В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Днес, възлюбени в Господа братя и сестри, възпоменаваме Господнето славно Преображение на планината Тавор, където Богочовекът Иисус Христос дава възможност на трима от учениците Си – апостолите Петър, Яков и Йоан, да видят, доколкото са в състояние да възприемат и понесат, Неговата Божествена предвечна слава, славата на Единородния Син на Бог Отец.

Планината Тавор се намира в Галилея, недалеч от град Назарет. Според евангелското повествование след Своето Преображение Господ заедно с учениците Си преминава за последен път от Галилея в юдейските предели, за да влезе със слава в Йерусалим и да приеме драговолни разпятие и смърт. В евангелското четиво, което чухме вчера по време на празничното бдение, свети евангелист Лука повествува, че явилите се при Преображението на Господа Моисей и Илия беседвали с Него за предстоящата Му кончина в Йерусалим. Преображението хронологично предхожда Господните страдания, смърт и възкресение. Защо тогава не го празнуваме преди Вход Господен в Йерусалим и Великата седмица? Защото това би се случило по време на Великия пост и Църквата е преценила, че тържествеността на празника Преображение не съответства на покайното великопостно настроение. Но защо тогава празнуваме празника сега, през август? Защото Църквата е свързала празника Преображение с друг празник, на който възпоменаваме Господните разпятие, страдание и смърт – свързала го е с празника Въздвижение (т.е. въздигане) на Честния Кръст. Празникът Преображение се празнува точно четиридесет дни преди Кръстовден.

В своето славно Преображение Господ открива пред учениците Си нетварната светлина на Своето Божество дотолкова, доколкото им е било дадено да я възприемат с духовния си взор. На Тавор Господ дава на учениците си да възприемат с цялото си същество в достъпната за тях мяра и славата и преобразяващата сила на Своите нетварни действия, или благодат. Благодат, която издига човека над собствената му ограниченост; благодат, в чиято светлина апостолите виждат всичко в светлина; благодат, чиято пълнота е бил призван да разкрие в себе си първосъздаденият Адам.

Да си припомним думите на св. апостол Петър, изречени на Таворската планина: „Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия“ (Лука 9:33).

В Своето Преображение Господ ни дава познание за три сенника, в които душите ни могат да останат неотлъчно при славата на Божията благодат. Първият е сенникът на смирението. Смирението е Божие свойство, присъщо в пълнота единствено на Него. Смирението е липса на гордост, да си смирен в Христос означава да си непричастен, неподвластен на демонските действия. Както знаем, Бог Слово е безначална Ипостас на Света Троица, Той е Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен. А като въплътен Бог, като Богочовек, нашият Господ Иисус Христос е живял на земята в образа на смирен раб, готвещ се да отдаде драговолно Самия Себе Си в ръцете на демоно-човешката злоба, на поругание, заплюване, бичуване, несправедливо осъждане и кръстна смърт. Победилият смъртта Богочовек възвисява човешката природа до престола на единосъщната Троица, дава възможност на човека по пътя на светото смирение и на другите светоевангелски добродетели да стане бог по благодат.

Вторият сенник е сенникът на послушанието. Спасителят беседва на планината Тавор с пророците Моисей и Илия за предстоящата Си кръстна смърт. По думите на апостол Павел, Той „смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна“ (Фил. 2:8). Бе послушен на Бог Отец. „Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име“ (Фил. 2:9). Осенени от светъл облак, покрил върха на Тавор, апостолите Петър, Яков и Йоан чуват повелята на Бог Отец: „Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте“ (Лука 9:35). Както Бог Син е послушен на Бог Отец, така и Бог Отец повелява на апостолите, а чрез тях – и на всички човеци да бъдат послушни на възлюбилия ги докрай Христос Господ. В какво да Му бъдем послушни?

Спасителят ни е оставил Своя пример, Своето учение, Своята Църква, а в сърцата на всички нас – Своя глас – гласа на съвестта. Към тях ние сме призвани да бъдем послушни. Послушанието е съзнателен, действен, волеви акт на смирение. Чрез послушание, в преданост на Бога, ние преодоляваме заблудите на нашите склонни към падение разум и воля. Следователно послушанието се осъществява не толкова чрез силата на разсъдъка, не толкова чрез силата на волята, а главно чрез действеността на смирението. Прието е послушанието да се схваща единствено като монашеска добродетел. Не, всички ние сме призовани към послушание и без послушание не е възможен автентичен духовен живот, живот в Христос чрез благодатното действие на Светия Дух.

Заповедта за послушание е мъчна както за разбиране, така и за изпълнение. Но за напътствие и утешение Господ ни дава третия сенник – сенника на любовта. Без любовта не са възможни нито смирението, нито послушанието. Преображението Господне ознаменува началото на Господния път към страдания и кръстна смърт. А кръстната смърт е част от предвечния съвет на Пресветата Троица, съвета на любовта, любовта, която е в основата както на отношението между Лицата на Триединия Бог, така и на отношението Му към сътворения от Него свят. „Бог е любов“ (1 Йоан 4:16), а Богочовекът Христос е въплътената Любов, страдащата Любов, разпънатата Любов, вечно тържествуващата Любов. Тази Любов кротко се обръща към падналите ничком от страх ученици с думите: „Станете, не бойте се“ (Мат. 17:7). Отнесено към човека, Христовата любов, любовта, която Спасителят ни завеща да носим в сърцата си, не е възможна без смирение, без покаяние и без послушание. Любовта е венецът на добродетелите, увенчаващ онези, чиито ум и действия са преобразени от действено смирение, от свята борба за послушание, което разтваря сърцето за лечебното действие на благодатта. Това е посоката на всички, които вървят по пътя на спасението.

Да ни удостои Господ да извървим с вяра, покаяние и упование пътя на духовното странстване под сенниците на смирението, послушанието и любовта, за да пребъдваме неразлъчно с Господа на Славата, възхваляван от ветхозаветните пророци Моисей и Илия, от светите апостоли Петър, Яков и Йоан, от целия апостолски сонм и от всички светии, угодили Му отвека, сега и всякога и във вечни векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим

---