Христос воскресе!

В славата на „Господи воззвах“ от малката вечерня на празника четем: „Георги, воине на великия Цар, радвай се и се весели, понеже пренебрегвайки всичко, ти угоди на Бога и прие на Небесата вечен живот, а тялото ти прогонва всяка немощ у човеците. Христос, Когото ти възлюби, блажени, Той те прославя“.

Днес прославихме светия великомъченик Георги заради славното му свидетелство за Христа. От житието на светеца знаем, че той непоколебимо, безстрашно и твърдо изповядва Христа пред император Диоклетиан и неговите сановници, красноречиво изобличава тяхното неразумие и злоба, без да се бои, че заради свидетелството за истината, която е Сам Христос, ще се лиши от високия си сан, от военачалник ще се превърне в затворник, ще бъде подложен от най-могъщия и зъл земен властител на непоносими за човешкото естество страдания и в крайна сметка ще приеме смърт за Христа. Този е пътят, който са изминавали всички мъченици. По един или друг начин такъв е пътят, който сме призвани да изминаваме ние като християни по време на земния си живот. Ние не знаем какво ни предстои. Най-вероятно никой от нас няма да бъде мъчен и убит за Христа, но пътят на светогеоргиевото изповедничество е приготвен за всеки един от нас. Всеки един от нас през живота си е трябвало и ще трябва да дава отговор за вярата си в Христа. Всеки един от нас е трябвало и ще трябва да защитава избора си да бъде верен на Истината, Която е Сам Христос.

Колкото и да сме малодушни, колкото и да сме податливи на зависимост от силни личности, колкото и да сме склонни към земни привързаности, никой не би следвало да жертва или отдава на друг дадената му от Бога свобода да прави по съвест самостоятелен духовно-нравствен избор. Ако дори за това ни сполети несгода или страдание, те ще бъдат благотворни за нас, ако запазим вярата, доверието, надеждата си в Христа.

Ние прославяме воина свети Георги. Но ние не прославяме църковно воинското звание само по себе си. Заради естеството на служението си воините могат да развият у себе си както добродетели, така, за съжаление, често и пороци, за които свидетелства историята, за които свидетелства и днешният ден. Ние прославяме свети Георги като воин на Небесния Цар. Често в Свещеното Писание и в светоотеческата литература духовният живот се оприличава на война, на борба „против поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12). Тази аналогия е съвсем удачна. По време на сражение доблестният воин се сражава с противника си непоколебимо, постоянно, твърдо, с умение и разум. Подобно и воинът Христов води духовна борба непоколебимо, постоянно, твърдо, с разум и трезвост. Ако ние ту се сражаваме с невидимия враг, ту отпускаме щита и меча си поради леност и малодушие, ту попадаме в засада, прелъстени от предлаганите от врага душевни и телесни наслади, душата ни ще получи дълбоки и трудно заздравяващи рани. Някой ще каже, че ние сме обикновени хора, не можем постоянно да живеем в крайно напрежение, за каквото сега ни говорите, имаме нужда да се отпуснем, нима не можем да се утешаваме с житейски радости? Ще използвам отново сравнение с военното дело. Нашата война е война за цял живот. Тя е поредица от военни успехи и уви, от поражения. По време на война воините воюват в участъци от фронта с различно натоварване – някои са в нападение, други в отбрана, някои в резерв, други в тил. Най-позорното за един воин е да премине на страната на врага. Така е и в духовния ни живот. Естествено е да си дадем почивка, да се ободрим с невинни радости. Но от опит знаем, че сме склонни да се увличаме дотам, че нерядко преминаваме отвъд „фронтовата линия“, даваме воля на греховните си склонности и се оказваме в плен на греха. „Фронтовата линия“, разделяща допустимото от недопустимото, се чертае от съвестта ни. Ако постоянно притичваме ту от едната, ту от другата страна, съвестта ни ще замлъкне и нейното място ще заемат лъжата и лукавството.

Божиите заповеди са еднакви за всеки един човек, едни и същи са както за монасите, както за клириците, така и за всеки един християнин. Всеки един от нас е призован към съвършенство (срв. Мат. 5:48). Бог простира любящата Си ръка към всеки. Бог е готов да подкрепи и поведе към святост всеки, който откликва на Неговата грижа и любов. Ако сме топлохладни, повърхностни, небрежни, нека си го признаем. Ако въпреки всичко обичаме Бога, това признание ще направи сърцето ни по-смирено, по-скромно, а смирението е естественото, здравото състояние на душата ни. Събуди ли се в нас смирение, то ще ни подтикне към съкрушение и покаяние. Събуди ли се в нас покаянието, то ще привлече Божията благодат към нас. А съгрее ли се душата ни с Божията благодат, тя сама ще се отвръща от греха и постепенно ще става по-твърда в решимостта си за вярност към Бога. А бъдем ли твърди в решимостта си за вярност към Бога, ще се оприличим в нашата мяра на нашия закрилник, светия славен и добропобеден великомъченик Георги.

Свети Георги извървява приживе своя път, водейки безчислени духовни сражения с невидимия враг на нашето спасение. Венецът на тази борба е мъченическата му смърт, с която той удържа над него славна победа. И сега свети Георги духовно непрестанно побеждава, укрепявайки всеки, който се обръща към него за помощ в своята лична духовна борба. По неговите молитви и по молитвите на цялото воинство на непоколебими Христови свидетели и славни победители да ни научи Бог как правилно да воюваме срещу невидимите врагове на нашето спасение, да ни помилва и спаси, та и ние заедно с тях непрестанно да славим в Троица покланяемия Бог, Отец и Син и Дух Свети, на Когото подобава слава, чест и благодарение, сега и всякога и във вечни векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим

---