Христос воскресе!

Тази година следпасхалният празник на свети Николай Мирликийски – пренасянето на мощите му в град Бари – съвпада с Неделя на самарянката. В беседата си с жената от самарянския град Сихем Спасителят ѝ открива в какво се състои истинското, новозаветното, благодатното богопочитане и богопоклонение. Бог се почита с дух и истина. А как се почита Бог с дух и истина, да помолим да ни научи нашият обичан закрилник, помощник и учител на всяко добро, Божият светител Николай Мирликийски чудотворец.

Да си припомним тропара на свети Николай: „Христос, неизменната Истина, те яви на твоето стадо като образец на вярата, образ на кротостта и учител на въздържанието. Така със смирение си придобил извисеност, а с нищета – богатство. Отче, свещеноначалнико Николае, моли Христа Бога да се спасят душите ни“.

За кои добродетели възпяваме св. Николай в тропара му? На първо място го прославяме като правило, като образец на вярата. Това означава, че от една страна, той има правилна вяра, а от друга, има изряден живот според вярата си.

Много хора си мислят: „За какво е нужно човек да изучава и да усвоява истините на вярата? Важното е да сме скромни, честни, трудолюбиви и да не правим лошо на другите“. Разбира се, това е важно. Дори тези общочовешки добродетели не са лесно достижими. Днес нерядко хората дори не се държат възпитано, с естествена добронамереност един към друг. В Евангелието според свети апостол и евангелист Лука четем какво следва да е отношението на всички нас, без изключение, към Бога и към ближните ни: „Възлюби Господа, Бога твоего от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“ (Лука 10:27). Но съгласете се, има разлика между това да си учтив с някого и да го обичаш. Например едно е да бъдеш външно учтив с майка си, друго е да я обичаш. Ако обичаш майка си, всичко, свързано с нея за теб, е значимо и скъпо. Можем да кажем същото и по отношение на Бога. Онзи, който обича Бога, проявява жив интерес към всичко, което го насочва към Него, и то е значимо, скъпо за сърцето му. Ако някой обича Бога, той иска да знае как да се приближи към Него, как да вложи в ума и сърцето си Неговите святи повели, как да усвои това, което Бог е разкрил за Себе Си на човешкия род. За такъв човек е от първостепенна значимост да знае какво Бог е възвестил на хората в Свещеното Писание. Иска да научи как хората са пазели верността си към Бога в старозаветно време, как хората се спасяват в новозаветно време в лоното на Христовата Църква. Такъв човек обича да чете житията на светиите, желае да се запознае с пътя на Църквата през вековете. И това не е с цел да получи само теоретично знание, а преди всичко да обогати ума и сърцето си с действено знание за пътя, по който човек се освещава и преобразява, приближава към Бога, за да живее в Него. За човек, който се е посветил на Църквата, за един свещеник, особено за един архиерей, всичко, което е свързано с Бога, е скъпо: и Свещеното Писание, и светите Христови заповеди, и догматите на вярата, и каноните на Църквата. Всичко това е животът и диханието на Църквата. Как да не го обичаме? Ако някой е небрежен към това, той е небрежен и спрямо Бога. Ако пък някой изопачава истината за Бога и говори неправилно за Него, това падение се корени в гордия му ум и в неочистеното му сърце. Неправилната вяра неизбежно води до неправилен духовен живот. Светите отци винаги са пазели възвестената от Бога истина и тя е била по-скъпа за тях от собствения им живот.

Какво означава да живеем според вярата? Ако вярата ни е правилна, тогава и духовно-нравственият ни живот ще бъде правилен. Но ако ние с уста изповядваме формално правилна вяра, а животът ни е в противоречие с тази вяра, това означава, че живеем според друга вяра. Вяра, според която грехът е над добродетелта, вяра, според която плътта и веществото са по-ценни от душата. Това е вяра, но вяра, която не е Христова. Това означава, че по живот сме като евангелските фарисеи, които Богочовекът Христос непрестанно изобличава и които в крайна сметка Го разпъват на кръст.

Освен като образец на вярата, Църквата слави свети Николай и като образ на кротостта, като пример за това как със смирение е достигнал до висотата на всички добродетели. До тази висота истинските последователи на Господ Иисус Христос достигат чрез благодатта на Светия Дух. Тази благодат Бог Дух Свети дарява на кротките и смирените по сърце. Дори човек да има изобилни естествени дарования, ако той се възгордее, тогава тези дарования ще му бъдат за осъждане, ще бъдат и за съблазън и вреда на хората около него. Затова Бог дава благодатни дарове само на онези, които могат със смирение да ги приемат и да ги разкрият в живота си не за своя слава и свързаните с нея всякакви облаги, а за полза на Църквата, за спасението на всички нейни членове. Смирението е рохкавата и влажна почва, в която Бог влага като семе дара на Своята благодат. Колкото почвата на смирението е по-дълбока, толкова по-изобилни са плодовете на благодатта. Голяма рядкост са онези християни, които имат дълбоко смирение. Е, на нас, които сме суха и камениста почва, ни остава с много труд да чукаме по камъните на себелюбието си, да ги трошим и с мъка да отваряме процеп, през който да поникне поне стрък от семената на Божията благодат. Стрък, който можем да напояваме само с покаяние и милосърдие и който да чистим от упоритите тръни на пороците.

Започнах с това, че свети Николай е обичан от цялата Църква. Бог влага в сърцата ни любов към свети Николай заради неговата всеотдайна любов към Бога и към ближните, според евангелските думи на Спасителя. Всички знаем за любовта на светителя към ближните. Знаем за спасените от пагубна участ девойки, знаем за избавените от смърт военачалници и моряци, знаем за милосърдието му, за щедростта му, знаем за безбройните други случаи, в които свети Николай по чуден начин е помагал на мнозина, избавял е от беди и смърт прибягващите с вяра към неговото застъпничество. Отец Стефан би могъл да ни разказва колко свети Николай е помагал по време на строежа на този свят храм, на колко души е помогнал и след построяването му.

Ако ние обичаме свети Николай – според силите си да му подражаваме и в добродетелите. Да му се молим да ни научи, да ни напъти и укрепи, та да проходим в една или друга добродетел – например в смирението, в прощаването на обиди, в проявата на любов и милосърдие, в старанието да бъдем верни на Бога. Всеки знае своята немощ. Нека с помощта на светителя да се трудим над душата си заради Бога. Така ще бъдем верни светониколаеви ученици, така ще имаме надеждата, че в Съдния ден свети Николай ще се застъпи за нас и по Божията милост ще бъдем приети там, където всичко е осияно от Божията святост, където пребивава Божията Майка, свети Николай чудотворец и целият сонм от Божии праведници, славещи непрестанно Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и във вечни векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим

---