Борбата с мечтанията (въпрос от чата на живо). Из „Принос към съвременното монашество“ от свт. Игнатий (Брянчанинов)
Непрестанната молитва (въпрос от чата на живо). Из „Принос към съвременното монашество“ от свт. Игнатий (Брянчанинов)
Непрестанната молитва – из писма и съчинения на св. Теофан Затворник. Иисусовата молитва
Какво представлява непрестанната молитва според св. Теофан Затворник?
Св. Теофан Затворник за съединяването на ума със сърцето
Как да съгласуваме непрестанната молитва с всекидневните дела?
Степени на възхождане към непрестанната молитва според св. Теофан Затворник. Обобщение
Подбрани откъси:
Макар и всички общо взето да препоръчват Иисусовата молитва като най-подходяща, св. отци все пак винаги добавят, че ние можем да се молим с всяка една кратка молитва, която допада на сърцето ни. Така че по-важна е не определена формула, по-важно е участието на ума и на сърцето, на вниманието и на чувството. И ако нашето внимание го привлича много по-силно някоя друга молитва, която изразява наша насъщна духовна нужда в момента, то можем да използваме нея, която и да е тя. Може да е взета от някой псаломски стих, от вечерното или сутрешното молитвено правило, може да е нещо, което изразява нашата необходимост с наши думи – в това отношение няма никакво ограничение.
Из „Принос към съвременното монашество“ от св. Игнатий (Брянчанинов)
Начинът на борба на новоначалните с невидимия дух, видим само за ума в помислите и мечтанията, се заключава в това новоначалният монах незабавно да отхвърли греховните помисли и мечтания, никак да не влиза в беседа, нито в спор с тях; да не им обръща внимание и да не се спира на тях, за да не успеят да се отпечатат в ума му помисълът или мечтанието и по такъв начин да бъдат усвоени от ума.
Нашата прамайка Ева, независимо от това, че била в състояние на непорочност и святост, едва встъпила в беседата със змията и била увлечена от нейната злохитрост в престъпване на Божията заповед и в падение. Тя изобщо не е трябвало да влиза в беседа с коварната змия, изобщо не е трябвало да встъпва в разсъждение за достойнството на Божията заповед. Като нямала никакво опитно познание нито за злото, нито за лукавството, тя лесно се увлякла по съвета на убиеца, който прикрил убийствения съвет с маската на добронамереност. На също такава измама и бедствие се подлагат всички неопитни. Нашата душа, казва преп. Исихий Йерусалимски, създадена от своя благ Владика проста и добра, се услажда от мечтателните прилози на дявола и измамена, тя се устремява към злото, което ѝ се представя като добро, и смесва [т.е. съединява] своите помисли с мечтанията на бесовския прилог.
Наставленията на духоносния старец постоянно водят новоначалния инок по пътя на Евангелските заповеди и нищо не го отделя от греха и източника на греха – демона – така, както постоянното изповядване на греха в самия му зачатък. Такова изповядване установява между човека и демона спасителна за човека непримирима вражда. Такова изповядване унищожава двоедушието [колебанието между любовта към Бога и любовта към греха]; дава на добрата воля необикновена сила, а след това на преуспяването на инока – необикновена бързина.
Щом усетиш приближаването на врага, ставай на молитва: прекланяй колене, въздигай ръце към небето или се просвай на земята; поразявай с тази мълния врага в лицето му и той не ще може да устои срещу тебе, скоро ще се научи бързо да се обръща в бягство. Отхвърлянето на двоедушието е необходимо. От това се запазва, възраства и усилва нашето добро произволение и стремеж към Бога, което пък привлича към нас особена Божия милост.
Св. Йоан Лествичник казва: Не помисляйте да победите блудния бяс със спор и противоречене, защото той има благовидни предлози като борещ се с нас въз основа на естеството на човешката природа. Този, който е пожелал да встъпи в борба със своята плът или сам да я победи, се труди напразно. Защото, ако Господ не разори дома на плътта и не сътвори дом на душата, напразно ще бодърства и ще пости този, който се опитва сам да направи това. Положи пред Господа немощта на твоето естество. Осъзнай своето безсилие във всяко едно отношение и незабелязано ще получиш дара на целомъдрието.
Знай обаче, че в същото време, когато се приближава към тебе сатаната със своите изкушения, тук присъства и вездесъщият твой Господ, Който те гледа, гледа твоя ум и сърце. Очаква как ще завърши твоят подвиг – със запазване на верността ли към Господа, или с предателство спрямо Него; с проявяване на любов към Господа и встъпване в общение с Него или с проява на любов към сатаната и встъпване в общение с него. Едното или другото е неотменно следствие от стълкновението с невидимия враг. Животът на инока (но бих казал и на всеки християнин) е поредица от непрекъснати борби и страдания. На победителя се дава вечен живот, залогът на Светия Дух. На този християнин, когото Бог иска да обогати с духовен разум и духовни дарования, се допускат силни борби.
