Слово в Неделя Кръстопоклонна

Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“ на 27 март (14 март ст. ст.) 2022 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

„Вие, които сте се просветили с пост, дойдете да се поклоним с радост и страх пред Кръста, зовейки с вяра: радвай се честни Кръсте, който си твърдина на света.“
Цветен Триод, Неделя трета на Великия пост. Първа стихира на „Господи воззвах“ на малката вечерня.

Химнотворческата прослава на Честния Кръст, която Църквата възнася по време на бдението за този празник, ни въвежда в изобилието на смисли както на днешното тържество, така и на целия ни духовен живот в Христа. Онези, които са се потрудили по време на бдението да нахранят душата си с тези богослужебни молитви, са укрепили сърцата си, ободрили са умовете си за тежкия, но и радостен постен подвиг. Църквата е отредила в средата на Великия пост, в третия неделен ден от началото му, да славим Христовия Кръст, да му отдаваме подобаващо поклонение и да молим Спасителя да ни огради с неговата сила. В една от стихирите на „Господи воззвах“ пеем: „Кръсте Господен, дай въздаяние на твоите раби, които пребъдват във въздържание“.

В какво се изразява силата на Кръста Христов? Чрез кръстната Си смърт и преславното Си Възкресение нашият Господ и Спасител съкруши властта на ада, отне силата на дявола и ни даде оръжие – Своя драгоценен Кръст, чието благодатно действие ни огражда от демоните и ни помага да побеждаваме страстите в себе си. В кратките текстове след трета песен на празничния канон, наричани седални, четем: „Твоят Кръст, Господи, се освети: защото чрез него се дава изцеление на обзетите от греховна немощ. Чрез него се покланяме на Теб, помилвай ни“. И също: „Днес се изпълни пророческото слово: ето, покланяме се на мястото, на което стояха нозете Ти, Господи, и като вкусихме от Дървото на спасението, получихме освобождение от греховните страсти“.

Службата на Кръстопоклонна неделя е по-скоро благодарствено-хвалебна, отколкото покайна. Хвалебна, понеже онези, които се подвизават в пост, успешно побеждават страстите. Благодарствена, понеже с благодатта на Кръста се дарява победа над враговете на душата ни и вечен живот.

Във втория тропар на пета песен от канона се казва: „Нека ние, които сме се очистили с въздържание, да пристъпим с хваление и топло да целунем всесвятото Дърво, на което поради милосърдието Си разпънатият Христос спаси света“.

В какво се състои постният подвиг, та онези, които го преминават, се удостояват с толкова големи духовни блага? С постния подвиг се подвизават онези, които по думите на свети апостол Павел в посланието му до галатяни, бидейки Христови, „разпнали са плътта си със страстите и похотите“ (Гал. 5:24) и още: „а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света“ (Гал. 6:14). За да се удостоим с благодатта на Кръста, с победа над невидимите врагове на спасението ни, потребно е първо самите ние да разпънем плътта си със страстите и похотите, да разпънем света за себе си и себе си за света. Какво означава „да се разпънем“? Разпъваме се, когато с въздържание обезсилваме влечението си към греха; разпъваме се, когато умъртвяваме чрез съзнателна борба вкоренилите се в нас похоти и страсти. Разпъваме света за себе си, като избягваме и се ограничаваме от онова от света, което сластолюбиво обичаме и с което светът ни увлича в мрежите на суетата, лъжата и похотите. Разпъваме себе си за света, когато с Божията помощ кастрим и сечем дървото на гордостта, което израства от себелюбието ни. Не само като брулим листата му или откършваме по някой клон, а като го режем от корен чрез немечтателно, същинско, действено покаяние.

Целият Постен Триод е изпълнен с църковно-песенни творби, зовящи към милост, състрадание и дейно милосърдие. Всеки ден покайните богослужебни текстове са преплетени с призив да се утешават немощните, да се хранят гладните, да се обличат голите, да се облекчават страданията на болните. И ако християнинът пренебрегва милосърдието, постният му подвиг, макар и усърден, може да остане себичен и безплоден. Чрез постния подвиг душата ни се отрезвява и става способна отново да чува чрез съвестта си Божия глас. Душата ни става усетлива за нашата собствена неправда както към Бога, както към собствената ни душа, така и към ближния. Това е първата стъпка, с която започва да се изгражда цялостно християнско съзнание, чрез която придобиваме целомъдрен ум. А целомъдреният ум придава цялост и яснота на вътрешния ни взор, самият той се изпълва с молитвена бодрост, с духовна трезвост. Целомъдреният ум жадува за единение с Бога, целомъдреният ум прави възможно общностното, съборното единение с ближните чрез единение в Бога с помощта на милосърдието и молитвата.

Постният подвиг за всички нас е подвиг на кръстопоклонението, подвиг на разпятието. Онези, които се подвизават с този добър подвиг, се удостояват да вкусят и радостта на Христовото Възкресение. Великият преподобен отец Теодор Студит, авторът на канона на днешния празник, е поставил пасхалните ирмоси „Воскресения день, просветимся людие...“ в началото на всяка песен на канона, а първите тропари на всяка от песните ликуващо възпяват предстоящата Христова Пасха. Например в началото на пета песен четем: „Ти, Който си незалязваща Светлина, възсия от гроба, озарявайки света с нетление. Понеже си милосърден, Ти прогони мъката на смъртта от краищата на земята“.

Да молим нашия Господ и Спасител да ни укрепи и научи как да преминем попрището на Великия пост с духовна полза, да получим благодатта на кръстоносенето и разпятието, за да възсияе за нас радостта на светозарната Христова Пасха в този век и да бъде тя безспирна и съвършена в бъдещия, в който и ние да се удостоим неспирно да славим безначалния Отец, с Единородния Негов Син и с Пресветия и Животворящ Негов Дух, сега и винаги и във вечните векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим