Продължаваме и тази неделя да вървим по стъпките на огнения пророк Илия, „земен ангел и небесен човек, ходил по земята и управлявал небесната колесница, издигнал се до самите небесни сводове, повелителя на водите, чийто език бил хранилище на водите и ключ на небесата; той бил и беден, и богат; и прост, и мъдрец“. Премъдрият владетел на дванадесетте израилеви колена, Давидовият син, който съградил храм на Живия Бог и който доскоро изповядвал: „Цял свят е пред Тебе като залюлени къпони, или като капка утринна роса, що пада на земята. Ти всички милуваш, защото всичко можеш… Ти обичаш всичко съществуващо…“ (Прем. Солом. 11:23-25), същият този премъдър цар бил склонѐн от своите жени да служи на чужди богове.

Да, свети Илия бил беден – притежавал само един кожух и живеел в дома на вдовицата. В същото време той бил богат, защото по неговите молитви брашното и дървеното масло в съдовете не се свършвали. По думите на Златоустия светител: „Не дъждът, не пролетта, не есента, не лятото, не зноят, не силата на ветровете, не промяната на времената, а само една дума, казана от пророка, доставила изобилие на вдовицата“. И ние с децата бяхме там – видяхме с очите на вярата делвата с брашно и гърненцето с дървено масло и ги нарисувахме за вас:

„И беден, и богат“ – да, бедна е човешката природа пред Промисъла на Създателя. Затова и в дома на сарептската вдовица настъпила неочаквана скръб: „Разболя се синът на тая жена, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане“ (3 Царства 17:17).

Ала жената знаела, че в дома ѝ живее един истински богат на молитва и дръзновение, един останал верен, един достоен да произнесе:

„Господи, Боже мой! Да се върне душата на това момче в него!“ (3 Царства 17:21). И Господ чул гласа на Илия – глас на пророк, глас на истината.

„И беден, и богат“ – бедният Илия и богатият цар Ахав, единият – преследван пророк, а другият – цар. Но всъщност кой е богаташ и кой бедняк? Нека послушаме отново нашия верен водач свети Йоан Златоуст:

„Не е толкова блестящ царят, облечен в багреница, колкото молещият се, украсяващ се с беседа с Бога. Няма нищо по-силно от молитвата, дори нищо, равно на нея. Който може да се моли усърдно, той е по-богат от всички, макар и да е най-беден; напротив, който не прибягва към молитвата, той, макар и да седи на царския престол, е по-беден от всички. Ахав бил цар и притежавал несметно количество сребро и злато. Но тъй като той не възнасял молитви, ходел да търси Илия, човек, нямащ нито убежище, нито облекло, нищо, освен един кожух. Да, казва той, кожух. Какво е това, кажи ми, защо ти, който имаш толкова съкровища, търсиш нямащия нищо? Търся го – каква полза имам от съкровищата, когато Илия е заключил небето и всичко това е безполезно?“ (свт. Йоан Златоуст, том 2)

„И беден, и богат; и прост, и мъдрец“. Съвременният свят не обича простотата, дори ѝ се присмива. А простотата крие сила. Но тази сила е толкова необикновена, мили деца, та някои твърдят, че тя дори не съществува. Мисля си, че такива хора просто не знаят историята за свети пророк Илия. В тази история не ще намерим витиевати речи, изтъкани от сложни, красиво подредени думи, които само приличат на мъдри. Напротив – навсякъде ще чуем от пророка думи прости, обикновени и …силни. Силни като самата истина.

В словата на свети Илия няма капчица лицеприятие: говори на царе и открито ги изобличава: „Не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци“ (3 Царства 18:18); говори на народа и справедливо укорява: „Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал, вървете след него“ (3 Царства 18:21); присмива се на лъжливите пророци:

„Вааловите пророци взеха телето, приготвиха го и призоваваха името на Ваала от утринта до пладне, думайки: Ваале, чуй ни! Ала нямаше ни глас, ни отговор. По пладне Илия начена да им се присмива: викайте по-високо, защото той е бог; може би се е замислил, или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи – тъй ще се събуди!“ (3 Царства 18:26-27).

И най-сетне с открито лице и проста вяра призовава Едничкия Бог на небето и земята с думите:

„Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев! (Чуй ме, Господи, чуй ме днес в огъня!) Нека познаят днес (тия човеци), че Ти един си Бог у Израиля, и че аз съм Твой раб и извърших всичко по Твое слово!“ (3 Царства 18:36).

„И прост, и мъдър“ – в силните думи и постъпки на пророка много ясно виждаме как простотата може да бъде една от вратите, водещи към мъдростта. Свети Илия водел чист, богоугоден и простичък живот. Задоволявал се с това, което Господ му изпращал, и ревнувал единствено за Божията слава. Затова, когато беззаконната Йезавел издала заповед за убийството на пророка, то Божият човек Илия просто побягнал. Четиридесет дни и четиридесет нощи той не престанал да върви, докато не достигнал пустинята, намираща се до Вирсавия. А оттам, подкрепен от ангел, вървял още четиридесет дни и нощи до планината Хорив – същата онази планина, на която в древност Моисей видял къпината да гори и да не изгаря.

Ала свети Илия не очаквал чудо. Той просто молел:

– Стига вече, Господи, прибери душата ми, понеже аз не съм по-добър от отците си (3 Царства 19:4).

„И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса – огън, но не в огъня е Господ; след огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ).“ (3 Царства 19:11-12).

„Лъх от тих вятър“ – можете ли да си представите това? Ние с децата опитахме. Едни казваха, че е като нежен полъх на изключително лек вятър, други – като дъх на говорещ човек… За едно бяхме единодушни: че е нещо необикновено леко и деликатно, едва докосващо се до нас.

„Лъх от тих вятър“ – колко смирено, колко тайнствено и колко мъдро!

„Нито роса, нито дъжд“ – представяме ли си какво означава това? Пред нас стоят снимки от подобно бедствие, случило се в наши дни в Кения: майка, подаваща на детето си последната коричка хляб; девойка, накиснала в купа кафяви, горчиви пустинни плодове, които в обичайна ситуация бихме нарекли неядливи; стадо жирафи, паднали един до друг в неестествен кръг, повалени от глада и жаждата… Иван К. подава боязливо глава иззад дъската:

А за Неговия верен служител, за Божия раб Илия, удостоил се да бъде причастен на този „лъх от тих вятър“ още тук, на земята, ние, днешните християни, не спираме да пеем хвалебната песен на премъдрия Сирахов син:

„И дигна се пророк Илия като огън, и словото му гореше като светило… Колко си се прославил ти, Илия, с твоите чудеса, и кой може да се сравни по слава! Ти въздигна мъртъв от смъртта и ада със словото на Всевишния; ти свали в погибел царе и знатни от леглото им… ти биде грабнат от огнен вихър на колесница с огнени коне…Блажени са ония, които са те видели и които са украсени с любов, – и ние живот ще поживеем“ (Сир. 48:1-11).

Добре дошла и на новата ни пътешественичка Събрина, нека бъде пламенна във вярата като огенена къпина!