Слово за празника на св.св. Кирил и Методий

Произнесено в храм „Св. Седмочисленици“ на 24 май (11 май ст. ст.) 2022 г.

Христос воскресе!

Празникът на светите братя Кирил и Методий не оставя равнодушен никого от българите. За филолозите светите братя са преводачи, нормирали за първи път местното славянско наречие за книжовна употреба, за учителите те са символите на българската просвета, за държавниците – са успешни дипломати, за историците те имат изключителен принос народът ни културно да се приобщи към семейството на християнските държави. А за нас, членовете на Христовата Църква, те са просветители на нашия род във вярата. Както знаем, тяхното дело е намерило добра почва в нашата страна, получило е условия да се разрасне и да принесе обилен духовен плод както у нас, така и далеч отвъд пределите на тогавашната Българска държава.

Защо именуваме светите Кирил и Методий равноапостолни? Заради това, че са превели Свещеното Писание, богослужебни книги и светоотечески творения на разбираем за славяните език и така са благовестили Христовата вяра на славяноезичните племена. Те просвещават ума и сърцето на славяните с богооткровеното слово за Троичния Бог, за въплътеното Второ лице на Пресветата Троица, Господ Иисус Христос, Предвечното Слово, чрез Което стана всичко, в Което има живот, живот, който е светлина на човеците (срв. Йоан 1:1-4), вливат в душата на славянския род „словото на благодатта и истината“ (срв. Йоан 1:14).

Светите братя, потомци на благороден и благочестив род, наследили от предците си добродетели и дарования, получили прекрасно образование, принасят обилен словесен плод и го поднасят изцяло в дар на Божия олтар. От житието на свети Кирил знаем, че в млада възраст той е показвал забележителни способности, отварящи му път за блестяща кариера в най-близкото обкръжение на византийския император. Но навикнал с философска проницателност да вниква в същината на нещата и да им дава подобаваща оценка, светият мъж откланя с ръката на благоуханно смирение възможността да придобие слава и богатство в този свят. Той отказва да пропилее в грижа и безпокойство за много неща единственото, което е само потребно, добрата част, която няма да му се отнеме (срв. Лука 10:41-42). Коя е тази добра част? Добрата част е служението на Бога и на словото Му. На това служение той посвещава изцяло всички свои дарования, посвещава цялото си сърце, цялата си душа, всичката си сила и целия си ум (срв. Лука 10:27).

Защо ние, които имаме несравнимо по-скромни дарби и възможности за земен успех, ги пазим свидливо за себе си и отделяме само малко трохи за Господа? Винаги имаме готов отговор: животът е труден, имаме семейства, трябва да осигурим децата си в този живот, трябва да се грижим за близките си, не е лесно да свързваме двата края, то това е само за свещениците и монасите, не е за нас, и това малкото, което посвещаваме на Бога, ни струва толкова усилия и укори от роднините... Добре. Нека се запитаме: „Какво все пак мога да направя за Господа?“. Всъщност е добре често да си задаваме този въпрос. Какво още мога да направя за Господа? Отговор на него можем да намерим в съвестта си. Безброй отговори на него можем да намерим в светото Евангелие.

Спомнете си притчите за бедната вдовица, за заровения в полето бисер, думите на Спасителя за съвършената любов към Бога и ближния, за обичта към света и богатството, за отношението към роднините, за длъжника, за милосърдието и много, много други. А за да помним и се учим от Евангелието, е потребно то да бъде наш постоянен спътник, постоянно да храним ума и сърцето си със словото Божие. А правим ли го, съвестта ни ще стане по-жива, по-чувствителна, ще се научим как да избираме добрата част, която няма да ни се отнеме, ще се научим да бъдем изпълнители на словото Божие и следователно – в своята мяра Негови служители. Тогава ще намерим и правилния отговор на въпроса какво можем да направим, за да посветим на дело сърцето си, душата си, всичката си сила и целия си ум на Бога, и как да възлюбим ближния си като себе си. Поемем ли по този път, ще станем по-добри съпрузи, по-добри родители, по-добри приятели и колеги. Ще чуем по-ясно Божия призив, ако Той ни подбужда към по-усърдно служение на Църквата по най-добрия за нас начин. Живеем ли с делото на Църквата, Бог ще освети душите ни, ще освети и семействата ни, ще освещава и обществото ни.

Делото на само двама истински Божии служители е допринесло за спасението на милиони човешки души. А за да се случи то по този начин, е било нужно преди единайсет столетия двама души да посветят всичко свое на Господа. Бог изгражда Църквата Си с участието на всеки един от нас и най-малкото наше усилие, най-малката наша лепта в полза на Църквата може да се окаже за полза на една, на няколко, на много души и в крайна сметка ще ни бъде за спасение.

Да молим светите братя Кирил и Методий да просветят и нас, немощните, но уви, и малодушните и хладките. Да се потрудим на нивата на духовния живот, за да се окажем изгладени и добри камъни за църковния градеж. Да възрастваме в любовта и служението към Бога и към ближните по примера на Спасителя, Който дойде на земята не „за да Му служат, но да послужи“ (Мат. 20:28). Да послужим и ние на Бога и един на друг за наше спасение и за спасението на тези, с които пребъдваме едно в Христа, та заедно да прославяме Безначалния Отец, с Единородния Негов Син и Светия Благ и Животворящ Негов Дух, сега и винаги и във вечните векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим