното страдание не би било възможно да се спасим, не би могла да се изцели смъртоносната рана на греха. И макар грехът да е влязъл сред хората поради непослушанието на първия човек, избавлението от греха не е по собствените сили на нито едно човешко същество, а е възможно единствено за Бога. Затова Бог приема човешко естество, става Богочовек, понася страдания и кръстна смърт, за да изкупи човеците от робството на греха, да изцели човеците от болестта на грехопадналата природа, да възвърне достойнството на човешката боголикост. Грехът на човека бе изстрадан от въплътения Бог, предателството на човека бе изцелено от послушанието на Богочовека Христос към Бог Отец, човешката смърт бе обезсилена от Богочовешките смърт и възкресение.

В една от стихирите на днешния празник четем:

„Дойдете, всички народи, да се поклоним на благословеното дърво, чрез което настана вечната правда; защото чрез Кръста бе прелъстен този, който чрез дървото прелъсти праотеца ни Адам; и падна повален по чуден начин този, който с насилие завладя царското създание. Чрез Кръвта Божия се отми змийската отрова, а проклятието на справедливото осъждане рухна, когато Праведникът бе осъден от неправедния съд. Защото чрез Кръстното дърво подобаваше да се изцери раната, получена от дървото на познанието, а страданието, което Безстрастният претърпя на Кръста - да унищожи страданията на осъдения. Но слава, Христе Царю, на Твоя премъдър промисъл за нас, чрез който Ти спаси всички като Благ и Човеколюбец.“

Бог изцели човечеството от онова, което то самó си причини, изкушавано от Божия и човешкия враг. Но спасението на всеки един от нас не се постига без наше участие. Спасителят дойде в света, за да пострада за нас. От самото Си раждане Той търпи страдания: преследване, бедност, унижения, хули, предателство. От самото Си раждане Той върви неотстъпно към Голгота, към Кръста и Възкресението. Като се покланяме на Христовия Кръст, ние се покланяме пред доброволните страдания на Спасителя, понесени заради нашето спасение. Покланяме се пред непостижимото Му човеколюбие, пред смъртта и възкресението Му. С това поклонение ние потвърждаваме и решимостта си да извървим своя личен път към нашата голгота и към нашето възкресение. Този път започва с обръщането ни към вярата и свършва със самата ни смърт. През цялото това време Кръстът е наше ежедневие – наше изпитание и наша помощ, наша скръб и наша радост, наш позор и наша слава, наше поражение и наша победа. Чрез изпитания, скърби, трудности ние ставаме в нашата мяра съучастници в подвига на Богочовека Христос, в Неговата смърт и в Неговата победа над смъртта.

Страданието, осиявано от вяра и надежда, е тайна и неговото спасително действие е непостижимо за нас. Ако ние в житейския си път бягаме от кръста си, тогава греховете ни ще останат с нас. Без драговолно противене на греха, без решимост да претърпим, без да се качим на кръста, не ще извървим пътя си подир Спасителя, не ще изпитаме утехата от Неговата помощ през стръмнините на този път, радостта от Неговата победа, станала наша победа.

Празникът Въздвижение (т. е. въздигане, издигане) на честния Кръст е вододел в годишния църковен богослужебен кръг. Днес приключва празничният период след Пасха и Петдесетница. Днес ние постим и с днешния пост започваме богослужебно да се подготвяме за предстоящия Велик пост. След Кръстовден в денонощния богослужебен кръг настъпват промени, които ще останат в сила до следващата Пасха. Така празникът Въздвижение на светия Кръст отваря пред нас нов хоризонт, пред взора ни се разкрива кръстният път, в края на който виждаме страданията, разпятието и смъртта на Богочовека Христос, озарени от славата на живоносното Му Възкресение. Да ни удостои Бог с благодатта на светия Кръст, да станем и ние съучастници на Господния подвиг, възкресението и живота в бъдещия век. Амин!

† Созополски епископ Серафим

---