Ако дойде помисъл на гняв или злопаметство, полезно е да си спомним за кротостта и незлобието, за заповедите на Господа, забраняващи гнева и злопаметността. Ако дойде помисъл и чувство на печал, полезно е да си спомним за силата на вярата и словата на Господа, в които е забранил да се поддаваме на боязън и печал, като ни е уверил със Своето Божествено обещание, че и космите на главата ни са преброени у Бога; че нищо не може да се случи с нас без Божия промисъл или допущение. Преп. Варсануфий Велики казва: Отците казват: ако демоните увличат твоя ум в блуд, ти му напомняй за целомъдрието; ако го увличат в чревоугодие, припомни му за поста. Така постъпвай и по отношение на другите страсти.
Но когато страстите се развълнуват, умът се помрачи и смути пред силата на изкушението, а помислите нападат с настойчивост и неистово, тогава не само против блудните помисли, но и против помисли на гняв, печал, униние, отчаяние – с една дума, против всякакви греховни помисли – най-надеждното средство е молитвата с участието и на тялото. Пример за това ни е дал и ни го е заповядал сам Господ – обзет от предсмъртна мъка, Спасителят на света се е молил, прекланяйки колене в Гетсиманската градина, и казал на учениците си, които не усещали приближаващата се голяма скръб: Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение.
За да стане способен за постоянна молитва, когато му дойде времето, той [новоначалният] трябва да се приучи на честа молитва. Честата молитва в свое време от само себе си ще премине в непрестанна. [...] Новоначалният трябва колкото може по-често да се обръща към Иисусовата молитва, понеже тя е най-удобна за привикването с непрестанната молитва. Останало ли ти е кратко свободно време, не го убивай с някакво неосъществимо и пусто мечтание, с някакво суетно, нищожно занимание. Употреби го за упражняване в Иисусовата молитва. Ако се случи по немощ или по-вярно, по свойството на нашето паднало естество, да се увлечеш от измамни мечтания и помисли, не унивай, не се отпускай. Като се разкаеш пред Бога за своята лекомисленост и като признаеш пред Него твоето паднало естество и твоето увлечение, падни мислено пред Неговата милост и вземи мерки да се предпазиш от измамното мечтание и измамните помисли. Който не се научи на честа молитва, той никога няма да получи непрестанната молитва. Непрестанната молитва е дар Божий, даван от Бога на изпитания във верността Негов раб и служител.
Подбрани откъси: Из писма и съчинения на св. Теофан Затворник.
Дошло Ви е желание да се учите на Иисусовата молитва – Бог да благослови! Но извършването на Иисусовата молитва не е непрестанната молитва, а само помощно средство за постигането ѝ. Непрестанната молитва е дар на благодатта и за него трябва да се молим: Господи, дарувай ми да Ти се моля непрестанно! Тази молитва не е в думите, а в непрестанното чувство за Бога. За това чувство трябва да се грижим и да го възгряваме.
Добре е, когато езикът привикне към Иисусовото име. Но възможно е при това съвсем да не помним за Господа и даже да държим в ума си противни на Него мисли. Следователно всичко зависи от съзнателното и свободно отношение към Бога и усилието да задържаме себе си с разсъждение в това състояние. Работата не е в думите, а във вярата и в чувството. [...] Работата не е в думите, а във вярата и съкрушението, и предаването на себе си на Господа. С тези чувства можеш да предстоиш пред Господа и без думи – и това ще бъде молитва.
Случва се така, че има Иисусова молитва, има и топлина в сърцето, а истинска молитва няма. Молитвеният навик не се създава изведнъж, а изисква дълъг труд и усилие над себе си. Именно в този труд и създаването на молитвения навик повече от всичко помагат Иисусовата молитва и съпровождащата я топлина.
Същността на делото е в това да се установиш в помненето на Бога или да чувстваш Божието присъствие.
Само повтарянето на словата на Иисусовата молитва нищо не означава. Иисусовата молитва не е някакъв талисман. Нейната сила е от вярата в Господа и в дълбокото съчетаване с Него на ума и сърцето. При такова разположение призоваваното Господне име се оказва силно действено.
