В името на Отца и Сина и Светия Дух.

„Бе изпратен от небесата архангел Гавриил да благовести на Девата, че ще зачене и като дойде в Назарет размисляше в себе си, удивлявайки се на чудото: О, как така Непостижимият във Висините се ражда от Дева! [Как] Този, Чийто престол е на Небесата и на Когото земята е подножие се вмества в девическа утроба! Този, към Когото не могат да погледнат шестокрилите [серафими] и многоочитите [херувими] чрез единствена дума благоизволява да се въплъти от тази Дева. Понеже Той е истинното Божие Слово. Защо още стоя и не казвам на Девицата: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Теб. Радвай се чиста Дево! Радвай се Невесто, непознала брак! Радвай се Майко на Живота, благословен е Плодът на Твоята утроба!“.
Служба на Благовещение, стихира на „Слава и ныне“ на „Господи воззвах“.

Бог, в цялата си пълнота, се вмества телесно в девическа утроба по благоволението на Отца и чрез действието на Светия Дух. Чудо непостижимо и за най-висшите чинове на светите безплътни небесни сили. Никой сътворен ум не може да проумее Божието снисхождение, Божието самоумаляване, Божията саможертва, Божието смирение, Божията любов. Съвършеното Божие самопонизяване среща съвършеното човешко възхождане в достъпните за човека висини на добродетелността, каквато Бог е намерил у Пречистата и Пренепорочна Девица Мариам.

Пребъдвайки в сияйния образ на славата Си, на славата, която човешкото естество не може да понесе, Бог Син възприема най-смирено природата на човек, който има да се роди. Бог, Който обхваща в Себе Си всичко се вмества в девическата утроба на Пречистата.

Божията всемогъща воля среща всесмирената човешка воля на Пречистата Дева без ни най-малко да накърнява свободата ѝ доброволно да послужи в послушание на предвечния съвет на Пресветата Троица като Майка на Богочовека Христос. Светостта е чужда на насилието над нравствения избор. Душата е Божие творение, Бог ѝ разкрива колко е благо да Му бъде вярна, но Бог не я принуждава към вярност. Със сила можем да се опълчим срещу неправдата, но с насилие не можем да доведем душа при Бога. Онова, което може да привлече душата към Бога е благоуханието на светостта, благоуханието на смирението, на кротостта, на правдата, на милостта, на целомъдрието.

Бог Слово се въплъщава от най-целомъдреното по тяло и ум човешко същество и става истински Човек, оставайки истински Бог. Целомъдрието и смирението на девицата Мариам са дверите на Боговъплъщението. Да, целомъдрието е свято, то е присъщо на небожителите, но защо ние, телесните хора имаме нужда от него, какво е значението му за духовния ни живот? Целомъдрието е естественото състояние на човешкото естество преди грехопадението, състояние на духовна и телесна цялостност, на пълнота на богообщението. Онези, които упорито се борят за чистота на плътта и на ума, започват да разкриват в себе си получената в Кръщението и Миропомазването благодат, присъща на първосъздадения човек преди грехопадението.

Постното време е време на въздържание, време за обезсилване не само на телесните похоти, но и на всички греховни влечения и страсти, време за оживяване на духа. То е благоприятно за придобиването на светото целомъдрие. Не случайно първата добродетел, за която молим в молитвата на св. Ефрем Сирин е именно целомъдрието. Греховете срещу тази добродетел нанасят дълбока рана в душата на човека, но знаем, че тази рана, макар и смъртоносна, има лечение и това лечение е истинското покаяние, по примера на съименницата на Божията Майка, света Мария Египетска, чиято памет и чийто покаен подвиг почетохме при четенето на Великия покаен канон в понеделник, ще почетем още веднъж в идващата неделя, неделята на света Мария Египетска. Покаянието, когато то е толкова дълбоко, че е способно да измени ума, може да възвърне погубеното, да възстанови невиността на порочния и да даде живот на погиналия.

Пречистата Дева Мария в любовта и верността си към Бога е приела в деня на Благовещението да бъде Негова Майка. Бидейки най-чистото човешко същество, тя е по-досточтима от херувимите и по-славна без сравнение от серафимите. Но Божията Майка, по дадената ѝ благодат е и майка и закрилница на всички нас. С любовта и милостта си, тя кротко, търпеливо учи всеки един от нас на вярност и любов към Бога. Да я помолим да се застъпи за нас, да ни посети с майчинската си любов, та да дойдем на себе си, да изоставим обичайната си склонност към греха и сега, по време на Великия пост, да откликнем на Божия призив към смирение, покаяние и любов, да дадем съгласието си с ум и сърце да бъдем Божии раби, за да се изпълни над нас Божията воля за спасение на душите ни и за вечен живот в несвършващата Пасха в Царството на Отца и Сина и Светия Дух, Едната Света, Безначална и Неразделима Троица, на Която подобава слава, чест и поклонение сега и винаги и във вечни векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим

---