В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Днес, възлюбени братя и сестри, светата Църква чества паметта на светите славни всехвални първовърховни апостоли Петър и Павел. Днес светата Църква слави най-великите човеци след Божията Майка и светия Кръстител Господен Йоан. Днес ние възпяваме онези, които със съдействието на Божията благодат най-много са се потрудили, най-много са пострадали, претърпели са най-много изпитания, мъки и скърби за разпространението и утвърждаването на Христовата Църква на земята. Делото на благовестието им е завещано от Самия Спасител, то е дело и на техния живот, и на тяхната смърт. Богоносното слово на двамата първовърховни апостоли, тяхната чудотворна вяра, техните търпение и любов разтърсват из основи овехтелия градеж на езическия свят и стават градиво за Църквата, основана върху крайъгълния камък – Богочовека Христос.

Църквата е богочовешки организъм. Бог Син, Второто лице на Светата Троица е неин Глава. В Църквата се съединява „всичко небесно и земно“ (Еф. 1:10), т.е. в един вечно жив организъм в Христа се съединяват всички ангелски същества и всички хора. В Църквата и чрез Църквата ние получаваме възможност за общение с живия Бог. Като Бог, Христос изпълва „всичко във всички“, а като Човек и вечен Архиерей дава на хората възможността да живеят в тази пълнота посредством светите Тайнства и светоевангелските добродетели. В Църквата Бог ни благославя със всяко духовно благословение (виж Еф. 1:3). В нея Той ни дарява всички благодатни средства за свят и непорочен живот. Църквата е предверие на Небесното царство, което ще се разкрие в цялата си пълнота в бъдещия живот.

Църквата възраства количествено, когато чрез Кръщението в нея влизат нови членове, но в същото време Тя възраства когато всеки жив Неин член се труди в един или друг евангелски подвиг. С нашия растеж във вярата, покаянието, молитвата, смирението, любовта, милосърдието, расте и църковното богочовешко тяло. Ако се вгражда в тялото Христово, ако дейно възраства във вярата, човекът може да достигне до познаването на Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство, както свидетелства свети апостол Павел (виж Еф. 4:13). Жив пример за това познание, за тази възраст на Христовото съвършенство са вярата, животът, разумът и духът на светците, на Христовите приятели. Те са плодовете на Църквата, славата на Църквата, защото, пак по думите на същия апостол, целта на Църквата е да представи всеки човек съвършен в Иисуса Христа (1 Кол. 1:28). Ето към какво сме призвани като членове на Църквата, ето какво би следвало да заквасва в дълбочина ума и сърцето ни, мислите и чувствата ни, желанията и стремежите, думите и поведението ни. Ето какво би било естествено като разбиране и усет за целта на живота ни като християни.

Служението на светата Христова Църква е дело и на живота, и на смъртта на светите апостоли Петър и Павел. Впрочем то е дело и на живота, и на смъртта на останалите свети апостоли, на всички светци и на всички човеци, спасяващи се в нейното лоно. Служението на Църквата е дело на всеки неин член, било като клирик, било като мирянин. Служение с душа и тяло, с дух и истина, със смирение и любов.

Ето към какво служение е призван всеки един член на Христовата Църква. Осъзнаваме ли, усещаме ли това призвание? Даваме ли си сметка дали помагаме на ближните си по пътя на спасението в Църквата, или, напротив, препъваме ги? Готови ли сме да послужим, или очакваме първо на нас да ни послужат? Готови ли сме да дадем, или преди всичко гледаме какво можем да получим?

Човеколюбивият наш Спасител, главата на Църквата, дарява всички благодатни възможности за спасение. От нас зависи дали ще се възползваме от тях. Който се стреми да служи, да дава, който избира да бъде жив член на Църквата, той става все по-богат с бедността Христова, с благодатните дарове на Триединия Бог. Който очаква в Църквата изгоди според мерките на този свят, той живее в противоречие със своето призвание и делото на Църквата не е дело на живота му. Да молим светите първовърховни апостоли Петър и Павел да ни помагат с дадената им от Бога благодат, та, макар и слаби, неразумни, недостойни, да станем осъзнати, живи и верни членове на пресвятата, пречиста, благодатна, Богочовешка, света, съборна и Апостолска Христова Църква – за наше спасение и за спасението на всички наши братя и сестри в Христа. Амин!

† Созополски епископ Серафим

---