Слово, произнесено на опелото на четец Кирил Чакъров

Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“ на 1 ноември (19 октомври ст. ст.) 2021 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Възлюбени в Господа братя и сестри!

Чувствам се неловко да говоря за човек, когото познавам отдавна, който е по-възрастен от мен, към когото изпитвам чувство на уважение и почит. Но заради любовта си в Христа към новопреставения наш брат ще споделя впечатления, които е оставило у мен общуването с него през годините.

Познавам четец Кирил от времето, когато той бе основен строител и ръководител на строежа на Катедралния ни храм. Бях на осемнадесет, а той бе два пъти по-възрастен от мен. Работил съм с него по храмовите строежи, после сме работили по богослужебни въпроси и мисля, че със своя пример той бе един от онези, от които съм се учил на християнство. Знаете, че в Църквата е прието единствено архиереите и клириците да учат със слово на вяра и благочестие. Но четец Кирил бе един от малцината, които имаха способността с мълчаливия си пример да учат как се живее за Христа.

Какъв бе примерът му? Неговите дела, животът му ме учеха как да посвещавам себе си, силите си, способностите си на Господа и делото на Църквата без остатък. Учеха ме на самовзискателност и отговорност. В примера му видях как заради Бога човек не се бои да избере тежък живот, пълен с изнурителен труд и изпитания, да пренебрегне тягата към покой, уют, престиж, защото тя пречи на Божието дело, пречи на градежа на душата. Примерът на четец Кирил ми показа как може да се живее непретенциозно, без лекомислие, без показност. Този пример ме учеше да не търся своето „аз“ в одобрението на другите, а да го търся в Бога и в съвестта си. В примера на четец Кирил видях свободата на Божия раб. Свободата да бъдеш искрен с околните, свободата да бъдеш честен спрямо себе си.

Построените от него храмове остават с нас и ще бъдат свидетели за трудовете и любовта му към Бога дълги години след кончината му. С нас – хората, които го познавахме отблизо, ще остане и онова, което сме успели да усвоим от неговия жив пример.

Четец Кирил бе един от малкото, които истински посветиха живота си на Църквата и избраха за себе си тежкия, стръмния, трънливия път. От деня на земната му кончина, в нашия катедрален храм, в храмовете, които той бе градил със сърцето си и с ръцете си, на заупокойното прошение на всяка ектения на усърдното моление ще се възглася: „Еще молимся о блаженных и приснопамятных создателех святаго храма сего“. Всички ние вече се молим да бъде вечен споменът за него, молим се за упокоението му заедно с ликовете на светците, които бяха негови истински приятели още докато живееше тук, на земята. Да приеме Бог душата на нашия обичен брат в Своите обятия, да прости волните му и неволни съгрешения и да я всели в обителите на праведните, където няма нито болест, нито печал, нито въздишка, но безкраен живот. Амин!

† Созополски епископ Серафим