Христос воскресе!

В стиховните стихири на вечернята на днешния празник четем: „Днес, братя, възсия пролетта! Празнуваме Възкресението на Богочовека, но и раждането в светия купел на българския род за вечен живот. Празнуваме нетленната пролет на настъпващото Царство, умножаването на Църквата, просвещаването на народа, възраждането на душите и освещаването на телата ни в Божии храмове. Да принесем за това благодарствени и хвалебни песни на нашия благодетел, пресветлия княз Михаил“.

Както земният човек почита сред своите предци преславните завоеватели на земни простори, така ние, християните, любителите на духа, да почетем нашия свят благоверен княз Борис-Михаил, който придоби за нас духовните небесни простори. Първите, за да завоюват нещо за народа си, трябва да го отнемат от съседите си с огън и меч, а нашият свети княз, обогатявайки народа си с небесни съкровища, става извор, напояващ близки и далечни народи с неизчерпаемите блага на вярата и Божията благодат. Както усилията на първите не свършват със завземането на земи, а започват със строеж на укрепления, изграждане на администрация и подобряване на условията за живот, така и светият княз до края на живота си се подвизава, за да опази духовните придобивки за народа си, да защити Църквата и да създаде условия за приобщаването на новопросветените хора с Божията благодат.

Кой дава живот и сила на Църквата? Светият Дух. Кой просвещава, освещава, възражда душата на всеки един от нас? Благодатта на Светия Дух. Тя прониква пряко в сърцето, но също така действа и чрез околните, доколкото ние сме членове един на друг в Христа. По сходен начин се извършва и обратното пагубно действие — душите ни се изпълват с мрак както чрез демонично внушение, намиращо отклик в сърцето, така и чрез съблазните, породени от греховете на околните. Ако ние възгряваме в себе си стремеж към християнски живот, то с това помагаме и на околните да го правят. И обратно – ако ние се предаваме на страсти, нашето духовно помрачение се предава и на околните. В този смисъл ние сме отговорни както за собственото си спасение, така и за спасението на хората около нас. Преподобни Серафим Саровски е казвал: „Радост моя, придобий мирен дух и хиляди ще се спасят около теб“. Колкото по-силен е светилникът на светостта у човека, толкова повече души той успява да стопли с благодатта Христова, толкова повече души успява да привлече към Христа с благоуханието на светостта. А колко ли решимост за свят живот, за вярност на Христа е нужна, за да се просвети цял един народ? Бог е свидетел на духовните подвизи на свети княз Борис. Ние сме свидетели на плодовете от духовните му трудове.

Историческите извори свидетелстват, че светият княз предприема решителни стъпки не само да започне, но и да укрепи, опази приобщаването на народа си към християнската вяра. Това е път, който всеки един от нас извървява след своето същинско приобщаване към вярата, за да опази и възгрее Божията благодат, без значение дали е израснал в Църквата, или се е присъединил към нея в зряла възраст.

Какво говори историята? Знаем, че свети княз Борис полага неимоверни усилия да обезпечи Българската църква с административна самостоятелност, да осигури на народа си богослужение на роден език, създавайки условия делото на светите братя Кирил и Методий да пусне корени и да принесе обилен плод в тогавашните граници на България. Светият княз решително се противопоставя на опитите за реставрация на езичеството в новопокръстената му държава.

Верните следовници на Спасителя от опит знаят, че Христовата вяра е ярем, който дава свобода. Животът в Христовата вяра лекува от пагубни страсти, освобождава от тиранични зависимости, като не им позволява да посегнат върху правдата, пазена от Божия глас в съвестта ни, прогонва демоните на заблудата от пътя ни към Бога. Проникновеният усет и държавническият опит на свети княз Борис са го подбудили внимателно да огради новородения във вярата свой народ от възможни прояви на църковно властолюбие – една от най-опасните и разрушителни прояви в живота на Христовата Църква. Майчинството във вярата на константинополския патриаршески престол е свята отговорност, която, за жалост, през вековете е била помрачавана от порока на властолюбието – църковно и политическо. Мъдрият покръстител на народа ни, както е известно, е успял да постигне каноническо самоуправление на младата Българска църква, за да бъде тя свободна да служи единствено на Христа и Неговото стадо, а не на земните амбиции на чужди властители, оправдаващи се с право на духовно опекунство.

Свети княз Борис-Михаил дава прием на изгонените от Моравия Кирило-Методиеви ученици. Светият княз приобщава новопокръстените българи с истините на вярата, със словото на живия Бог, със съдържанието на православното богослужение. Когато словото на благодатта е достъпно за човешките ум и сърце, то може да проникне в тях, може да ги просвети с Христовата благодат. Без просветени чрез слово ум и сърце, вярата може лесно да се опорочи, да се примеси с неистини, да се превърне в суеверие. Ако съзнанието не се измени от словото на благодатта, тогава старото езическо съзнание неизбежно възприема и преработва вярата според своите земни разбирания и я превръща в полуезически, полухристиянски сурогат. Такова съзнание заменя истината с лъжа, а на отровената с лъжа почва на сърцето завяхват класовете на добродетелите и избуяват плевелите на пороците.

За съжаление, ние, днешните християни, израснали в духовно опустошената ни родина, носим в себе си, при това без да съзнаваме, немалко нехристиянски възгледи, разбирания, нагласи. Да, ние имаме нужда да бъдем отново просвещавани, наставлявани в истините на вярата и живота според нея. Да вземем пример от светия княз Борис, да вземем пример от неговата решителност за промяна – от мрак към светлина, от заблуда към истина. Да пожелаем да се възпротивим срещу стария греховен човек в нас, който постоянно заявява своите древни права да властва и се разпорежда с душата ни. Да имаме мъжеството всеки път да го сразяваме и прогонваме от полето на душата ни. Да сеем на полето на душата си семена на добродетели и вяра, да ги поливаме с искрено покаяние, да ги съгряваме с милосърдие, кротост и смирение. Да се обърнем в молитва към нашия просветител свети княз Борис и да му кажем: „Ето, свети княже на нашия род, виждаш, че сме немощни и малодушни. Виждаш, че постоянно пилеем съкровището, което ти събра за нас. Но въпреки всичко ние сме твои чеда. Научи ни да се каем за греховете си. Покажи ни нуждата на ближния, за да му послужим. Просвети ни, научи ни, дай ни решимост и сила, та да не се лишим от наследието в Небесното Царство, което е приготвено за твоите чеда в Христа. Дай ни да бъдем вечно Христови, за да се удостоим заедно с теб безспирно да славим покланяемия в Троица Бог, Отец, Син и Дух Свети, сега и всякога и във вечните векове. Амин!“.

† Созополски епископ Серафим

---