В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Обични в Светата Троица братя и сестри!

Днешният ден се нарича празник на Светия Дух. Празник, който следва веднага подир деня на Петдесетница, когато честваме слизането на Светия Дух над апостолите, просвещаването им с Божия Дух – Утешителя, Укрепителя и Осветителя. Светият Божи Дух раздава дарованията на църковните свещенослужители – дякони, свещеници и архиереи, за да се трудят в съзиждане на църковното тяло. Светият Дух събира всички нас в един църковен организъм, в общност, в която се спасяваме и в която сме призвани да служим на Бога всецяло – и в олтара на сърцето си, и в ръкотворните храмове чрез богослужение, благотворителност и милосърдие.

Можем ли да служим на Бога единствено като посещаваме богослужение, без да сме милосърдни, без да благотворим? За съжаление, можем. Можем да стоим на дълги служби, да извършваме всичко по време на богослужение правилно, като се започне от външния вид, паленето на свещи, прекръстването, та дори и пеенето, четенето и целия устав да спазваме най-прилежно и в същото време да таим обида, да бъдем честолюбиви, студени и взискателни към ближния си, да бъдем надменни към него, нерядко да го осъждаме. Що за богослужение е това? Може ли от гордо, жестоко сърце да излиза чисто служение на Бога? Може ли човек да осъжда ближния и да славослови Бога? Погледнато по същество, не може, понеже, когато сърцето е във властта на греховни помисли, внушавани често от демоните, няма как Бог да си направи в него престол. Не можем да каним в дома на душата си и Бога, и Неговия противник.

Нека си спомним евангелското наставление: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Йоан 13:35) и още: „Ако принасяш дара си на жертвеника и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника, и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си“ (Мат. 5:23-24). И най-накрая словата на Апостола: „не дължете никому нищо освен взаимна любов“ (Рим. 13:8).

Ние често идваме в храма, молим се заедно, след служба вършим едно или друго общо дело, свързано с храма, всеки помага според силите си. Няма как да не се появят понякога разногласия, различни гледни точки, различни мнения, оценки един на друг. Когато сред нас цари духът на любовта и мира, тогава сред нас се вселява и Светият Дух. Тогава разликите в способностите, дарованията, различните гледни точки помагат за по-доброто извършване на Божието дело. Ако обаче сред нас се промъква духът на надменността, духът на властолюбието, духът на честолюбието, духът на завистта, духът на обидчивостта, независимо дали имаме някаква по-особена длъжност вътре в енорията, или не, тогава Божието дело страда, общностността ни в Бога бива накърнена, тогава ние се разделяме, подбуждани от греховните си страсти, настройваме се един срещу друг, допускаме в нас духа на противенето. Тогава Бог си тръгва от нас и на Неговото място у нас идва Божият противник. Тогава служението ни угодно ли е на Бога? Да, то може да бъде угодно на Бога единствено ако се каем за тези свои грехове и се опитваме да се борим с тях.

Виждал съм преднамерено груби отношения между вярващи и съм чувал следното обяснение: „Нека търпи моята грубост, нека се смирява, така помагам за спасението му. Еди-кой си старец от патериците така е постъпвал“.

Тук трябва да направим следното уточнение. Ако някой духоносен подвижник, победил страстите на гнева и гордостта в себе си, е скривал обичайната проява на любов и се е държал строго с някого, за да го отрезви, това е било проява на духовно съвършенство. Такъв човек е показвал гняв, без да има гняв, такъв човек е давал вид, че осъжда, без в сърцето му да има и най-бледа сянка на осъждане. Когато такова вразумление е направено с истинска любов, тогава то се и приема с доверие и любов и вразумлението донася полза. Ако обаче ние сме груби, резки, язвителни, понеже сме горди и гневливи, тогава резултатът ще бъде огорчение и отчужденост у нашия ближен. Тогава и ние ще поразим душата си с отровата на гордостта и гнева, и нашият брат ще загуби мира си. Мирът между нас ще се наруши, Бог няма да бъде посред нас и никой няма да разпознае у нас Христови ученици.

Нека не се нараняваме един друг. И бездруго демоните, собствените ни греховни нагласи и светът ни нараняват достатъчно. Нека бъдем тактични, внимателни, милосърдни един към друг. Да търпим ближния с всичките му немощи, да му прощаваме, да вършим дела на любов и милосърдие спрямо нашия ближен, с когото ни е събрал Господ у дома, на работа, в храма, с когото Бог ни среща по нашия житейски път. Нека любовта и милосърдието изграждат нашата църковна общност. А пребъдва ли енорията ни, Църквата ни в любов и милосърдие, то в тях ще пребъдва и Дух Свети, щедрият Дарител на Божията благодат. Нека Светият Дух да ни просвещава, вразумява, освещава за слава на Светата Единосъщна, Животворяща и Неразделима Троица, Отец и Син и Дух Свети, сега и винаги и във вечните векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим

---