Всички познавахме Краси. Нима е възможно да не познаваш човека, участвал в строителството на почти всички храмове в нашата общност? Първо на Катедралния храм, а после, воден от вътрешна потребност, просто тичаше към всеки новостроящ се храм, за да откликне на призива, звучащ в сърцето. Трудеше се на всички равнища, във всички етапи на строежите – от талантлив строителен инженер до неуморим опитен работник.

Той много дълбоко чувстваше предназначението на храма като място за богослужение и молитвен дом и гореше в желанието да участва в богослужението. Това желание съвсем естествено го доведе до приемането на пострижение за четец. То доведе четец Кирил заедно със семейството му отново в родната му София, тъй като в Катедралния храм е възможно ежедневно да участваш в богослужението. И той му се посвети в пълна мяра. Въпреки тежката работа, с която изработваше необходимото за издръжката на семейството си, той искаше да бъде и беше почти постоянно в храма, извършвайки служението си на четец.

Желанието му за по-пълноценно участие в църковните служби го подбуди да започне внимателно да изучава богослужебния устав. Съвсем естествено след кончината на Мария Рашева четец Кирил прие длъжността на уставчик и изготвяше необходимите богослужебни указания, а също помагаше на клиросните четци и певци при подготовката им за участие в богослужението.

Да. Ние познавахме четец Кирил, но колко добре го познавахме? Човек вижда у своя брат себе си, а това означава, че вижда и своята греховна обремененост. А и неговата вътрешна съсредоточеност и свенливост малко позволяваха да го разкрием. Не защото той поставяше бариери, а защото заразеното от лукавство око трудно може да разпознае доброто. И само понякога, когато той доверчиво, но в същото време стеснително и пестеливо споделяше, неговият скрит човек на сърцето се разкриваше и свидетелстваше, че лукавството трудно ще намери нещо свое у него.

Бог отреди в последните години четец Кирил да се грижи за болната си съпруга и това го отдели от богослужението. Но той с благодарност носеше кръста си. Накрая Господ сне този кръст, за да възложи последния – на тежката болест, която го отведе отвъд.

Надяваме се и вярваме, че спокойно е било отхождането на четец Кирил. Защото с добрия подвиг се подвизаваше, пътя свърши, вярата опази (срв. 2 Тим. 4:7). Господи, зачети трудовете на нашия скъп събрат! Прости волните му и неволни съгрешения и му възложи венеца на правдата… и не само на него, но и на всички, които са възлюбили Твоето явяване (срв. 2 Тим. 4:8)! И научи ни, Господи, как да възлюбим Твоето явяване!

Опелото ще бъде отслужено в понеделник, 1 ноември, от 12:00 ч. в катедралния храм „Успение на Пресвета Богородица“.

Погребението ще се извърши в 14:00 ч., в гробищния парк „Бояна“.

От Църковното настоятелство
на катедралния храм „Успение Богородично“