Слово за празника Петдесетница

Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“ на 12 юни (30 май ст. ст.) 2022 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Обични в Светата Троица братя и сестри!

В една от стихирите от службата за днешния празник четем: „Дойдете, хора, да се поклоним на Триипостасния Бог, на Сина в Отца, заедно със Светия Дух: понеже Отец предвечно роди Сина, Който е съвечен с Него по същество и седи с Него на един престол, и Светия Дух, Който бе в Отца и Когото славим заедно със Сина: една Сила, едно Същество, едно Божество. Като Му се покланяме, всички да възгласим: Свети Боже, Който всичко си направил чрез Сина със съдействието на Светия Дух; Свети Крепки, чрез Когото познахме Отца и чрез Когото Светият Дух дойде в света; Свети Безсмъртни, Душе на утешението, Който изхождаш от Отца и пребъдваш в Сина, Свята Троице, слава на Теб!“.

В тази стихира изповядваме и възпяваме различието по Лица (Ипостаси), единството на същността и неизразимото общение на Лицата на Светата, Единосъщна, Животворяща и Неразделима Троица, Отец, Син и Дух Свети. Откъде получаваме знание за Светата Троица? От откровението на живия Бог, изтълкувано от просветените от Светия Дух отци на Църквата. В друга стихира от църковно-песенното богатство на днешния празник чухме:

„Всичко подава Светият Дух: излива пророчества, поставя свещеници, неграмотните научи на премъдрост, рибарите показа богослови, изгражда целия църковен порядък. Утешителю, Който си единосъщен и съпрестолен на Отца и на Сина, слава на Теб!“.

Светият Дух събира и изгражда Църквата. Светият Дух поставя избрани мъже за църковно служение. Светият Дух ни умъдрява. Светият Дух ни просвещава. Светия Дух ни дава знание за Бога. Чрез Дух Свети изповядваме Триединия Бог. Светият Дух ни събира в единомислие, та в съгласие да славим Бога.

Всички сме призвани да получим опитно знание за освещаващата сила на Светия Дух. Всички сме изпитвали желание и стремеж за общение с Бога, за вярност към Бога, за вярност към Неговата истина, желание за единство и общение в Бога с нашите ближни. Всеки според мярата на своя духовен живот, според усърдието си да придобива смирение, всеки според своето постоянство и решимост е бивал облагоухаван от аромата на Божията благодат. И това е дар, напълно незаслужен небесен дар. Уви, греховните ни навици, небрежността ни, неверността ни, любовта ни към себе си, гордостта ни, привързаността ни към земното бързо са разсейвали това благоухание, попарвали са душата ни със сланата на греха и породеното от него горестно отчуждение. Отчуждение от Бога, отчуждение от ближния. Но макар и препънали се, изранени, ние отново и отново можем със смирение да молим за прошка, да се каем за изневярата и с вяра, надежда и любов да молим с думите на свети Роман Сладкопевец, съставил икоса след шеста песен на днешния канон: „Иисусе, дай бързо и сигурно утешение на Твоите раби! Когато духът ни унива, не се разлъчвай от скърбящите ни души. Когато сме в беда, не се отдалечавай от мислите ни, но винаги бързай да ни помогнеш. Приближи се до нас, приближи се, Ти, Който Си навсякъде. Както винаги пребъдваш с апостолите Си, така съедини със Себе Си, Щедри, и онези, които копнеят за Теб, та в общение с Тебе да Те възпяваме и славословим Всесветия Твой Дух“. Да не избледнеят тези слова в сърцата ни, скъпи братя и сестри, но да дадат добър плод. Амин!

† Созополски епископ Серафим