Утрин през октомври. Залата на неделното училище е необичайно пълна. Интересно, кой е подтикнал толкова много от нашите малки пътешественици да се съберат именно днес? Не зная дали те самите го осъзнават, но за мен е ясно – искрата на детската любов пламва само от друга, по-силна искра на ревностна любов към Бога; не искра, а огромен пламък – святата душа на огнения пророк Илия.

Внимание, деца! Самата аз заставам трепетна пред вас, опитвайки се да предам събитие, трудно изобразимо с човешко слово. Затова нека напрегнем всички сили на душата и тялото, за да видим едно от най-дивните събития в историята на света: смъртният човек Илия се възнася с тяло на небето, грабнат в огнена колесница, теглена от неземни пламенни коне!

Е, деца, имате най-трудната задача, поставяна ви досега – нека видим кой ще се осмели да нарисува на дъската тази огнена колесница, и то с огнени коне. Колко храбри се оказаха нашите пътешественици, можете да прецените сами от изпъстрената с причудливи колесници и още по-странни коне бяла дъска:

След толкова огнено начало се чудим какво ли ни очаква по-нататък? Дотук станахме свидетели на величествени гледки – коне и колесница от пламък, а насред тях по-светлия и от самото слънце свети пророк. Илия, видян така от наблюдателната Иринка:

Ала колесницата постепенно се изгубва от погледа ни. На земята остава само кожухът на Илия. Сигурни ли сме, само кожух? Нека се вгледаме по-внимателно! О, всъщност под кожуха има човек. Истински човек и истински ученик на свети Илия – чудният пророк Елисей, наречен от светител Йоан Златоуст „двойният пророк“ (заради двойната благодат, която слязла върху му):

Но чак двоен? Нима някой може да достигне висотата на Илия? – питат се децата.

Възможно е, мили деца. Възможно е само под покривалото на смирението. Свети пророк Елисей облякъл кожуха на Илия и вършел поразителни чудеса, но едновременно с това сякаш криел своята добродетел и приписвал всичко на силата на своя свят учител. Дори към Бога се обръщал не пряко, а търсейки посредничеството на Илия. Разделил голямата река Йордан на две и преминал по сухо, ала смирено зовял: „Де е Господ, Бог Илиев – Самият Той?“ (4 Царства 2:14).

Сетне, чудо след чудо, сякаш стъпваме с децата по скрита в тревата каменна пътечка, започваме да виждаме как всяка постъпка на смирения пророк Елисей тайнствено откривала още тогава, в онези далечни времена, точно обрисувала в предобраз известни нам събития от Новия Завет:

Елисей чул оплакването на Йерихонските жители, че водата им е лоша. Поискал нова чаша и сложил в нея сол. После хвърлил солта в извора с лошата вода и рекъл: „Тъй говори Господ: Аз направих здрава тая вода; занапред няма да иде от нея ни смърт, ни безплодие“ (4 Царства 2:21).

Така и Бог изпратил Своя Единороден Син на земята – като Нова Чаша, преизпълнена с очистителната сол на Духа, защото видял колко лоша е водата на греха и как „земята“ на човешкото сърце, обзето от грях, вече не може да даде спасителен плод.

Светият пророк Елисей откликвал на всяка нужда у народа: дали вдовица го молела да ѝ помогне да спаси синовете си от робство; дали покварени деца го хулели и му се подигравали, той винаги вършел всичко за слава Божия. Спасил вдовицата от надвисналата опасност, като напълнил съдовете ѝ с дървено масло и така запазил нейните рожби и от робство, и от гладна смърт. Ала Сам Господ не пожалил онези деца, които се подигравали на пророка. 42 от тях били разкъсани от мечки. Макар да изглежда жестоко, всъщност и към тях била проявена милост. Щом сърцата им били окаменели още в ранното детство, то колко ли грехове биха извършили, ако Господ ги бе оставил да живеят? А за нас остава безценната поука – никога, на никого и за нищо да не се подиграваме!

Следващата спирка от вълнуващото ни пътешествие е древният град Сонам. Там богата забележителна сонамка така обикнала Божия човек Елисей, че му построила горница (стая) в собствения си дом. Ала любовта на пророка превъзхождала нейната: макар жената да не искала нищо, Елисей ѝ изпросил от Господа великата благодат да стане майка и да роди син. Уви, радостта на сонамката не траяла дълго – един ден детето го заболяла глава и след няколко часа умряло. Но неговата майка – тази удивителна жена – не се предала на естествената родителска скръб, а побързала да отиде при светия пророк. Тя твърдо вярвала, че само той може да ѝ върне чедото: „Исках ли аз от моя господар син? Не думах ли: недей ме лъга?... Жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя“ (4 Царства 4:28, 30).

