ПРАЗНИЧНО СЛОВО ЗА СРЕТЕНИЕ

Съставено и прочетено от четец Алексий Давидов († 8 февруари 2021 г.) на 15 февруари (2 февруари ст. ст.) 2017 г.

С днешния празник приключва Рождественският цикъл празници, свързани с явяването на Христа в света, защото по думите на Исихий, презвитер Йерусалимски (V в.), този ден „възглавява цялото тайнство на Христовото Въплъщение; на този ден Христос е изповядан като Бог“. Изпълнен с най-велико смирение, „Царят на царуващите и Господ на господстващите идва да бъде заклан и да нахрани верните“ „като жертва тайна и съвършена“ – идва в храма да изпълни решеното от „Висшия Съвет, древен и истинен“ за спасението на човека.

На днешния ден светата Христова Църква ни връща към събитието, станало на 40-ия ден след пресветлото Христово Рождество – след изтичането на полагаемия от Мойсеевия закон срок, съгласно който след приключването на четиридесетте дни (докато родилката се очисти), тя е трябвало да донесе роденото си чадо в Йерусалимския храм. Точно така най-смирено е постъпила и Пресветата Божия Майка, донесла Божествения Младенец в храма, за да се изпълни този древноиудейски закон, макар и тя самата, като Пречиста и непорочна, да не е имала нужда да се очиства. В храма Богомладенецът бил посрещнат от праведните пророци Симеон и Анна, прозрели и бъдещия Му тежък земен път, гоненията, поругаването, та чак до страшната Му кръстна смърт; ала те прозрели и великата вселенска победа на Спасителя над злото в света, и освобождението на човечеството от зло, неговото спасение. Обхванат от свещен възторг, престарелият Симеон възнесъл възхвала и благодарност към Бога за това, че го е удостоил да държи в обятията си Спасителя на света, Самия Божий Син. И в залеза на земния си живот ветхозаветният праведник произнесъл чудните слова, които светата Църква и до днес изрича на всяка вечерня: „Ныне отпущаеши раба Твоего, Владыко...“ С това свети Симеон засвидетелствал, че тайната Божия е започнала да се разкрива и извън Иисусовото семейство. След това обаче светият старец продължил пророчеството си и се обърнал към света Дева Мария и с такива горчиви думи: „Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречие, – и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ (Лук. 2:34–35). Присъствалата на тази среща света пророчица Анна също присъединила боговдъхновения си глас към възхвалата на Бога и пророчествала за Божествения Младенец. От тази благословена среща иде и названието на самия празник — Сретение (т. е. посрещане).

Личността на свети Симеон, приел в ръцете си Богомладенеца (и затова наричан Богоприемец) има особено значение. Не само защото светата Църква всекидневно ни припомня пророчеството му, една от трите Песни на Новия Завет. В светия старец виждат и храмовия първосвещеник, приел в светите си ръце Младенеца Христа, но и това, че както се твърди, той е бил законоучител, син на мъдреца Хилел и баща на Гамалиил, бъдещия наставник на св. ап. Павел. За други той е особено значим и затова, че е принадлежал към групата от 70-е тълкуватели и преводачи на Библията (Септуагинта), а и задето Бог го е съхранил 350 години, за да може да види и посрещне истинския Месия, Христа-Спасителя.

Както повечето празници от палестински произход, празникът, честващ отнасянето на Богомладенеца в храма и възприемането Му от чистите ръце на храмовия свещеник пророк Симеон, възхожда към най-древните времена на християнската Църква. Една поклонница в Светата Земя от IV в. Етерия свидетелства за изключително тържествени шествия по този повод със запалени свещи в Йерусалим. В Константинопол Сретение Господне се учредява от император Юстиниан (VI век), откъдето по-сетне, в VII век честването му започва и в Рим. Специалното честване на Божието посрещане е свързано с времето, когато цялата Източна империя била поразена от страшна чумна епидемия, съпроводена и с разрушителни земни трусове. Имало такива дни, когато от болестта и бедствието загивали от 5 до 10 хиляди души! Един богоугоден подвижник получил внушение свише, че Сретение Господне трябва да се чества още по-тържествено отколкото дотогава. Благочестивият император Юстиниан разпоредил това да стане, а преди това народът трябвало да се отдаде на пост и покайни молитви. И ето, на днешна дата, още със започването на всенощното бдение и по време на литийното празнично шествие морът по хората и трусовете започнали да намаляват и скоро съвсем престанали. Господ прекратил допуснатото четиримесечно бедствие и с това свидетелствал колко е важно за Него благочестивото очистване на душите чрез подвига на въздържанието, на покаянието и усърдната молитва пред лицето на внасяния в Божия храм Богомладенец.

Богослужебните текстове прославят праведния Симеон като най-велик пророк, като истински Боговидец. Дори на Моисей Бог се явява скрит в мрака, а Симеон държи в ръцете си „въплътеното Първовечно Слово на Отеца, което той понесе и чрез своето слово разкри Светлината, Кръста и Възкресението“, както повествува на вечернята 7-та литийна стихира. Кръстът в тази стихира ни сочи оръжието, което ще прониже душата на Пречистата Майка. Молитвата „Ныне отпущаеши“ се открива и в нов, още по-дълбок смисъл – с нея пророкът изпросва от Господа разрешение да възвести в ада благата вест за Боговъплъщението: „На пребъдващия в ада Адам отивам да възвестя и да отнеса на Ева това благовестие“ (7-а песен на утрения канон). Както в богослужението, така и в самия евангелски текст не случайно темата за очищението на Божията Майка (съгласно ветхозаветния закон) дава място вече и на новозаветната тематика, — спасението на човека чрез Богочовека Иисус Христос, Божия Син. В пророчеството на Симеон се разкрива сърцевината на празника: тъкмо в това Сретение, в посрещането на истинския Месия, на Спасителя Иисус Христос, се срещат вече открито Старият и Новият Завет.

