Обични в Господа братя и сестри,

Тази година паметта на светител Серафим, Софийски чудотворец, се пада в седмицата след неделята, в която светата Църква ни припомня Христовата притча за митаря и фарисея. Всички знаем нейното съдържание и смисъл. Наред с целомъдрието и любовта, кротостта и смирението са отличителни добродетели на светител Серафим.

Какво е смирение? В Речника на българския език значението на думата смирение е определено като отсъствие на гордост. Това определение напълно съответства на християнското разбиране на смирението. Св. апостол Петър в първото си послание противопоставя гордостта и смирението с думите: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат.“ (1 Петър 5:5).

Православният християнин вижда началото и основата на смирението в крайното смирение на Спасителя, Който от любов към падналия човешки род, понизи Себе Си до краен предел, прие нашата разранена от греха природа, но без самия грях и стана човек. В лицето на Господ Иисус Христос смирението става богочовешко качество, богочовешка добродетел. Така че християнското смирение не е обикновено морално качество, а свята добродетел, чиято сърцевина е Божията благодат. Обратно, гордостта, като противоположна на смирението, има за свой източник княза на тъмнината. По съществото си тя е зла сила, която отделя човека от Бога и дори го противопоставя на Бога. Гордостта е корен и източник на нашата греховност. Единствено безкрайното смирение на Бога на ведно с безкрайната Му любов към нас сломява гордостта на демоните и ни дава възможност да бъдем участници в тази победа.

Мястото на сблъсъка между Божията сила – смирението и на силата на княза на тъмнината – гордостта, е сърцето на всеки един от нас. От нас зависи на чия страна ще застанем.

Как ние, които сме горди, да придобием смирение? Смирението се ражда, когато човек започва да осъзнава висотата на светостта, към която всеблагият Бог го е призовал, и в същото време започва да усеща низостта на греховните наклонности в себе си, да чувства колко е податлив към тях. Обърнете внимание: истинското смирение се поражда от съчетанието на тези две действия. Без усета за призванието към живот в Христа, без упованието на Божията любов и грижа, единствено с остро чувство за собствено нищожество, душата помръква в безнадеждност. Както злакът не може да живее без слънце, така и смирението е неотделимо от топлината на вярата, доверието и особено любовта. Само смиреният може да ни разкрие красотата и силата на смирението. Както е известно, има християнски семейства и манастири, където преобладава духът на авторитарната наказателна дисциплина, който не прави разлика между смирение, от една страна, и външно подчинение и вътрешна зависимост, от друга. Но има и противоположна крайност: без покайния усет за своята немощ и нечистота поради греха , душата може да възприеме сантименталността за любов и да се отклони от правилното отношение към Бога, към себе си и към ближните. Така в християнско семейство или в манастир, без строгостта и справедливостта на любящите родители съответно на любящите духовен отец или духовна майка, смирение също трудно може да се възпита.

Да се върнем отново към темата, на която е посветена тази богослужебна седмица, и да видим в примера на евангелския фарисей какво прогонва от нас смирението? Това не са смъртните грехове - блуд, убийство, кражба, след извършването на които човек може да принесе най-дълбоко покаяние. Обикновено това са наши недостатъци, към които сме привикнали. Които са банализирани в съзнанието ни и съвестта ни не е чувствителна към тях. Става дума за множество малки издънки, които хранят корена на гордостта, впил се дълбоко в нас. Това са самоувереността, себехаресването, неговата производна самооправдаването и презрението към ближния. За жалост ние се примиряваме с тези врагове на смирението и не му позволяваме да пусне по дълбоки корени в нас.

За наша утеха и помощ в стремежа ни да разтворим сърцата си за смирението имаме благодатен ръководител – обичният ни светител Серафим, земен ангел на целомъдрието, кротостта, смирението, любовта. С тях е озарявал онези, които са го познавали и обичали. В същото време светител Серафим е бил както твърд и решителен в защитата на православната вяра, така и бащински взискателен, когато е учел духовните си чада на борба със страстите.

Какви наставления за смирението ни е оставил светител Серафим? Нека заедно си припомним неговите думи:

„Да се смирим под крепката Божия десница, и Господ не ще се забави да ни зарадва. Най-главното за спасението са кротостта и смирението.

Повече от всичко ние трябва да се стремим да придобием най-висшия дар на Светия Дух – съвършената християнска любов и кротост. Светите отци учат, че под съвършена любов трябва да разбираме кротостта, т.е. кроткото приемане на нанасяните ни обиди. Защото Господ изисква от нас да имаме истинска любов към нашите врагове (Мат. 5:44), към тези, които ни обиждат. Господ иска да им прощаваме от цялото си сърце.

Наистина, не е трудно да имаме смирение в смисъл да съзнаваме собствената си греховност. Не е трудно да се смиряваме и пред Бога, съзнавайки всички свои немощи и цялото си нищожество. Но много трудно е да се смиряваме пред ближните си. За това пречи нашето съзнание за въображаемото ни превъзходство над тях, защото ние се смятаме за по-добри от другите, дори когато имаме много големи недостатъци. Тези недостатъци обаче ние винаги оправдаваме, винаги сме склонни да ги омаловажим. Затова пък рядко се случва да извиняваме недостатъците на своите ближни. Почти винаги ние ги обвиняваме и осъждаме даже за грехове, които те нямат и които съществуват само в нашето греховно и гордо въображение.

Ние се смиряваме пред ближните си, когато не ги осъждаме.

Защото любовта се изразява в това – взаимно и снизходително да участваме в понасянето на теготите, т.е. недостатъците на нашите ближни.

Някой може да каже: "Как да придобием тази кротост, тази съвършена любов, когато сме така слаби, така немощни и със своите сили нищо добро не можем да сторим?" Да, ние сме немощни и слаби, но в нас е всесилната благодат на Светия Дух, която и невъзможното прави възможно и постижимо.

Кротостта се изразява най-напред в мълчание на устата, когато ни оскърбяват. Та нима да отвърнеш на оскърблението с кротост не е велико чудо? Ето защо преп. Йоан Касиан казва в своите дивни творения, че кротостта, или кроткият човек, е чудо на чудесата. Кротостта – но това е нашето съвършенство.

Да ни помогне Господ да имаме и ние такава велика любов към ближните, такава снизходителност към техните недостатъци. Според свидетелството на св. ап. Павел (Гал. 6:2), когато постигнем тази любов, ние ще сме изпълнили целия Христов закон, всички Негови спасителни заповеди”. Амин!

† Созополски епископ Серафим

---