Слово, произнесено на опелото на четец Алексий Давидов

Възлюбени в Христа братя и сестри!

Д нес ние се разделяме физически с обичния ни четец Алексий. На свой ред той премина през дверите на смъртта.
Човешкият опит установява, че смъртта се загнездва в телата ни от момента на зачатието. Ние живеем в крехко равновесие на везните между живота и смъртта, което се наблюдава в телата ни на клетъчно ниво. Когато растем, надделява животът, а когато стареем – надделява смъртта.

Подобно е и в духовния живот. Животът на християните винаги е на везните между духовната смърт и духовното оживяване и живеене в Христос чрез благодатта на Светия Дух. Ние стоим пред избор дали да следваме пътя на греха, или пътя на живота. Когато се отдаваме на греха, надделява духовната смърт, а когато се борим да бъдем верни на Спасителя, когато жадуваме за истинско покаяние, когато се каем с дух и истина, надделява духовният живот.

Ние, християните, вярваме, че след Христовата смърт и Христовото възкресение телесната смърт на тия, които са Христови, не е следствие и знак за отделянето на човека от Бога поради греха. Тези, които са в Христос и Той в тях, са приели от Него власт да преобразят своето страдание и смърт, да победят със смъртта си смъртта, да преминат от смърт към живот.

Бог знае дълбините на душата, но това, което Той ни сподоби да усетим и научим при общуването ни с четец Алексий не може да ни остави равнодушни.

Какво усетихме от общуването си с него – усетихме топлота, мекота, добронамереност, състрадание и грижа. Усетихме благородство, деликатност и светла сърдечност. Възможно е това да са природни качества, но знаем, че Бог преобразява душите на тези, които се стремят към вярност, и ги надарява с проблясъци от святост, която озарява общуващите с тях с благодатен мир и утешение.

Какво научихме от четец Алексий? По призвание той бе преподавател. Съставяше прекрасни, поучителни, духовно дълбоки четива, които той четеше по време на причастяването на духовенството. Той четеше от Свещеното писание и от литургичните текстове по време на богослужение. Всичко това бе назидателно за всички богомолци. Но какво бе особено поучително за нас, които общувахме с него по-често? Ще спомена само две неща, които ми правеха силно впечатление. Четец Алексий бе споходен от тежък телесен недъг, който често правеше живота му по човешки нетърпим. И в непоносимите изпитания четец Алексий имаше мъжеството да остане благодушен, без да загуби вярата си, че всички несгоди Бог изпраща за полза на душата ни. И той благодареше на Бог за това.

Правеше ми често впечатление мъжеството, с което той прощаваше и оставаше великодушен, и прилежното му, искрено и чистосърдечно съкрушение и покаяние за своите слабости и душевни недъзи. Знаем, че покаянието е най-трудният и ценен духовен подвиг.

Тези щрихи от духовния му лик, които съм бил способен да уловя, разкриват решимост и старание за вярност на Христа. Старанието за вярност ражда духовен интерес и желание на душата за общение с Христа и Неговите светии. Няколко часа преди кончината си, четец Алексий ми изпрати няколко материала с духовно съдържание, като последните бяха редки видеозаписи на св. Йоан Шанхайски. Около час преди кончината си, на път за болницата, той ми сподели по телефона, че тези материали са му били направили силно впечатление и много е искал да ги сподели с мен. Очевидно преди кончината си той се е намирал под живото духовно впечатление от досега си със светостта.

Благодарен съм на четец Алексий за всичко, което усетих и научих от него и то не ме оставя равнодушен и безнадежден за вечната му съдба. Надявам се на милостта на Господа Иисуса Христа, по молитвите на Пресвета Богородица и светиите, които той обичаше още тук на земята. Да упокои Господ своя верен раб и да го всели там, където няма болест, ни мъка, ни въздишка, но вечен живот. Амин!

† Созополски епископ Серафим