Пророческите думи на светия старец предричат тоталната битка между вярата и неверието, между едната единствено Права и Свята Вяра и множеството злочестиви лъжеучения. Идването на Спасителя на земята като Човек, ала и като Всесвят и единствен без никакъв грях — като Богочовек, дошъл не да наруши, а да изпълни и стария Закон, да го изпълни докрай, та да отвори пътя за Новото Благовестие вече е факт. От този момент насетне би следвало никой повече да не се оправдава с незнание, че истинският Спасител вече е в света, да се разкрият пред вътрешния взор на всекиго неподозираните от самия него собствени греховни бездни и всеки да поведе борба срещу собствените си беззакония. Първото Христово пришествие отприщва вътрешната невидима битка за спасението на всеки... Формалната принадлежност към този или онзи народ (пък бил този народ и богоизбран!) съвсем още не гарантира спасение. Думите на праведения Симеон сочат, че както спасението чрез Христа, така и гибелта на душата се причиняват от вътрешните качества на всеки човек, от сторените от него самия дела в угода или в противоречие на Всеблагия Всетворец.

Що се отнася до Симеоновото пророчество относно очакващите Пресветата Божия Майка страдания, те наистина се сбъднали, защото следвайки Своя Божествен Син през изпълнения с трудности и лишения Негов земен живот до самото Му разпятие, погребение и тридневно Възкресение, Пречистата Дева претърпяла и най-дълбокото страдание на хълма Голгота. Св. Филарет Московски пише за това така: „Тръните на Иисусовия венец, гвоздеите на Разпятието Му, копието на пробождането Му, раните Му, изпълненият Му с болка вопъл, угасващият Му взор [от Кръста] — ето, с такива оръжия било пронизано Майчиното ѝ сърце, и то дълбоко в същата степен, в която била съвършена любовта ѝ, а непорочността ѝ – неописуема“. Светата Църква специално обръща нашето внимание на тези думи на пророчестващия старец Симеон и затова, че според словото на св. Серафим, архиеп. Богучарски тя „изисква от нас постоянно да помним, че с Кръстната Си смърт Господ е извършил делото на спасението на всички, а значи и на всеки от нас; затова всеки от нас носи огромна вина пред Господа, пред Кръвта Му, – ако сами, чрез греховете си, я потъпкваме“.

Като повествува за това умилително събитие, Словото Божие разкрива и тайната на всяко благочестиво възпитание. Тази тайна е колкото предълбока, толкова и съвсем проста – от най-ранна, младенческа възраст благочестивите родители са длъжни изцяло да предадат отрочето си Господу и така да настроят невръстния му ум и сърчице, че като израстне и започне да зрее телесно и духовно, то самичко, съвсем съзнателно и отговорно да се посвети на Господа, да живее в Господа праведно и благочестиво, и така да възпита впоследствие и своите собствени чеда. Ето какво казва по този повод св. Йоан Златоуст в своята „Беседа към вярващия родител“: „Винаги е полезно да отдаваме придобивките си Богу, да се откажем от всичко, не само от парите и имота си, но дори и от децата си (заради Бога). Ако Той ни е заповядал така да постъпваме със самата си душа дори (Мат. 16:24–25), то какво остава за всичко останало! Така, а по-добре е да кажем, още по-възвишено е постъпил патриархът Авраам: и Господ го е наградил, като му върнал обратно сина, и заедно с него го дарил с още по-голяма слава. Наистина, тогава само оставаме с децата си, когато ги отдаваме на Господа. Той ще ги съхрани много по-добре, отколкото можем да ги съхраним ние – защото Той повече от нас се грижи за тях... Ако даже хората (понякога) биват добри и благосклонни спрямо слугите си, то колко по-безпределна е Божията Благост! Та нека оставим децата си да служат на Бога, нека ги въвеждаме – не в храма, подобно на Самуил, а в самото Небе, където са Ангелите и Архангелите!“

Св. Теофан Затворник открива дълбок смисъл и във всяка една от фигурите, обиколили Божествения Младенец в храма. Симеон е въплъщение на праведноста и смиреното очакване на спасение от Бога; Анна – на строгия постнически и молитвен живот, изпълнен със жива вяра; Пресветата Дева Богородица – дълбинна, всеобхватна и непоколебима чистота; обручникът Йосиф – смирена, мълчалива покорност и преданост към Божията воля. Ето, иска да ни обясни богомъдрият светител, ако пренесеш всички тези духовни нагласи в сърцето си, то ще посрещнеш и ти Господа, и то не ще бъде Той донесен, а Сам ще дойде при теб; сърцето ти ще го приеме в свои обятия, и ще Го възпееш с песен, която ще изпълни небесата и ще възрадва всички ангели и светии.

Ето затова е толкова важно винаги да имаме пред вътрешния си взор пресветлото посрещане на Господа Иисуса в храма Господен! Ето затова светата Майка – Църквата ни напомня за това събитие всяка Божия вечер.

Богу нашему слава! Амин.