Чували ли сте, че има непрестанна молитва? Пожелайте я и я търсете; търсете и ще я намерите. У Вас вече има неин зародиш – това е усещането за Бога, което се появява понякога. То е било в сила у Вас, но Вие сте допуснали да охладнее и затова то идва само понякога. Ето това усещане се постарайте да направите постоянно и това ще бъде непрестанната молитва. Да Ви помогне Господ да намерите този усет за Него! Тогава ще дойде краят на всички грешки, вялост и леност. Усещането, че душата се стреми към Бога, самото то е съкровена молитва и дори може да замени молитвословията. Защото то именно е непрестанната молитва. Трезвението трябва да бъде непрекъснато, както непрестанната молитва. И едното, и другото ще се вкоренят в душата, когато в сърцето влезе усещането за Бога. А то е чувство топло, сладостно, благоговейно, проникнато от страх Божий.
Как да разбираме израза да съсредоточим ума в сърцето? Умът е там, където е вниманието. Да го съсредоточим в сърцето, означава да установим вниманието си в сърцето и мислено да виждаме пред себе си присъстващия невидим Бог. Да се обръщаме към Него със славословия, благодарение и прошения, като при това наблюдаваме нищо странично да не влиза в сърцето. В това е цялата тайна на духовния живот.
Законът на духовния живот е: дръж сърцето си пребиваващо в усещането за Бога и винаги ще помниш Бога.
Друга тайна на духовния живот. Не може да се влезе в сърцето без болезнени търсения. Дълго или кратко ще бъде така, зависи от Божията благодат. Някой в продължение на година, друг в продължение на години се труди, докато успее да застане в сърцето и да получи търсеното. Защото при целия труд и търсене това състояние се достига не само с нашите усилия. Него го дава Господ. Но без търсене и усилия не го дава. Вижда усърдното търсене, болезнения труд и мъката на жадуващото сърце, смилява се и дава очакваното благо. Защо прави така, знае само Той. [...] Това е тайна на духовния живот. В Божията съкровищница не може да бъде въведен някой, преди да бъде изпитана верността на въвеждания.
Главното е страхът Божий. Когато дойде, той всичко устройва по своему в душата като добър стопанин. Първото чедо на Божия страх е дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено. За поддържането на Божия страх трябва да се държи непрестанно помненето на смъртта и Съда. Към това присъединете съзнанието за присъствието на Господа близо до Вас и във Вас, така че Той всичко вижда, дори и най-съкровеното. Това съзнание и помненето на смъртта имат неотделим от себе си Божия страх. Когато тази троица се засели във Вашето сърце, тогава ще тръгне у Вас молитва от сърцето с непрестанно призоваване на Господа Спасителя.
Братът каза: Как умът може непрестанно да се моли, когато, докато пеем псалми, четем, разговаряме с другите, удовлетворяваме своите потребности, ние го разсейваме с разни помисли? Старецът отговори: Свещеното Писание не заповядва нищо невъзможно. И сам апостолът, който е написал тази заповед, е пял, чел, работил и страдал, бидейки гонен, а се е молел непрестанно. Непрестанната молитва се състои в това умът да се държи в голямо благоговение и горещ стремеж към Бога: за Него само да мисли, с Него само да се занимава; само Него да вижда, към Него да припада в сърдечна молитва; винаги непоколебимо да се уповава на Него и с надежда на Него да бъде дръзновен във всички дела и премеждия, които се случват.
Не може да не се работи. Има естествена потребност от това. Но не бива и да се увличаме в работата. Ето, египетските монаси работели по цял ден, но с ума си не се откъсвали от Бога. [...] Правилото е това: с ръцете си върши работата, а с ума и сърцето си бъди с Бога.
Трябва да вършим всички свои работи и занимания като Божии дела, възложени ни от Бога, и да ги посвещаваме на Него. Тогава, докато ги вършим, няма да изпущаме от внимание Бога, защото при това [т.е. при такава нагласа] е неизбежна грижата как да направим благоугодно Нему всичко, извършвано от нас.
Към Бога никога не се обръщайте как да е, а винаги с голямо благоговение. На Него не са Му нужни нито нашите поклони, нито нашите многословни молитви. Вопъл от сърцето, кратък и силен – ето кое носи полза. А това може да се върши и докато вършиш друга работа, следователно можеш и да се молиш непрестанно. Имайте грижа за това и всичко насочвайте натам.
Защо при Вас сега нищо не се получава? Мисля, поради това, че Вие искате да помните Господа, забравяйки за житейските дела. Но житейските дела се промъкват в съзнанието и изтласкват паметта за Господа. А Вие трябва обратно – да се грижите за житейските дела, но като за Господне поръчение и като пред Господа. У Вас нито едното, нито другото се получава, а така и едното, и другото ще бъде изправно.
Главното условие за успеха в молитвата е очистването на сърцето от страстите и от всякакво пристрастие към каквото и да било чувствено нещо.