Склонѐн от молбите на прескръбната ѝ душа, свети пророк Елисей тръгнал с нея:

„Елисей влезе в къщата, и ето, умрялото дете лежи на леглото му. И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли Господу; след това се качи, легна върху детето, тури устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него, и тялото на детето се сгря. И детето кихна седем пъти и отвори очите си“ (4 Царства 4:32-35).

Уста върху уста, очи върху очи, длани върху длани… Не е ли направил за нас същото и Сам Господ, когато слязъл на земята и възкресил умъртвената от грехове човешка душа? По думите на свети Макарий Велики: „Тези, които са снели от себе си ветхия и земен човек и от които Иисус е снел дрехите на царството на тъмнината, са се облекли в новия и небесен човек – Иисус Христос, и в съответствие с очите имат свои очи, в съответствие с ушите – свои уши, и в съответствие с главата – своя глава, за да бъде чист целият човек и да носи на себе си небесния образ. И Господ ги е облякъл в одеждата на Царството на неизречената светлина, в одеждата на вярата, надеждата, радостта, мира, милосърдието, благостта“ (св. Макарий Велики, Творения, с. 41).

С обновена вяра, надежда и любов продължаваме и ние с децата да крачим по святата житейска пътека на пророк Елисей:

„А Елисей се върна в Галгал. В оная земя имаше глад. Дойде някой си и донесе на Божия човек хлебен начатък – 20 ечемични хлебчета и сурови зърна в люспи. И каза Елисей: дай на човеците да ядат. И каза слугата му: какво ще дам на сто души? И той каза: дай на човеците, нека ядат, защото тъй говори Господ: ще се наситят и ще остане“ (4 Царства 4:38-42).

Двадесет хлебчета за сто души. Пет хляба за пет хиляди. Първото е дело на пророк. Второто насищане твори Сам Господ Иисус Христос.

„Той им даде, и те се наситиха, и остана още, според словото Господне“ (4 Царства 4:44).

А ние с децата все още не се насищаме. Черпим с пълни шепи от духовната съкровищница на Божия човек Елисей. И слава Богу, че не усещаме умора, защото разказът ни принуждава да посетим и съседна Сирия:

„Нееман, военачалник на сирийския цар, беше отличен войник, но прокажен. Веднаж сирийци излязоха на чети и плениха от Израилската земя едно малко момиче, и то служеше на Неемановата жена. И каза то на господарката си: о, да отидеше моят господар при пророка, който е в Самария, той щеше да снеме от него проказата!“ (4 Царства 5:1-3).

И ето го гордия Нееман, натоварен със сребро и злато, е принуден да отиде до скромния дом на пророка Елисей, който му поръчва:

„Иди, окъпи се седем пъти в Йордан, и тялото ти ще се обнови, и ще бъдеш чист“ (4 Царства 5:10).

Сирийският военачалник е истински разгневен от този съвет: „Нима дамаските реки Авана и Фарфар не са по-добри от всички израилски води? Не можех ли да се окъпя в тях и да се очистя?“ (4 Царства 5:12). И кой знае докъде би стигнал неговият гняв, ако подчинените му не го бяха възпрели разумно: „Отче, да беше ти казал пророкът нещо трудно, не щеше ли да го направиш? Още повече сега, когато ти каза само: окъпи се и ще бъдеш чист“ (4 Царства 5:13).

Сириецът Нееман се смирил и послушал. Потопил се седем пъти в реката и се очистил. И не само тялото му било обновено, но и душата. Нееман се върнал при пророка и покайно изповядал:

„Ето, познах, че по цяла земя няма Бог, освен у Израиля!“ (4 Царства 5:15).

Един друговерец се покайва и става искрено вярващ. Слугата на свети пророк Елисей на име Гиезий бива победен от сребролюбие и не само отпада от благодатта да бъде толкова близо до Божия човек, но и си навлича вечното проклятие всички от неговия род да бъдат прокажени. Напомня ли ви на някого този Гиезий, деца? Нашите пътешественици отговарят веднага: „На Юда!“. Само Анна мисли: „На Адам“.

Удобно се скривам зад техния отговор. Ала въпросът на свети пророк Елисей продължава да звучи в мен:

„Откъде идеш, Гиезие? Нима сърцето ми не те придружаваше, когато…?“ (4 Царства 5:25-26).

Уви, всеки от нас би могъл да цитира твърде много житейски ситуации на мястото на последното многоточие! Но надежда винаги има. Съзираме я и при светия пророк Елисей, на чиито мощи Бог дал силата да възкресяват от мъртвите.

Свети пророче Елисее, моли Бога за нас и нека твоето сърце ни придружава и напътства, изобличава и възкресява по криволичещите пътеки на земния ни живот!